Решение № 197 от 07.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Кюстендил, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Е.я Хр. Стамова

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Е.я Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500148 по описа за 2025 година

С постановеното решение №1069/13.11.2024г. по гр.д.№1617/2024г. от Районен съд – Кюстендил, е обявен за недействителен по отношение на ищцата А. К. В., ЕГН **********, от *************************** на основание чл.135 ЗЗД, до размер ½ ид.ч. от недвижимия имот, прехвърлен от В. В. Л., сключен между ответниците В. В. Л., ЕГН ********** ,К. А. Л.,ЕГН ********** и Е. В. Л., ЕГН **********, тримата от **********************, Договора за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №16, том І, рег.№282, дело №15/2024г. на нотариус М.М., рег.№696, вписан в Служба по вписванията при КРС с рег.№213/25.01.2024г., дело №117/2024г. за продажба на земеделски недвижим имот, по силата на който В. В. Л. и К. А. Л., са продали на Е. Л. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Долно село, общ.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-506/20.02.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с.Долно село, п.к.2567, м.“Ридо“, Община Дупница, с площ 4501 кв.м., трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване : нива , категория земята осма , предишен идентификатор : няма, номер по предходен план 021032, при съседи на имота:поземлени имоти с идентификатори 228811.21.33, ***, 22811.146, ***,***, за сумата 1000.00 лв.Със същото решение се осъждат В. В. Л., ЕГН **********, К. А. Л.,ЕГН ********** и Е.

В. Л., ЕГН ********** тримата от ********************** да заплатят на А.

К. В., ЕГН **********, от *************************** разноски за производството, възлизащи на 1870.00 лв. В срока за обжалване на решението, по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.Е. Й., АК – Кюстендил, съдебен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“№35,( посочени са електронна поща и телефонен номер) , в качеството на представител по пълномощие на Е. В. Л., ЕГН **********, от ********************** и В. В.

1

Л.,ЕГН ********** със същия адрес.В жалбата се твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуални норми.Жалбоподателите считат, че решението е постановено при наличие на основания за отвод на съдията по делото, предвид обстоятелството, че в друго дело е постановил неправилно и незаконосъобразно определение, за прекратяване на производството по гр.д.

№2847/2023г.,, изцяло във вреда на ответницата В. Л., впоследствие отменено от Окръжния съд.Въззивниците изразяват убеждение, квалифицирайки го като „ подозрение“, че в една или друга степен съдът не би могъл да е обективен и безпристрастен при разглеждане и решаване на предявения и разгледан иск, споделяйки усещане за „дискриминация“.Обстоятелствата по делото според въззивниците, в услуга на ищцата, не са изяснени от първоинстанционния съд, по указания в закона начин – пълно, обективно , всестранно.Не е извършена комплексна и задълбочена оценка на събраните доказателства, аналитичната дейност не е била пълноценна , което според тях препятства всякаква възможност за проверка за спазването на материалния закон, възможно само при правилно формиране на вътрешното убеждение относно правно значимите по делото факти.Жалбоподателите считат, че е налице процесуално нарушение, по доказателствени искания, при изтекли процесуални срокове, за което е било направено възражение от тяхна страна.Допуснатото процесуално нарушение обуславя според въззивниците недопустимост на постановеното решение.По същество се твърди, че въззивницата Е. от години постоянно живее, учи и работи в Англия и при извършване на процесната сделка не е знаела, че продавачката е имала задължения към ищцата, за което е била осъдена респ. за образувано изпълнително дело.С действието на разпоредбата на чл.135, ал.1 изр.3 от ЗЗД е обосновано становище, че твърдяната недействителност не засяга правата, които трети добросъвестни лица респ. първата ответница е придобила възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване недействителност на сделката.Посочено е, че длъжника – ответницата В. Л. не е намалявала или не е извършвала правни и фактически действия, с което се създават трудности за удовлетворение на кредиторката си.Позовава се на обстоятелството, за извършено частично погасяване на дълга по воденото изпълнително дело, както и наложен в изпълнителното производство запор върху пенсията на длъжника.На самостоятелно основание, като основание за неправилност на решението, се сочи обстоятелството, че представения Договор за продажба на недвижим имот, досежно извършеното плащане между страните не се оспорва и излага съображения, за значението на плащането по сделката, като основание за недействителността й респ. за знание за увреждане на кредитора.Наличието или не на реално плащане по договора, би имало значение при надлежно повдигнат спор за привидност на договора, съответно за неговата нищожност съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД, каквато не се сочи.В отсъствие на признание от длъжника, ( извънсъдебно или съдебно , или възпроизведено в изходящ от длъжника документ) за знание на третото лице за намерението с извършената сделка да се увреди кредитора, поради невъзможност за удовлетворяване, то ищцата според въззивниците е била длъжна и е могла с всички допустими по ГПК доказателствени средства( писмени, веществени, свидетелски показания, признания на страните и заключения на вещи лица) да установи, че приобретателя по сделката е недобросъвестен, знаейки, че продавачът му има дългове към кредитора и, че с продажбата на имота, длъжницата прави невъзможно удовлетворяването на кредитора си или го затруднява е направила именно това.Фактът, че длъжницата е посещавала свои близки в Англия не доказва според въззивниците знание за увреждане.В жалбата е обсъдена и разликата между действителната пазарна цена на отчуждения имот и продажната цена, уговорена между страните, като обстоятелство, което би могло да рефлектира 2 върху преценката за намерение за увреждане, като е подчертано, че е налице бездействие от ищцата, която не е поискала назначаване на съдебно – техническа експертиза, която да установи действителната му пазарна стойност, както и съдебно икономическа експертиза, която да установи задълженията респ. нейната финансова невъзможност да ги погасява.Също така е обсъден отказа на съда да приеме, неподкрепени с доказателства хипотетични твърдения за дадени лъжливи показания от бащата на ищцата К.

