Решение № 131 от 15.04.2026, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Б.С., 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело № 20251410100155 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№ 4518/09.08.2024 г. на РС-К., въз основа на която е образувано гр.д.№ 957/2024 год.по описа на РС - К., във връзка с направен отвод на основание чл.22, ал.1, т. 6 от ГПК на всички съдии от РС – К., с Определение №31/22.01.2025 г. по в.ч.гр.д. №31/2025 г. по описа на Окръжен съд – В. е постановено разглеждане на делото от Районен съд – Б.С..

Предявени са искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл.97 от ЗС и чл.74 ал.2 от ЗС от М. И. Г., с ЕГН **********, действащ като законен представител на И. М. Г., с ЕГН **********, с адрес с.Б., общ. Х., ***, обл. В. срещу П. И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.Б., общ. Х., ***.

В настоящото производство е заявен ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 от Закона за собствеността, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че И. Г. чрез законния си представител е собственик на УПИ XIV232, представляващ УПИ по кадастрален и регулационен план на с.Б., общ. К., обл. В. с площ от 518 кв.м., при съседи: УПИ XI-23, кв.14, УПИ IX-232 кв.,14, УПИ XIII-232 и ул.

„Г.Г.“, както и да бъде признато за установено по отношение на ответника, правото на собственост на ищцата чрез законния й представител на масивна двуетажна къща с покрив от 62 кв.м. разгъната застроена площ, ведно с навес, три стоманенобетонови колони, построеният втори самостоятелен етаж с баня и тоалетна и всички подобрения и приращения, разположени в УПИ XIV-232, представляващ УПИ по кадастрален и регулационен план на с.Б., общ. К., обл. В. с площ от 518 кв.м., при съседи: УПИ XI-23, кв.14, УПИ IX-232 кв.,14, УПИ XIII-232 и ул. „Г.Г.“.

1

В условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.97 от ЗС, с който се иска съда да приеме, че е налице преработване и присъединяване на чужда вещ към главна вещ от И. Г., действаща чрез законния й представител М. Г., по начин, че не би могла вещта да се отдели без същественото повреждане на главната вещ, като се осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 25 000.00 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане.

В условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.74, ал.2 от ЗС, като се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата от 21 450.00 лв., представляваща увеличената стойност на имота към деня на постановяване на решението, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното плащане, с право на задържане до заплащане на присъдената стойност.

В исковата молба се твърди, че правото на собственост върху имот УПИ XIV – 232 с площ от 518 кв.м., в кв.14, ведно с находяща се в имота сграда – полумасивна жилищна сграда, построена през 1962 г. с площ от 25 кв.м. е придобито от ищцата на 23.12.2022г. чрез сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот със С. И. М., обективиран в нот.акт №3, том 4, н.дело №423/2022 г. на нотариус Е. К., с район на действие РС - К..

Посочва се, че пред нотариуса, продавачът С. М. се е легитимирала като единствен собственик на процесният имот, по силата на нот.акт №67, том V, рег.№6470, н.дело №497/2019 г. на нотариус с рег.№373, с район на действие РС – К., на основание на който нотариуса е приел, че правото на собственост е доказано и може да бъде предмет на разпоредителна сделка, по реда на чл.77 от ЗС, като процесния имот е продаден за сумата от 1300.00 лв.

Поддържа се, към датата на завеждане на иска, по договор за покупко – продажба, обективиран в нот.акт №120, т. I, н.д. №88/2024 г. Ч.А.С. и Ж. Г. А. – С.а са продали на ответника находяща се в с.Б., общ. Х. полумасивна жилищна сграда с площ 25 кв.м., която е била построена в УПИ XIV-232 с площ от 518 кв.м., в кв. 14 по плана на с.Б., за сумата от 1000 лв., което е платено в брой при сключване на договора.

Посочва се, че между Ч.С. и Т.А.С. от една страна като ищци и от друга – като ответници И.Г.С., Д. И. С., М. И. С.а и С. И. М. е водено гражданско дело с правно основание чл.108 ЗС, във връзка с чл.537 ал.2 от ГПК, приключило с решение на ВКС от 14.11.2023г. по гр.д.№4234/2022 г., съгласно което е признато за установено по отношение на И. С., Д. С., М. С.а и С. И. М., че Ч.С. и Т. С.а са собственици на едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене със застроена площ от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.232 кв.14 по плана на с.Б., ведно с право на строеж върху УПИ, като С. И. М. е осъдена да предаде владението й.

Поддържа се, че по силата на издаден изпълнителен лист, Ч.С. е възложил на ЧСИ И.Ц. да извърши въвод в описаната къща, като на 11.04.2024 г. по изп.д.№600/2024 г. е извършена въвод, съставен е протокол, но не са извършвани измервания или пълно описание на намереното на мястото на въвода, в т.ч. дали те са идентични имота, посочен в 2 изпълнителния лист. Сочи, че собствеността на дворното място принадлежи на И. Г., съобразно описания нотариален акт, но въпреки това ответника ограничил достъпа до дворното място, като поставил катинари. Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба ищцата нямала достъп до имота, както и до построеното в него, което е различно от постановеното в решението. Твърди се, че достъпа му е ограничен неоснователно и без правно основание.

