Решение № 91 от 29.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. П., 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500100 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №36/14.01.2022г., постановено по гр.д.№100/2021г. по описа на РС- П. е осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния Прокурор, И.Г., с адрес: гр.С., бул.”В.” №2- Съдебна палата, да заплати на В. АНГ. Д., с ЕГН **********, от с.К., общ. С. ул.„7-ма“ №15, със съдебен адрес: гр.П., ул. „И.В.“ №9, сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на деяние по чл.313, ал.1 от НК, по което В.Д. е оправдан с влязла в сила на 19.06.2019г. Присъда №32/21.02.2019г. по НОХД №2008/2018г. по описа на РС- П., потвърдена с Решение №87/19.06.2019 г. по ВНОХД №331/2019г., по описа на ОС- П., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 19.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1400лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство в хода на съдебно производство, като е отхвърлен иска за 1 неимуществени вреди за разликата над присъдените претендираните 6000лв., като неоснователен и недоказан.

4000лв. до

Осъдена е Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния Прокурор, И.Г., с адрес: гр.С., бул.”В.” №2- Съдебна палата, да заплати на В. АНГ. Д., с ЕГН **********, от с.К., общ.С. ул.„7-ма“ №15, със съдебен адрес: гр.П., ул.„И.В.“ №9, сумата от 593,35лв., представляваща сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част на исковата претенция.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от З.И.- прокурор в Районна прокуратура- П., представител на ответника Прокуратура на Република България в неговата уважителна част.

Твърди се в същата, че неправилно съдът е приел, че показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Д.а- съпруга на ищеца и А. Д.а Г.- дъщеря на ищеца установяват, че воденото наказателно производство е оказало неблагоприятно влияние върху него, довело до претърпени неимуществени вреди във връзка с невъзможността му да шофира. Приема се, че посоченото от тези свидетели е в противоречие с материалите по наказателното дело, както и с част от мотивите към оправдателната присъда №32/21.02.2019г., където е посочено, че видно от справка нарушител- водач в един доста продължителен период от време В.Д. е санкциониран от контролните органи за нарушения на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП- не носене на СУМПС по време на управление на МПС- с НП от 21.03.2015г. за деяние на 02.03.2015г., на 10.05.2016г. и на 18.11.2016г. Следователно, В.Д. е продължил да управлява МПС.

Твърди се, че не е доказано, че В.Д. е получил диабет, именно от действията на Прокуратурата, като в разпитите и на двете свидетелки се твърди, че имал диабет /вероятно от преди това/ и вдигал кръвна захар, а също че бил притеснен през цялото време, изтормозен и изключително нервен. В тази връзка се визира, че не са представени никакви медицински документи, освен твърденията на съпругата и дъщерята на ищеца.

Сочи се, че в мотивите си, съдът неправилно е намерил за недоказано възражението на ответната страна, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ.

Визира се, че посоченото от В.Д. във връзка с подаваните от него 2 декларации по чл.160, ал.1 от ЗДвП, във връзка със свидетелството му за управление на МПС е в пълно противоречие със събраните доказателства по воденото наказателно производство, включително и в обясненията, които е дал по него, както и възприетото в мотивите по оправдателната присъда, обосноваващи липса на умисъл за повдигнатото му обвинение по чл.313, ал.1 от НК.

Твърди се, че в мотивите на съда е прието, че декларацията от 27.07.2017г. е ирелевантна на настоящото производство, тъй като в ОА, предмет на наказателното производство е била само и единствено декларацията, подадена от ответника на 24.09.2014г. Никъде в решението на съда не е коментирано, че именно поради противоречието в двете декларации, с предмет едно и също СУМПС е започнало досъдебно производство, по което е било повдигнато обвинение на В.Д.. Не е коментирано и заявеното от В.Д., че бил изгубил отново същото СУМПС и за това е подал декларацията на 15.05.2017г., което е в противоречие със заявеното от него по наказателното дело, че за първи път твърдяното за изгубено СУМПС №233062160 в две декларации, съответно от 24.09.2014г. и 15.05.2017г. било установено от Д. при извършената му проверка на 29.09.2019г.

Сочи се, че никъде в решението на съда не са коментирани тези неоспорими факти, които при всички случаи е следвало да бъдат взети предвид и да намери приложение чл.5, ал.1 или най- малкото, ал.2 от ЗОДОВ.

Твърди се, че не е ясно защо в мотивите си съдът е приел, че към момента на повдигане на обвинение на В.Д. на 26.06.2018г. е бил реабилитиран, а не е обсъдил, че към момента на процесната дата в обвинителния акт, последния е осъждан, като впоследствие е съдебно реалибилитиран.

Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди не съответстват на принципа на справедливостта.

Визира се, че от една страна, съдът правилно е посочил критериите, въз основа на които се обуславя размера на обезщетението. От друга, съдът не е отчел, че ищецът напълно съзнателно и умишлено е заявил в две декларации подадени лично от него на 24.09.2014г. и 15.05.2017г., че е изгубил едно и също СУМПС на две различни дати, което за първи път било установено при извършената му проверка на 29.09.2017г. и сам е станал причина да бъде 3 образувана първоначално проверката, а след това производство. и досъдебното

Приема се, че при всички случаи, това обстоятелство е достатъчно основание за значително намаляване на присъденото обезщетение, което в случая се явява несправедливо и води до неоснователно обогатяване на ищеца.

