Решение № 5971 от 28.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5971 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело № 20261100503795 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба, подадена от „Еос Матрикс“ ЕАД срещу разпореждане от 21.01.2026г. по изп.д. №20268500400022 на ЧСИ с рег. №850, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражение на жалбоподателя (длъжник по изпълнителното дело) срещу размера на разноските на взискателя М.Я.Ц. за адвокатско възнаграждение, приети за събиране по изпълнителното дело.

Възраженията в жалбата са, че размерът от 204,52 евро на приетите от съдебния изпълнител разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение е прекомерен, тъй като по изпълнителното дело не са извършени изпълнителни действия, които да предпоставят необходимост от плащане на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., а на взискателя следва да бъдат признати разноски за адвокатско възнаграждение до размера, определен съгласно чл. 10, т. 1 от наредбата.

Жалбата е неоснователна.

Платеното адвокатско възнаграждение от взискателя за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело ще е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато размерът му надхвърля икономически обоснованите разходи за адвокатска защита на взискателя по образуваното изпълнително производство, но извод за прекомерност на приетия от съдебния изпълнител размер от 204,52 евро на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение по процесното изпълнително дело в случая е изключен и само при съобразяване на общия размер на вземанията на взискателя срещу жалбоподателя по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

На следващо място и с оглед възраженията в жалбата следва да се отбележи, че нормативното основание за отговорността на длъжника за възстановяване на разноските на 1 взискателя за адвокатско възнаграждение, платено за образуване и водене на изпълнително дело, не представляват разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от наредбата по чл. 36 от ЗАдв (които регламентират правоотношения между възложителя и изпълнителя на адвокатски услуги, тоест правоотношения между взискателя и упълномощения адвокат, в които длъжникът не участва), а разпоредбата на чл.

79, ал. 1 ГПК.

Част от правилата на тази разпоредба (чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК) предвиждат, че длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от наредбата по чл. 36 от ЗАдв поначало не представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение по отношение на тези разноски.

По изложените съображения Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „Еос Матрикс“ ЕАД срещу разпореждане от 21.01.2026г. по изп.д. №20268500400022 на ЧСИ с рег. №850.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2