Решение № 437 от 04.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Пазарджик, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220102136 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба на К. С. У., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Х., кв. "О." бл. 15, вх. Б, ет. 4, ап.10, адрес за призоваване гр. Х., бул.

”Б.” № 146, вх. Б, ет. 1 офис 4, адвокатска кантора адвокат В. Д. от АК Х. против Д. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. ”Б.” № 8, ет. 2, ап. 8, с която се иска от съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2500 лева, представляваща авансово платена сума по развален договор за строителна услуга от 08.10.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3456/2022 год. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 3456/2022 г. по описа на РС Пазарджик и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 08.11.2022 г.

Предвид, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, възникнал правният интерес да предяви настоящия иск.

Твърди се, че между страните на 08.10.2022 г. е сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите и удостоверяване на датата, по силата на който ответникът се задължил да извърши в срок от 20 дни, считано от датата на сключване на договора, следните действия: строителна дейност, представляваща укрепителни дейности на жилищна сграда, находяща се в с. Д., община С., обл. Пазарджик срещу възнаграждение в размер на 9 000 лева, като тази сума включвала стойността на труда и материалите, необходими за 1 укрепването на жилищната сграда. Посочва, че в деня на сключване на договора ищецът заплатил на ответника авансово сумата от 2500 лева, а разликата до пълния размер на договореното възнаграждение страните се уговорили да бъде заплатена в деня на предаване на обекта в завършен вид.

Ишецът твърди, че след изтичане на срока за изпълнение на договора отишъл на обекта в с. Д., за да установи как е извършена възложената работа и да заплати остатъка от договорената цена. Посочва, че тъй като живее в гр. Х., нямал възможност ежедневно да следи изпълнението на възложената работа, но ответникът го уверявал по телефона, че ще спази срока. Твърди, че при посещението на жилищната сграда в с. Д. на 30.10.2022 г. ищецът установил, че ответникът дори не е започнал изпълнение на поетите от него задължения по извършване на строителни и укрепителни дейности по сградата. Сочи, че било налице пълно неизпълнение на сключения между страните договор. Поради това ищецът заявил на ответника, че счита сключения между тях договор за прекратен и го поканил да му възстанови авансово заплатената сума с оглед неизпълнението на договора за строителна услуга. Твърди, че ответникът обещал да стори това, но връщане на сумата не последвало.

Претендира разноски.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищецът не се явява лично, представлява се от адв. В. Д. от АК Х.. Изразява становище за основателност на иска, моли съдът да го уважи в цялост и да му присъди разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. И. Т. чрез назначения му особен представител - адв. С. Т. от АК Пазарджик, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на иска.

Оспорва изцяло ищцовата претенцията по основание и размер. Оспорва наличието на договорно правоотношение между страните. Оспорва автентичността на представения от ищеца договор за поръчка от 08.10.2022 г. с нотариална заверка на подписите на страните, представен като писмено доказателство по делото.

Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът не се явява лично, не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от адв. Т. от АК Пазарджик, с която заявява, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложения на лист 3 от делото договор, наименован „договор за поръчка“ с нотариална заверка на подписите с рег. № 16379 на нотариус А. И. с рег. № 423 на НК, че на 08.10.2022 г. между страните е сключен договор за строителна услуга, по силата на който ответникът Д. Т. се е задължил да изпълни възложената му работа, представляваща извършване на укрепителни дейности на жилищна сграда, находяща се в с. Д., община С., обл. Пазарджик. Възложителят е поел задължението да заплати сумата от 9000 лева като съгласно уговореното в договора в тази сума е включена цената на труда и материалите за извършване на укрепителните дейности. Уговорен е срок за изпълнение на задължението от 2 страна на изпълнителя, а именно 20 дни от датата на сключване на договора. Договорът съдържа изявление, че в деня на подписването му Д. Т. получава сумата от 2500 лева, представляваща капаро. Уговорено е в договора, че в деня на предаване на обекта възложителят следва да плати остатъка от договореното възнаграждение, а именно 6500 лева.

От приложеното по делото заверено извлечение от общия регистър на нотариус А. И. с рег. № 423 на НК се установява, че горепосоченият договор е заведен в регистъра на нотариуса със същия рег. № 16379 от 08.10.2022 г. като текстът му съвпада с този на представения по делото договор. В общия регистър на нотариусa е отразено нотариално удостоверяване на подписите на К. С. У. и Д. И. Т. като страните по процесния договор пред нотариуса са се легитимирали с личните си карти.