Л., запис с техническо средство, предоставен единствено и само на съдията но не и на ответниците, като не било ясно изслушан ли е записа от съдията, какво е било записано на записа , кога и кой е извършил записа, бил ли е предупреден ответника К. Л., че го записват, като се сочи, че техническото средство липсва в делото.Не били приети измислени листчета с чатове на „шлоковица“, с представен „неверен превод“ от английски на български език от преводача М.Р.Г. оставени в кориците на делото.Споменава се, неприет от съда нотариален акт, който не е бил предоставен на ответниците.Въззивниците считат, че оборимата презумпция по чл.135, ал.2 ЗЗД е оспорена успешно, с показанията на разпитания свидетел В. Л., обясненията на ответниците В. Л. и К. Л.. Въпреки доказаност на начин, време, място и цел на придобиване на процесния имот то знание у купувача за увреждащия характер на сделката според въззивниците не е установен.В жалбата е изразено несъгласие с присъдените на насрещната страна разноски, поради направено възражение за недоказаност, липса на плащане и прекомерност на разноските.Във връзка с това се изтъква, че са налице преклудирани по време безмислени искания, за част от които пълномощникът се отказвал, след като вече са били допуснати.В съответствие с изложеното е искане за уважаване на подадената жалба и отмяна на постановеното решение, като неправилно и незаконосъобразно съответно отхвърляне на предявените искове, като недоказани.Претендират се разноски. По делото е представено, без да се сочи като доказателство в жалбата, извлечение от електронна поща – транслитерация на съобщение, написано на латински , текстът е разположен на две страници, като на една от тях е налице текст изписан с латински букви – по съдържание е на български език, а другият текст е на български “ - определен като транслитерация на съобщение, написано с латински букви, в превод от английски, посочени са имена на 4 преводача М.Р.Г. и има подпис. Представени са в ксерокопие, заверени по реда на чл.183 ГПК:определение №81/07.02.2024г.по гр.д.№20241500500021 ( без отбелязване за влизането му в сила) - касае жалба срещу определение №30/08.01.2024г. постановено от КРС по гр.д. №2847/2023г., в представеното ксерокопие личи разместване, при което част от снетия документ, като част от диспозитива липсва и без заглавната част на съдебния акт, определение по гр.д.№2847/2023г. , касаещо прекратяване на производството по гр.д.

№2847/2023г. по описа на КнРС.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна- А. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***************************В подадения отговор от адв.Г. Д., като представител по пълномощие, е обосновано становище за неоснователност на жалбата.Поддържа, че при постановяване на решението са съобразени всички представени по делото доказателства. Доводите в жалбата, за наличие на основание за отвод у съдията, без да са представени доказателства, в подкрепа на твърдението, за тяхното „подозрение“, че в една или друга степен съдът не би могъл да бъде обективен и безпристрастен при разглеждане на предявения спор, и за тяхното усещане за “дискриминираност“ са определени, като " неясно крещене".Декларира се неразбиране, на оплакването за „услужливо“ за ищцата процесуално бездействие от съда, по пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по спора.В отговор на оплакването за недопустимост на решението, без да са взети предвид изтекли преклузивни срокове за доказателствени искания от страна на ищцата е противопоставено 3 становището, че в жалбата липсва яснота за конкретни доказателства и срокове , които са преклудирани.Доводите касаещи обсъждане привидност на сделката са определени, като ирелевантни за спора, касаещ Павлов иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.Посочено е допълнително, че в извършения доклад по спора от първоинстанционния съд предметът на делото е посочен точно и ясно, разпределена е доказателствената тежест от което за ответниците е следвало задължение да оспорят оборимата презумпция за знание за увреждане, и да проведат пълно и главно доказване на това обстоятелство, нещо ,което ответниците по иска не успели да изпълнят.Като „объркване“ в жалбата и извън предмет на делото е определено оплакването, за проявено бездействие и непоискана съдебно – техническа експертиза, която да установи действителната пазарна стойност на имота, като се прави предложение за назначаване на друг вид експертиза – „съдебно – оценителна“.Като неясни са определени оплакванията, за неверен превод .Декларира се неразбиране на предназначението на представените с жалбата писмени документи, в отсъствие на доказателствени искания.Прави се искане за заплащане на съдебно – деловодни разноски и потвърждаване на решението, като правилно, обосновано и законосъобразно.

На основание чл.269 ГПК,вззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема.

(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

Разпечатката съдържа 19 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef7866bf-edf9-44a4-9d65-36cc570ab624