Решение № 234 от 09.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Благоевград, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Диана Узунова

Крум Динев при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора И. Ал. А. като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200600474 по описа за 2024 година Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на частния обвинител П. Р. срещу постановената присъда по НОХД № 79/2021 г. по описа на Районен съд-Разлог. В жалбата се претендира незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт и се иска от въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда, като осъди подс. Й. по така повдигнатото й обвинение и й наложи наказание в размера, претендиран от частния обвинител.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Не се явява и повереникът й – а. Д..

Въззиваемата Й. се явява лично и със защитниците си – адв. Т. и адв. Д., които заявяват, че няма да се позовават на изтекла давност за наказателно преследване и искат наказателното производство да продължи, като оспорват въззивната жалба. Адв. Т. намира, че действително /формално/ от обективна страна има данни за извършено деяние, доколкото Й. е депозирала сигнал до РП-Разлог. Но следва да се обърне внимание какво пише там – тя иска разследване, а не твърди, че Р. е извършила престъпление. Още повече, ако 1 има намек за извършено деяние, то е за документно престъпление по чл.316 вр. с чл.309 НК, а Р. е оправдана – но не за това, за което е сигнализирана от Й., а за престъпление по чл.220 от НК. Допълва още, че въпреки, че според заключението на назначената петорна графическа експертиза подписът върху протокола от Общото събрание на 15.03.2018 г. е на Й., съдът не е длъжен да се съобрази с този извод. Сочи също, че макар и сравнително кратки, мотивите на РРС за оправдаването на Й. са ясни – липсва субективният момент при извършване на деянието.

Другият защитник на подсъдимата – адв. Д., излага допълнителни аргументи за това, че по делото е доказано, че Р. и Й. са подставени лица и че е налице добре изпълнен план на частния обвинител Р. при продажбата на недвижимия имот на съпруга й. Ето защо, се иска оправдателната присъда на РРС да бъде потвърдена.

В право на лична защита и в последната си дума подсъдимата заявява, че поддържа казаното от адвокатите си и допълва, че те с Р. са били само подставени лица, за да се запазят имотите на г-н Ст и г-н Тр.. Моли за оправдателна присъда, като твърди, че няма вина и не се е подписвала никъде.

В с.з. представителят на ОП-Благоевград намира жалбата за основателна като твърди, че първостепенният съд съвсем накратко, в един абзац е приел, че действително подсъдимата е депозирала жалба за това, че имотът е продаден въз основа на протокол от общо събрание и е установено с експертиза, че ръкописният подпис върху този протокол е положен от нея, но въпреки това с едно изречение РС е посочил, че същата не е действала с умисъл, поради което я оправдава. В тази част на присъдата липсвали мотиви. Ето защо, моли атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за разглеждане от друг състав. В условията на алтернативност е направено искане от държавния обвинител присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С атакуваната присъда състав на РРС е признал подсъдимата М. П. Й. за невиновна в това, че на 13.02.2009 г. в гр. Разлог пред надлежен орган на властта – Районна прокуратура гр. Разлог със съзнанието, че П. К. Р. от гр. С. е невинна в извършване на престъпление по чл.316 от НК вр. с чл.309, ал.1 от 2

НК, подала жалба, регистрирана на 13.02.2009 г. в Районна прокуратура гр.

Разлог с вх. № 218/2009г. срещу П. К. Р. от гр. С., с която я набедила в извършване на престъпление от общ характер – по чл.316 от НК вр. с чл.309, ал. 1 от НК, а именно, в това, че:

На 22.05.2008 г. в гр. С. П. К. Р. от гр. С. пред нотариус С.П. съзнателно ползвала съставен на 15.05.2008 г. в гр. Б. от неустановено лице неистински частен документ – протокол от общо събрание на съдружниците на „*********“ ООД гр. Б. в частта му за подпис на съдружника – М. П. Й. от гр.Пловдив, за да докаже, че съществува правоотношение между съдружниците в това дружество на основание чл.137, т.7 от Търговския закон:

„Общото събрание взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях“, а именно – взели са решение за продажба на недвижим имот – поземлен имот, находящ се в гр. С., у******, съставляващ съгласно скица поземлен имот с пл. № 21 от кв.39 по плана на гр.

