Решение № 1637 от 12.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1637 гр. Варна, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110113974 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „Т.А.Т.” ЕООД срещу „АВТОЕКСПРЕС" АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 102,25 лева, представляваща разликата между цената на продадените в периода месец юни 2024г. 20.10.2024г. – 8 752 билета на пътниците по обслужваните от „Т.А.Т." ЕООД линии в общ размер на получената цена от 148 142,50 лева и фактически изплатените 133 040,25 лева, ведно с лихвата за забава от датата на постъпване на исковата молба в съда - 04.11.24г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че извършва обществен превоз на пътници с автобуси по утвърдената републиканска транспортна схема, включваща две междуселищни автобусни линии от и за гр. Варна, а именно Варна - Силистра и Варна – Тутракан, а ответника е собственик на единствената за гр. Варна автогара.

Излага, че билетите за пътниците по двете линии, изпълнявани от „Т.А.Т." ЕООД, се продават от гишето на автогара Варна. Излага, че автогарата е задължена да извършва за сметка на превозвачите, правните действия, възложени й от нормативния порядък, а именно - продажбата на билети по обслужваните от отделните превозвачи линии, като страните в настоящото производство не са дооформили отношенията си, породени от продажбата на билетите, чрез отделна търговска сделка.

Сочи, че ответникът счита срещу изпълнението на нормативно определената поръчка автогарата има право на комисионно възнаграждение, в размер на 10 %, като заплащането на възнаграждението се извършва чрез прихващане между задължението на автогарата да преведе получената цена на продадените билети и насрещното задължение на превозвача за комисионна, а размерът на дължимото възнаграждение се изчислява на база цената, а не на броя, на продадените билети.

Твърди, че в резултат на това свое разбиране за съдържанието на правоотношенията, възникващи между страните по настоящия спор, ответното 1 търговско дружество, при продадени за периода месец юни 2024г. - 20.10.2024г. 8 752 билета на пътниците по обслужваните от ищеца линии, е отчело на превозвача сумата от 133 040,25 лева, а не цялата цена за издадените превозни документи в размер на 148 142,50 лева.

Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез адв. Ж. К., изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че ищецът се възползва от нормативно гарантираните му права от ЗАПр и Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от Министъра на транспорта, създаващи нормативно задължение на ответника да предоставя автогарови услуги на превозвачите по междуселищни автобусни линии, като ищеца не оспорва, че получава в пълен обем всички необходими автогарови услуги за извършване на междуселищен превоз на пътници. Сочи, че ищеца умишлено отказва да заплаща тези услуги, в грубо нарушение на чл.22, ал.1, във връзка с чл.22, ал.4 ЗАПр и чл.53а, ал.1 и ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.

Ответникът излага, че като собственик на автогарата ответникът е длъжен да осигурява на всички превозвачи, извършващи превози по автобусните линии, допуск до автогаровите услуги срещу заплащане, като е задължен, под заплахата от сериозна административно-наказателна санкция, да прилага еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги.

Твърди, че начинът на формиране на цената на предоставяната от собственика на автогара услуга е нормативно определен в чл.22, ал.4 ЗАРр и чл.53а., ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., и той е задължен да прилага единни критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените на предоставяните услуги.

Неизпълнението на тези негови законови задължения е скрепено с административнонаказателна санкция- чл. 102 , ал. 3, предл. 1 ЗАПр, предвиждаща за собственик на автогара, който нарушава изискванията на чл. 22, ал. 4 ЗАПр и чл. 53а, ал. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., глоба от 10 000 лева.

Посочва, че 2024 г. ищецът е подписал договор за автогарови услуги от 15.12.2023 г. и анекси към него за удължаване на срока му за наем на офис за продажба на билети, като е удължил и неговия срок с анекс. Отношенията между страните са се развивали нормално до 01.06.2024 г., след което ищецът не е подписал договор за наем на офис за продажба на билети, като след тази дата тази услуга е била предоставяна от Автогара Варна и билети са продавани от нейно гише. За тази услуга ищецът категорично отказвал заплащането на възнаграждение.

Излага, че в случай, че биха се съгласили да не се заплаща такова възнаграждение, Автогара Варна би извършила грубо нарушение на чл. 22, ал. 4 ЗАПр и чл. 53а, ал. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., за което е предвидена и съответната санкция в чл. 102 , ал. 3, предл. 1 ЗАПр.

Твърди, че ищецът дължи заплащане на ползваните от него автогарови услуги, включително продажбата на билети, независимо от липсата на договор за автогарови услуги, сключен между двете страни. Отношенията между собственика на автогарата и превозвача се определят от закона като договорни, като за валидността им не е предвидено изискване за писмена форма, предвид качеството им на страна по този договор, както и основните им права и задължения по този договор, се явяват законово 2 регламентирани и обусловени от една предварителна, нормативно предвидена процедура по възлагане на обществения превоз по конкретна маршрутна линия.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

По делото са представени сключени между страните Договор за автогарови услуги от 15.12.2022г.; Договор за наем от 17.04.2023г.; Договор за автогарови услуги от 15.12.2023г.; Анекс от 10.03.2024г. към договор за автогарови услуги от 15.12.2023г.; Анекс от 14.04.2024г. към договор за автогарови услуги от 15.12.2023г.;

Договор за наем от 15.12.2023г.; Анекс от 10.03.2024г. към договор за автогарови услуги от 15.12.2023г.; Анекс от 14.04.2024г. към договор за автогарови услуги от 15.12.2023г. , Договор за автогарови услуги от 01.06.2024г.; Договор за автогарови услуги от 15.12.2023г.и Договор за автогарови услуги от 01.06.2024г.

