Решение № 6011 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6011 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна М.ова

Членове:

Ивета Антонова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20261100502681 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Евроинс“ АД срещу Решение № 1090/19.01.2026 г., постановено по гр.д. № 24584/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на М. Б. П. сумата 1 533,64 евро, представляваща левовата равностойност на 2 999,53 лв. – незаплатен остатък от застрахователно обезщетение по щета № 0200087504, ведно със законната лихва от 30.04.2025 г. до окончателното плащане.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Счита, че причината за теча е постепенно увреждане и овехтяване на чугунените тръби и сифона в банята на застрахованото жилище, което попада в договореното изключение от застрахователното покритие. Поддържа, че плащането на 400 лв. по клауза „Р – Необходими целесъобразни разходи“ и на 792 лв. по клауза „О – Гражданска отговорност към трети лица“ не съставлява признание, че е настъпил покрит риск по клауза „Б – Природни бедствия и други рискове“. Оспорва и размера на вредите, като излага, че извършеният в аптеката ремонт е относим към имущество на трето лице, а експертното заключение не доказва нито реално платен разход над 792 лв., нито стойност на работите към датата на събитието. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия М. Б. П., с който жалбата се оспорва. Поддържа се, че действителното извършване и заплащане на ремонтите са доказани с писмените документи, свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза. Сочи се, че застрахователят е обезщетил част от щетите именно по клаузи, приложими само при настъпване на покрито събитие, поради което не може успешно да се позовава на изключение за 1 същия теч. Иска се потвърждаване на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо. По правилността му съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

Между страните не е спорно, че е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Избор за дома“, обективиран в застрахователна полица № 00200100109532, със срок на покритие от 07.03.2024 г. до 06.03.2025 г., нито че през юли 2024 г. от ВиК инсталацията в застрахованото жилище е възникнал теч, причинил увреждания в жилището и в намиращото се под него помещение – аптека. С окончателния доклад на първоинстанционния съд като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени наличието на застрахователното правоотношение, извършването от ищеца на ремонтни разходи в общ размер 5 305,62 лв. и частичното плащане от застрахователя на общо 1 192 лв. по щета № 0200087504.

Спорът в настоящото производство се съсредоточава върху обстоятелствата дали и в какъв размер направените от ищеца ремонтни разходи подлежат на обезщетяване по сключения договор.

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят дължи уговореното застрахователно обезщетение, а по силата на чл.

386, ал. 2 КЗ размерът му следва да съответства на действително претърпените вреди към деня на събитието. В тежест на застрахования е да установи настъпването на покритото събитие, причинените от него вреди и техния размер, а застрахователят носи доказателствената тежест за фактите, на които основава противопоставеното правоизключващо възражение.

По силата на приложимите Общи условия клауза „Б – Природни бедствия и други рискове“ включва вреди вследствие на изтичане на вода при авария на водопреносна или канализационна инсталация. Отделно са уговорени клауза „Р – Необходими целесъобразни разходи“, отнасяща се до разходите за разкриване и отстраняване на аварията, и клауза „О – Гражданска отговорност към трети лица“, по която се покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди.

Въззивникът се позовава на чл. 6, ал. 1, т. 17 от Общите условия, според който от покритието са изключени загуби или вреди, пряко или косвено причинени от постепенно увреждане вследствие на обичайна употреба, включително амортизация, овехтяване, износване и други сходни състояния. Като правоизключващо, това възражение следва да бъде доказано от застрахователя.

От показанията на свидетеля Д.С., който е извършил ремонтните работи и непосредствено е възприел състоянието на демонтираните елементи, се установява, че хоризонталната чугунена тръба и сифонът са били компрометирани, като по тях са били налице малки отвори, през които е изтичала вода. Свидетелят сочи още, че тръбите са били стари, и изразява мнение, че отворите са се получили вследствие на употребата и износването на материала, а не от механично въздействие.