Относно размерът на присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 1400лв., представляващо заплатен адвокатски хонорар по воденото наказателно производство се счита, че той е прекомерен. В този аспект се сочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че престъплението за което е бил обвинен ищеца не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част и да се реши делото по същество, като се отхвърли изцяло иска на ищеца В.Д., като неоснователен и недоказан.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- В. АНГ. Д., чрез пълномощника му адв.К. от АК- П..

Счита се, подадената въззивна жалба е неоснователна, тъй като е необоснована, а фактическата обстановка отразена в нея не отговаря на обективната истина и не се подкрепя от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, като изложените доводи се превратни и необективни.

В тази насока са изложени подробни съображения

Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание, за жалбоподателят Прокуратура на Република България се явява прокурор П.С. от ОП- П.. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли същата да се уважи по съображенията изложени в нея. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, като се реши делото по същество с отхвърляне на иск.

Ответникът по жалбата- В. АНГ. Д., редовно призован, не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв. К.. От страна на последния се излага становище в насока неоснователност на подадената въззивна жалба.

Приема се, че решението на първоинстанционният съд е правилно и 4 законосъобразно. В този смисъл излага съображенията си.

Моли се, за присъждане на разноски по делото.

Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:

Производството е образувано по повод искова молба от В. АНГ. Д., против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния Прокурор, И.Г..

Твърди се в същата от страна на ищецът, че въз основа на преписката срещу него било образувано ДП №15/2018г. по описа на РУ- С. На 26.06.2018г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за това, че на 24.09.2014г. в РУ- МВР в гр.С.потвърдил неистина в писмена декларация, която дал по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, която се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на твърдяното обстоятелство, че СУМПС №283338860 е изгубено.

Визира, че по време да дадените от него обяснения, като обвиняем е заявил, че не се признава за виновен, тъй като не е извършил вмененото му престъпление. Приемал е, че делото ще бъде приключено с мнение за прекратяване от разследващия полицай, но това не се случило. Не се случило и прокурора да го прекрати. Поради тази причина сочи, че в началото на месец С.2018г. получил от РС- П. призовка, ведно с обвинителен акт, че е конституиран като подсъдим по НОХД №1179/2018г.

Твърди се от ищецът, че за първото заседание което било насрочено за 27.09.2018г. упълномощил адвокат К.П. К. да го защитава, като въз основа на сключения между тях Договор за правна помощ с №006731/26.09.2018г. му заплатил дължимото възнаграждение от 500лв.

Сочи се, че се провели две съдебни заседания- 27.09.2018г. и 25.10.2018г., по време на които били разпитани няколко свидетели. От разпита им в съда, като обвиняем, както и от срещите в съда със свидетелите изпитвал изключително неудобство. Изпадал в ужас, че може да бъде осъден за нещо, което не е извършил, въпреки, че очаквал да бъде оправдан.

Започнал да изживявал още по- тежко обвиненията, както и искането за 5 осъждането му. На 25.10.2018г., РС- П., постановил присъдата си по НОХД №1179/2018г., с която бил признат за невиновен и бил оправдан за вмененото му от прокуратурата престъпление.

Визира се, че РП- П., недоволна от присъдата депозирала протест, с който искала ОС- П. да отмени оправдателната присъда и да го признае за виновен, и да го осъди по повдигнатото му. Било образувано ВНОХД №763/2018г. по описа на ОС- П., като ищецът за да бъде защитаван отново упълномощил адвокат К.П. К. сключил с него нов договор за правна помощ №003000/26.11.2018г., като му заплатил възнаграждение от 300лв., въз основа на Наредбата на ВАС.

Сочи се, че било проведено едно съдебно заседание и въз основа на изготвеното в законоустановения срок окръжният съд отменил оправдателната присъда, поради допуснато от съда процесуално нарушение, като върнал делото на РС- П., за ново разглеждане от друг състав на съда.

Твърди се, че било преобразувано ново дело №2008/2018г. и за да бъде защитаван по същото отново упълномощил адвокат К.П. К.. За целта сключил Договор за правна помощ №001125/21.01.2019г., като отново му заплатил възнаграждение от 300лв., въз основа на Наредбата на ВАС. Сочи, че по това дело отново били разпитвани няколко свидетели в две съдебни заседания. По време на същите отново, и то в по- голяма степен изпитвал неудобства от срещите му със свидетелите и изслушване на показанията им. Отново дал обяснения по време, на които отново изпитвал неудобства, разочарование и притеснения дали ще му бъде повярвано, че не е извършил нищо нередно. С присъда постановена на 21.02.2019г., РС- П., отново го признал за невиновен и го оправдал.

Визира се, че РП- П. отново, недоволна от присъдата депозирала протест, с който искала ОС- П. да отмени оправдателната присъда и да го признае за виновен и да го осъди по повдигнатото му. Въз основа на посочения протест било образувано ново ВНОХД №331/2019г. по описа на ОС- П.. За да бъде защитаван по същото отново упълномощил адвокат К.П.