Решение № 172 от 18.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Русе, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Силвия Павлова

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20264500500257 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Районен съд- Русе с решение № 170 от 10.02.2026 г. постановено по гр.д.

№ 7017/24г. е осъдил Ц. Г. Г. с ЕГН:**********, както следва:

1. да заплати на Д. К. С. с ЕГН:********** сумата 3000,00 лева (1533,88 евро), представляваща обезщетение за причинени неимуществени в р е д и - емоционално психически стрес, притеснения, здравословни неразположения и дискомфорт, причинени от ответника в качеството му на Администратор на Фейсбук група „ГРАД ****", чрез бездействие, довело до публикуване в интернет пространството на обидни и клеветнически твърдения, уронващи престижа, доброто име, честта и достойнството на ищеца, пред неограничен кръг от хора, в качеството му на длъжностно лице - **** на Община ****, гр.****, обл.****, обективирани в публикации, считано от 12.09.2023г. до 28.10.2024г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2024г;

2. да заплати на М. Н. П. с ЕГН:********** сумата 3000,00 лева (1533,88 евро), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди емоционално психически стрес, притеснения, здравословни неразположения и дискомфорт, причинени от ответника в качеството му на Администратор на Фейсбук група „ГРАД ****", чрез бездействие, довело до публикуване в 1 интернет пространството на обидни и клеветнически твърдения, уронващи престижа, доброто име, честта и достойнството на ищеца, пред неограничен кръг от хора, в качеството му на длъжностно лице - Секретар на Община ****, гр.****, обл.****, обективирани в публикации, считано от 12.09.2023г. до 28.10.2024г, включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2024 г.

3. да заплати на Е. Г. Д. с ЕГН:********** сумата 1500,00 лева (766,94 евро), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - емоционално психически стрес, притеснения, здравословни неразположения и дискомфорт, причинени от ответника в качеството му на Администратор на фейсбук група „ГРАД ****", чрез бездействие, довело до публикуване в интернет пространството на обидни и клеветнически твърдения, уронващи престижа, доброто име, честта и достойнството на ищеца, пред неограничен кръг от хора, в качеството му на длъжностно лице - Заместник **** на Община ****, гр.****, обл.****, обективирани в публикации от 06.06.2024г. и от 20.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2024г.

4. както и да заплати на ищците сумата 2564,00 лева (1310,95 евро) разноски по делото.

Недоволен от това решение Ц. Г. Г. го обжалва и иска същото да бъде отменено.

Д. К. С., М. Н. П. и Е. Г. Д. оспорват подадената жалба.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол съдебен акт, поради което е допустима.

При извършената служебна проверка за допустимост въззивният съд намира обжалваното решение за недопустимо.

В исковата молба, с която е бил сезиран първоинстанционният съд са посочени четири публикации за които ищците твърдят, че са им причинили вреди: на 14.10.2024г; на 20.10.2024г; на 23.10.2024г и 28.10.2024г, като е възпроизведена частта от съответните публикации, която според ищците е увреждаща. Посочено е, че е имало и публикация от 12.09.2023г. без да е възпроизведена публикацията или поне частта, която е причинила вреди на ищците.

В мотивите на съдебното решение са обсъдени общо десет публикации, пет от които въобще не са посочени в исковата молба. Нещо повече- една от тези десет публикации е констатирана по инициатива на вещото лице, което я е окачествило като обидна. На нея ищците не са се позовали, а не е ясно и дали са знаели за нея за да могат да се обидят. Така първоинстанционният съд се е 2 произнесъл по непредявени искове- определил е обезщетение за деяния, които не са били посочени от ищците в исковата им молба. По тази причина постановеното по делото решение е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявените искове.

Следва да бъдат посочени и множество тежки процесуални нарушения, които не следва да бъдат повтаряни при новото разглеждане на делото:

1. Всеки от ищците следва да посочи, коя точно публикация го е увредила. Очевидно е, че не всички публикации засягат всеки един от ищците;

2. По отношение на всяка публикация да се посочи защо е противоправна- дали твърденията в нея са неверни (в който случай ответникът ще има възможност да доказва обратното) или без да се оспорва верността на публикацията се твърди, че съдържанието й е обидно.

3. Във връзка с представения констативен протокол от нотариус- да се съобрази удостоверителната компетентност на нотариусите, при съставянето на констативните протоколи по чл.593 от ГПК очертана в практиката на ВКС:

Решение № 437 от 4.07.2008 г. на ВКС по т. д. № 77/2008 г., II о., ТК;

Определение № 185 от 22.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 66/2019 г., I т. о.;

Определение № 439 от 26.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2071/2013 г., II т. о., ТК.

По тези съображения първоинстанционното решение следва да се обезсили, а делото да се върне на първата инстанция за повторно разглеждане. Разноски не следва да се присъждат, като такива ще се присъдят с крайният акт по съществото на делото съобразно това дали исковете се уважават или отхвърлят. Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 170 от 10.02.2026 г. постановено по гр.д.№ 7017/24г. на Районен съд- Русе.

Връща делото на Районен съд- Русе за разглеждане от друг състав на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3