Не е спорно по делото, а и от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 158, том I, дело № 378/1986 г., се установява, че ищецът е собственик на недвижим имот – къща, паянтово застроена на 42 кв. м., със застроено и незастроено дворно място от 446 кв. м., находящи се в с. Д., обл. Пазарджик, за който имот е отреден парцел VIII-осми, 440, в квартал 20 /двадесети/ по плана на с. Д..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Светлана И.а У.а – съпруга на ищеца, от чиито показания се установява, че със съпруга й открили ответника чрез интернет на обява, на която пишело „зидарски дейности“. След това си уговорили среща на 08.10.2022 г. Ответникът на тази дата отишъл на място в с. Д. преди ищеца, за да разгледа къщата, след което предложил да сключат договор при нотариус и да му дадат капаро. Разяснява какви са били уговорките по договора, както и че в нейно присъствие при нотариуса съпругът й дал на ответника сумата от 2500 лева. След сключването на договора свидетелката и ищецът си заминали за гр. Х.. От разговори по телефона със съседи от с. Д. разбрали, че на обекта никой не ходи и не се работи. При едно от посещенията си свидетелката видяла опънат канап и около десетина тухли на втория етаж, по което разбрала, че все пак някой е ходил. Свидетелката посочва, че звъняла на ответника по телефона, но ответникът не й вдигал и така минала първата седмица. На следващата седмица ответникът казал на свидетелката, че си е счупил крака и е в болница.

Поради здравословния му проблем свидетелката известно време не е търсила ответника. При едно от обажданията й, ответникът заявил „Ти мен искаш да ме притесняваш ли? Ще се обадя на полицията, ако ме притесняваш“. До изтичане на уговорения срок за изпълнение на договора с изключение на опънатия канап други действия на обекта не били извършвани.

Свидетелката посочва, че не е заявявала на ответника, че развалят договора, когато с а се чули с него по телефона. Накрая на разговора му напомнила, че срокът на договора изтича и трябва да предприеме някакво действие. След изтичане на срока по договора той окончателно спрял да й вдига телефона. Когато наблилжил крайният срок на договора свидетелката му писала по „вайбър“, че ако нищо не прави, трябва да им върне сумата.

Съдът кредитира показанията на свидетелката У.а като логични, последователни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото, съобразявайки и разпоредбата на чл.

3

172 от ГПК.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от правна страна следното:

Предявен е по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 262, ал. 2 ЗЗД.

На 07.11.2022 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 3456/2022 г. по описа на РС Пазарджик. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 08.11.2022 г., с която е разпоредил ответникът длъжник да заплати на ищеца - заявител и кредитор следните суми: 2500 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението в съда - 04.11.2022 г. до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок ищецът е предявил настоящата искова претенция.

Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, получилият нещо на отпаднало основание дължи връщането му. За основателността на претенцията в тежест на ищ еца е да установи при условията на главно и пълно доказване, че страните са били обвързани от валидна облигационна връзка; изпълнение на поетите с договора задължения и отпадане на основанията. В тежест на ответника е да установи обстоятелството, че е изпълнил поетите с договора задължения. Безспорно е, че полученото по договор, който впоследствие е бил развален, подлежи на връщане с оглед последиците на института на развалянето, който има обратно действие.

В случая по делото е установено, че въз основа на валиден договор ответникът се е задължил да извърши посочените в договора фактически действия – строителни дейности, изразяващи се в укрепителни дейности на жилищна сграда, находяща се в с. Д., община С., срещу заплащане на уговорена в договора цена. Договорът от 08.10.2022 г., по отношение на който е открито производство на основание чл. 193 от ГПК по оспорване на неговата автентичност досежно положените подписи от страните, но е неуспешно проведено от ответника, чиято е доказателствената тежест, доказава наличието на валидно възникнала между страните облигационна връзка, с характер на договор за изработка. В изпълнение на задължението си по договора ищецът е заплатил авансово сумата от 2500 лева при подписване на договора. Според договора, изпълнението на същия е следвало да се осъществи в срок от 20 дни от сключването му. При това положение и в тежест на ответника е да докаже изпълнение на насрещното свое задължение в случай, че е извършил укрепителни дейности по имота на ищеца в с. Д.. По делото не са ангажирани доказателства 4 за изпълнение на поетите с договора задължения на ответника. Последното налага извода на съда, че ответникът е бил неизправна страна по договора, поради което и за ищеца е била открита възможността да развали едностранно съглашението.

Разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД посочва, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.