От назначената от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява, че в периода юни 2024 г. – 20 октомври 2024 г. продедените билети на пътници по линиите, а именно Варна-Силиства и Варна-Тутракан обслужвани от „Т.А.Т“ ЕООД са 8752 броя на стойност 148 142.50 лв. Общата цена на билетите е 148 142.50 лева. Общата сума от продадените билети, която е получена от „Автоекспрес“ АД е 148 142.50 лева.

От тази сума след приспадане на 10% от стойността на билетите на „Т.А.Т.“ ЕООД са преведени или приспаднати 133 328.25 лева, като е удържана комисиона в размер на 14 814.25 лева. Плащанията на част от цената е правено от „Автоекспрес“ АД на „Т.А.Т.“ ЕООД.Стойността на автогаровите услуги фактурирани от „Автоекспрес“ АД на „Т.А.Т.“ ЕООД за периода от 10.06.2024 г. до 20.10.2024 г. е 5 780.84 лева, стойността на ДДС е 1 156.16 лева и обща сума с ДДС 6 937.00 лева. Комисионата прилагана за продажба на билети от страна на „Автоекспрес“ АД за периода от 12.06.2024 г. до 20.10.2024 г. е била 10%. Конкретните счетоводни записвания при ответника във връзка с фактуриране на автогарови услуги на „Т.А.Т.“ ЕООД са както следва: Дебит сметка 411 (Клиенти, аналитична сметка „Т.А.Т.“ ЕООД) на стойност фактурираната автогарова услуга с ДДС; Кредит сметка 7034 (Проходи автогара) със стойността на данъчната основа на фактурираната автогарова услуга; Кредит сметка 4532 (ДДС при продажба) със стойността на ДДС по автогаровата услуга. Всички фактурирани суми за автогарови услуги за посочения в задачата период са платени от страна на ищеца по банков път, като конкретните дати на плащане са посочени в т. 4 от констативносъобразителната част на ССЕ. Стойността на продадените билети за периода от 01.06.2024 г. до 20.10.2024 г. е 148 142.50 лева. 10% от тази стойност е 14 814.25 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните има облигационно отношение, породено от правна норма, относно продажбата на билети, че ищеца има право да получи пълната сума от продадените и отчетени билети, както и да докаже размера на претенцията си.

Обществените отношения свързани с предоставянето на автогарова услуга са предмет на регулиране в Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. В цитирания нормативен акт не е дадена точна дефиниция на автогарова услуга, но в чл. 54 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. са указани елементите, необходими за предлагането й, съответно при наличието на всички елементи може да се приеме, че е налице комплексна автогарова услуга. Дружеството „АВТОЕКСПРЕС" АД експлоатира съоръжението – Автогара 3

Варна и следователно същия е доставчик на комплексно автогарово обслужване, а негови клиенти са дружествата, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници на територията на автогара Варна, за които тя е начална, междина или крайна спирка.

Между страните на се спори, което се установява и от представените по делото договори, че ищецът „Т.А.Т.” ЕООД ползва комплексна автогарова услуга с доставчик „АВТОЕКСПРЕС" АД, до 01.06.2024г. има подписани формални договори, като след тази дата ищецът е продължил да ползва услугата.

Съобразно разпоредбата на чл. 53а, ал. 2 от Наредба № 33/1999 г. се предвижда, че собствениците на автогарите задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, престой, за предоставяне на право на продажба на билети и за извършване на други услуги, а в ал.

3 е указан начинът на формиране на цените, а именно съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията въз основа категоризиране на автогарите.

Съобразно чл.7 от МЕТОДИКА ЗА ФОРМИРАНЕ НА ЦЕНИТЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА АВТОГАРИ, КАКТО И ПРЕДЕЛНИТЕ ЦЕНИ ЗА АВТОГАРОВО ОБСЛУЖВАНЕ, утвърдена със Заповед № РД-08-357/26.07.19г. на Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията, стойността на услугата за продажба на билети се определя като процент от цената на всеки продаден превозен документ, но не повече от 10 на сто с ДДС за всички категории автогари. В съответствие с тази разпоредба дружеството е взело решение за ценообразуването. Същото е също така задължено да прилага еднакви критерии спрямо всички превозвачи съобразно чл. 53а, ал. 2 от Наредба № 33/1999 година.

Ответникът е ангажирал писмени доказателства представени с молба вх. № 36515/23.04.2025г., 18 броя договори за автогарови услуги, от които е видно, че собственикът на Автогара Варна прилага еднакви критерии спрямо всички превозвачи от съответната транспортна схема при определяне размера на комисионната за продажба на билети, договорена с всички превозвачи.

Обстоятелството, че ищецът „Т.А.Т.” ЕООД не е подписал изрично такъв договор, но след 01.06.2024г. продължава да ползва предоставяната от ответника автогарова услуга, не го освобождава от задължението му да заплаща възнаграждение за извършваната от автогарата продажба на билети съобразно разпоредбата на чл. 53а, ал. 2 от Наредба № 33/1999г.

Предвид установеното със назначената и приета от съда, неоспорена от страните ССЕ, комисионата прилагана за продажба на билети от страна на „Автоекспрес“ АД за периода от 12.06.2024 г. до 20.10.2024 г. е била 10% , какъвто е размерът за всички потребители на автогаровата услуга, приложен спрямо и ищеца по делото „Т.А.Т.” ЕООД. Ето защо искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.