С., местността *********, целият с площ от 286 кв. м., заедно с построената върху гореописания имот жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня и антре и за Р. в качеството й на управител на дружеството съществува право да продаде недвижимия имот, като от нея за самото й съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради и което и на основание чл.304 от НПК съдът я оправдавал по обвинението за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК.

За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел следната фактическа обстановка, възприета изцяло и от настоящата съдебна инстанция, въз основа на събраните и приобщени по надлежния ред доказателства:

Подсъдимата понастоящем е 77-годишна българска неосъждана, със средно образование, вдовица, пенсионерка. гражданка,

Въззиваемата М. Й. и частният обвинител П. Р. били единствените управители и съдружници в „*********“ ООД със седалище гр. Б., учредено с решение № 3781 от 01.11.2007 г. по ф.д. № 2163/2007 г. по описа на БлОС, като двете имали право да представляват дружеството поотделно.

На 22.05.2008 г. в гр. С. пред нотариус С.П., вписана под № 045 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, бил изповядан договор за разпореждане относно недвижим имот, собственост на дружеството – 3 поземлен имот с пл. №21, кв. 39 по плана та гр. С. м. ********* с площ 286 кв. м, находящ се в гр.С., Столична община – район *********. В изготвения нотариален акт № 115, том B1, peг. № 1920, нотариално дело № 105/2008 г. по описа на нотариуса било отразено, че дружеството, представлявано от управителя св.П. Р., прехвърля правото на собственост върху имота на Н.Р.Р.

/нейн съпруг/ от гр.Пловдив, за сумата от 21000 лв., която била преведена по сметка на дружеството – продавач, открита на 22.05.2008 г. от управителя Р..

При изповядване на сделката било представено решение в Протокол от общото събрание на съдружниците, проведено на 15.05.2008 г., в който било отразено съгласие па съдружниците за продажба на имота. Същият бил подписан от Й. и Р..

На 28.07.2008 г. подс. Й. и свид. Р. продали дяловете си от „*********“ ООД на „Калифорния Импекс“ ООД, регистрирана в *********.

В началото на 2009 г. при разговор с Г. Тр. /живущ на съпружески начала с П. Р./, Й. разбрала, че въпросният недвижим имот е продаден на Н.Р.. Тогава тя депозирала сигнал, заведен с вх. № 218/2009 г. по описа на Районна прокуратура гр. Разлог. В същия посочила, че желае да бъде проведено разследване относно извършено документно престъпление, както и престъпление по чл.209 от НК. Посочила, че протоколът от Общото събрание на „*********“ ООД гр. Б. от 15.05.2008 г. е неистински частен документ и тя, като съдружник в дружеството, не го е подписвала. В сигналът подсъдимата твърдяла, че: “….с представянето на този неистински документ/Протокол – Приложение № 4/, П. Р. е въвела в заблуждение Нотариус С.П.“, „посочената в Нотариалния акт сума от 21000 лв., за която е продаден имотът, не е осчетоводена и не е постъпила в касата на дружеството.“, „ ……лицето П. Р. е извършила документно престъпление, документна измама, обсебване на мои лични средства………“.

След като РП-Разлог отказала да образува наказателно производство и този отказ е бил атакуван по реда на инстанционния контрол пред АП-С., последната го отменила и изпратила делото по подследственост на РП-С. с указания за образуване на ДП за престъпление по чл.309 от НК срещу НИ. РПС. след проведено разследване е повдигнала обаче обвинение срещу Р. за престъпление по чл.220, ал.1 от НК, за което тя впоследствие е била призната от състав на СРС за невиновна и оправдана.

