Решение № 3780 от 16.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3780 гр. Пловдив, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330106748 по описа за 2022 година

Иск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 767, 48 лева – главница, представляваща стойността на доставена и разпределена топлинна енергия за периода от ************ до ************; сумата 69, 96 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от *********** до **********, заедно със законната лихва върху главницата от ********* до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ************, издадена по частно гр. дело № ********* по описа на ПРС - ****** гр. състав, по изложените в исковата молба съображения.

Претендира направените по делото и в заповедното производство разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на особения представител на ответницата.

Ответницата З. Н. С. от гр. П., чрез особения си представител адв. К. А., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1

***********, издадена по частно гр. дело № ********* по описа на ПРС - **** гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 767, 48 лева – главница, представляваща стойността на доставена и разпределена топлинна енергия за периода от ************ до *********; сумата 69, 96 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от ************ до ***********, заедно със законната лихва върху главницата от ************** до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Тъй като Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от ************* на вещото лице по **** В. Ш., ответницата на ************ лично е подала молба за откриване на партида за Купувач на топлинна енергия пред ищцовото дружество за жилището, на което е собственик на основание извършено през ****** дарение, до което жилище е била доставяна топлинната енергия, чиято стойност е било разпоредено да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение, като в имота на ответницата няма монтирани отоплителни тела, но преминава отоплително тяло тип „щранг-лира“, а също така има монтирани два броя водомери за топла вода и тя е консумирала през процесния период ТЕ за БГВ - като начислените количества за ТЕ са правилно отчетени и съответстват на специалната методика от нормативните актове - с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответницата доводи за недължимост на сумите по Заповедта поради липсата на качеството на потребител на топлинна енергия, както и поради това, че представените от ищеца писмени доказателства не били подписани от страните и нямали доказателствена стойност.

Нито към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение в съда – **********, нито към датата на подаване на исковата молба– *************, е изтекъл приложимият в конкретния случай тригодишен давностен срок по чл.111, б.В от ЗЗД за вземанията на ищеца – поради което съдът намира за неоснователно направеното от ответницата възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от ************ на вещото лице по **** Б. Д., общо за периода ответницата дължи на ищеца за доставената топлинна енергия 767, 48 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в Заповедта период е в размер общо на 69, 96 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание по размер (доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от **** и **** действително дължими), поради което следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството – включително и в заповедното производство, в размер общо на 830 лева – платени ДТ, депозити за възнаграждение на особения представител на ответника и за **** и ****, както 2 и 150 лева юрисконсултско възнаграждение за двете дела (50 лева за частното гражданско дело и 100 лева за настоящето дело).

На особения представител на ответника адв. К. А. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 300 лева – като така определеният размер е минималният законоустановен, поради което и не следва да бъде намалян от съда.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Н. С., ЕГН: **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., бул. „*********“ № ****, вх.****, ет.***, ап.***, представлявана от особения представител адвокат К. А. А., със служебен адрес: гр.

П., ул. “************" № ***, ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата 767, 48 лева – главница, представляваща стойността на доставена и разпределена топлинна енергия за периода от ************* до ***********; сумата 69, 96 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от ************ до ***********, заедно със законната лихва върху главницата от ********** до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **********, издадена по частно гр. дело № ********** по описа на ПРС - ХІІІ гр. състав.

ОСЪЖДА З. Н. С., с посочените ЕГН, постоянен и настоящ адрес, особен представител и служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО частно гр. дело № ************* по описа на ПРС – ХІІІІ гр. състав, В РАЗМЕР НА 830 лева И 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХІІІ гр. състав частно гр. дело № ***********, ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответницата – адвокат К. А. А., с посочения съдебен адрес, РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 300 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3