Заключението на вещото лице не установява самостоятелно, че конкретната повреда е резултат от постепенно увреждане вследствие на обичайна употреба. При изслушването му вещото лице изрично е посочило, че не е специалист по ВиК инсталации, не е възприело състоянието на демонтираните тръби към момента на 2 аварията и не може да определи техния конкретен експлоатационен срок.

Становището му относно възможното овехтяване е основано на свидетелските показания, като самото вещо лице допуска възможността материалът да се е износил с течение на времето, без да дава собствен технически извод за механизма, довел до конкретните отвори.

При тези доказателства съдът приема, че е установено състоянието на подменените елементи – тяхната старост и наличието на отвори, но не е проведено пълно доказване, че конкретната повреда, от която е настъпило изтичането на вода, е причинена именно от постепенно увреждане вследствие на обичайна употреба по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 17 от Общите условия. Самото обстоятелство, че инсталацията е стара и по нея са налице признаци на износване, не е достатъчно за приложението на правоизключващата клауза, доколкото не установява с необходимата степен на сигурност причинния механизъм на конкретната повреда.

Този извод се налага и при систематичното тълкуване на договорните клаузи. По клауза „Б“ страните изрично са включили в покритието вреди вследствие на изтичане на вода при авария на водопреносна или канализационна инсталация. Поради това изключението за постепенно увреждане не следва да се прилага само поради възрастта или общото износване на инсталацията, без да е установено, че именно такова постепенно увреждане е породило конкретната авария.

С оглед на изложеното съдът приема, че застрахователят не е провел пълно и главно доказване на фактите, обосноваващи приложението на уговореното изключение от застрахователното покритие по чл. 6, ал. 1, т. 17 от Общите условия.

Неоснователно е оплакването, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира обезщетение над изплатените 792 лв. за ремонта на аптеката, тъй като увреденото имущество принадлежи на трето лице.

Клауза „О“ има за предмет имуществената отговорност на застрахования за вредите, причинени на трети лица. По делото е безспорно, че именно ищецът е извършил ремонтните разходи, включени в общо признатата сума от 5 305,62 лв., следователно и с иска не се упражнява чуждо вземане на собственика или ползвателя на аптеката, а се претендира обезщетяване по сключения между страните застрахователен договор на разход, понесен от застрахования във връзка с причинените на третото лице вреди.

Видът и обемът на възстановителните работи в аптеката се установяват от събраните гласни доказателства и от съдебно-техническата експертиза. Вещото лице е извършило оглед на място и е дало количествено-стойностна сметка на извършените строително-възстановителни работи, като е определило стойността на работите в жилището на 2 712,59 лв., а стойността на възстановителните работи в аптеката – на 1 874,73 лв. В стойността за жилището е включена и доставка на нов моноблок на цена 395,79 лв., като демонтажът и монтажът на санитарния уред са остойностени отделно.

Правилно първоинстанционният съд е изключил от размера на вредата стойността на новия моноблок. Не се установява съществувалият санитарен уред да е бил увреден от теча или подмяната му да е била необходима за възстановяване на причинените вреди. За разлика от това неговият демонтаж и последващ монтаж са били необходими за извършване на ремонтните работи и правилно са включени в оценката.

При тези данни стойността на подлежащите на обезщетяване възстановителни работи възлиза на 2 712,59 лв. за жилището, намалени с 395,79 лв. – стойност на новия моноблок и 1 874,73 лв. за аптеката, или общо 4 191,53 лв.

3

От тази сума следва да бъде приспаднато изплатеното от застрахователя обезщетение в общ размер 1 192 лв., поради което непогасеният остатък е 2 999,53 лв., съответстващи на 1 533,64 евро.

Поради това решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Въззиваемият не претендира и не е представил доказателства за извършени разноски във въззивното производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1090/19.01.2026 г., постановено по гр.д. № 24584/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, в обжалваната осъдителна част, с която ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, е осъдено да заплати на М. Б. П., ЕГН ********** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 1 533,64 евро, представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение по щета № 0200087504, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в съответната част относно разноските.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4