4

Едновременно с подаване на сигнала до прокуратурата, М. Й. депозирала и граждански иск пред Софийски районен съд с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.38 и 40 от ЗДД и чл.108 от ЗС за обявяване нищожност на договора за продажба на недвижим имот, предмет на нотариален акт № 115, том B 1, peг. № 1920, нотариално дело № 105/2008 г. Било образувано гражданско дело № 32909/2009 г., по което с решение от 29.06.2012 г. е прието за установено, че договорът за продажба на недвижимия имот е нищожен.

Съдебното решение по гражданското дело е влязло в сила на 31.07.2014 г. В хода на гражданското производство били назначени и изготвени няколко съдебно-графически експертизи, две от които тройни, относно положения подпис в инкриминирания протокол на общото събрание от 15.05.2008 г. В решението си съдът приел, че подписът в този протокол е положен от М. Й..

Съгласно заключението по назначената и изготвена в досъдебното производство графическа експертиза ръкописният подпис върху протокола от Общото събрание на съдружниците в „*********“ ООД от 15.05.2008 г., подписан между съдружниците М. П. Й. и П. К. Р. в полето под „съдружници“, не е положен от М. П. Й..

Във впоследствие изготвеното заключение по тройната графическа експертиза вещите лица приемат, че ръкописният подпис върху протокола от Общото събрание на съдружниците в „*********“ ООД от 15.05.2008 г., подписан от съдружниците М. П. Й. и П. К. Р. в полето под „съдружници“, не е положен от М. П. Й..

От заключението на повторно назначената тройна съдебно-графическа експертиза се установява, че ръкописният подпис върху протокола от Общото събрание на съдружниците в „*********“ ООД от 15.05.2008 г., подписан от съдружниците М. П. Й. и П. К. Р. в полето под „съдружници“, е положен от М. П. Й..

В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена петорна графическа експертиза /от вещите лица П.Т., В.Цв. В.Б., Ир.Анд. и Д. Г. – специалисти в ЦЕКИ към НИК – МВР/, в заключението по което те приемат, че ръкописният подпис върху протокола от общото събрание на съдружниците в „*********“ ООД от 15.05.2008 г., подписан между съдружниците М. П. Й. и П. К. Р. в полето под „съдружници“, е положен от М. П. Й..

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е допусната 5 и назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че в счетоводството на дружество „*********“ ООД не е отразена продажбата на имот, обективиран в нотариален акт № 115, том B 1, peг. № 1920, нотариално дело № 105/2008 г. по описа на нотариус С.П., както и че не е налична издадена фактура във връзка с продажбата. Имотът бил заведен като дълготраен материален актив за периода от 2008 г. до 2015 г. Същият е отписан от активите на дружеството през 2016 г. Вещото лице установило, че банковата сметка, по която е платена продажната цена на имота, е открита на 22.05.2008 г. от П. Р. и закрита на 04.06.2008 г., като всички движения по сметката са извършвани от Р.. Изтеглените суми не са били осчетоводени от „*********“ ООД.

Възприетата и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка намира своето доказателствено потвърждение в разпитите на свидетелите, приобщените писмени доказателства и заключенията по изпълнените съдебно-счетоводна експертиза, втората тройна съдебно-графическа експертиза и петорната съдебно-графическа експертиза.

Липсват основания да не бъдат кредитирани показанията на св. Г. Ст, който подробно обяснява кое е наложило създаването на юридическото дружество „*********“ ООД, каква е била ролята на двете съдружнички и управителки в него и каква е била основната му цел – да се спаси част от неговото и на г-н Тр. имущество от посегателства. Свидетелят твърди, че първоначално не е знаел за продажбата на имота, тъй като в документите, които са му били представени, липсвали протокол от проведено Общо събрание, нотариален акт, фактура от „*********“, която да е осчетоводена по закон, както и пари в касата на дружеството, респ. по банковата му сметка. Потвърждава, че целта на дружеството е била закупуване, а не продажба на недвижими имоти /което кореспондира и с обясненията на подс. Й. и с подписаната от нея декларация на л.17, Том VII от ДП/. Макар Г. Ст да е родственик на подсъдимата /съпруг на нейна племенница/, показанията му не могат да бъдат игнорирани на това основание, доколкото същите не се опровергават от други доказателствени източници.