Посочва се в исковата молба, че за периода от 2022 г. до 2023 г. в имота е започнато строителство, изразяващо се в: подравняване на двора с багер и почистване с камион на стойност 2000.00 лв., в т.ч. труд и материали; изграждане на 3 броя външни чешми на стойност 1500.00 лв., в т.ч. труд и материали; полагане на мрежи и колове за ограда на стойност 600.00 лв. с труд и материали; излИ.е на циментова пътека до външен санитарен възел и полагане на ел.кабел под нея за осветление – 1000.00 лв. с труд и материали; поставяне на два броя ел. стълбове с бетонова основа на стойност 500.00 лв. с труд и материали; бетоново корито към чешма – 150.00 лв.; изграждане на септична яма – 2500.00 лв. с труд и материали; поставяне на портал към улицата – плъзгащ метал – 2000.00 лв. с труд и материали и насаждане на 10 броя овощни дръвчета, 4 броя туи и цветя, ведно с осветление – 1200.00 лв.

Поддържа, че законния представител на ищеца е предприел описаните по горе строителни действия в интерес на детето, за да създаде удобство, като ремонтните дейности са били в общ размер на 10 000.00 лв.

Твърди, че към деня на въвода по образуваното изпълнително дело е налице двуетажна масивна къща с втори самостоятелен етаж за живеене, с новоизграден покрив със застроена разгъната площ от 62 кв.м., като пред лицето на къщата е отпуснат навес с 3 стоманенобетонни колони, излят е 3 метра бетон под навеса, като покривът е надстроен с тухли с нови греди, къщата е с нова стена от към южната част, приземният етаж е с нова настилка, поставена е нова дограма и нова врата, както и на втория етаж имало нова настилка, нова преградна стена, изградена нова баня и тоалетна.

Навеждат се доводи, че описаната в съдебното решение къща, в нотариалният акт за покупко – продажба и в протокола за въвод във владение спрямо фактическото положение не са били идентични по вид, площи и състояние, разположено върху представляващо УПИ 14, пл. №232 в кв.14 от 518 кв.м. по плана на с.Б..

Излагат се съображения, че по съдебно решение Ч.С. и Т. С.а са придобили право на собственост върху едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене със ЗП от 25 кв.м., находящи се в процесния имот, ведно с правото на строеж върху УПИ XIV пл.

№232 кв.14, а по силата на договор за покупко – продажба от 24.04.2024 г. обективиран в нот.акт №120, т.I, н.дело №88/2024 г. са продали на ответника П.П. полумасивна жилищна сграда, построена през 1962 г. с площ от 25 кв.м., която е построена УПИ XI-232 с площ от 518 кв.м. в кв.№14 по плана на с.Б., общ. Х., като било видно от процесният нотариален акт, правото на собственост на продавачите е удостоверено с Решение на ВКС от 14.11.2023 г. по гр.д.№4234/2022 г., в което е налице различно описание на сградата, върху което е признато 3 правото им на собственост и описаното в договора за покупко – продажба, както и правото на строеж върху сградата, което не било предмет на договора за покупко – продажба.

Поддържа се, че правото на собственост върху находящата се къща върху описаното дворно място не е идентична с признатото право на собственост със съдебното решение, а съгласно чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик на построеното върху нея, ако не е договорено друго. Посочва, че съдебното решение обвързва страните, както и техните праводатели, но само по отношение на предмета на спора. Твърди се, че съдът се е произнесъл, като е признал правото на собственост върху едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене със ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№232, кв.14 на с.Б., ведно с правото на строеж върху УПИ XIV, пл.№232, кв.14 на с.Б., без правото на собственост върху земята, а настоящият ответник се легитимирал като собственик на полумасивна жилищна сграда, построена през 1962 г., със застроена площ от 25 кв.м., без правото на строеж, която е придобил от праводателите по постановеното решение. Като твърди, че посочените параметри по вид и площ не са идентични с находящата се на мястото сграда, тъй като е налице масивна къща с два етажа, като втория етаж бил пригоден като самостоятелен обект.

Поддържа, че строителството е започнато след получаване на владението на имота от законния представител на ищцата и по време на съдебното производството, като признатият за собственик Ч.С., който е въведен във владение е знаел за тези действия и не се бил противопоставил, не е бил направил възражения относно предмета на въвода, като в последствие е сключил и договор за покупко – продажба с ответника П., като му е бил продал различна по вид и етажност сграда, без правото на строеж върху същата.

Посочва, че продажната цена на договора за покупко - продажба е била в размер на 1000.00 лв., а същинската стойност на масивна къща на два етажа в пъти надминавала посочената цена, като вложените материали в това число и труд възлизали на 10 000.00 лв.

Поддържа, че увеличената стойност на имота е 21 450.00 лв.

Твърди се, че по посоченото фактическо положение, собствеността на двуетажната жилищна сграда върху процесния имот принадлежи на ищцата, като същата неоснователно се владеела от ответника.

По предявените в условията на евентуалност искове, се посочва, че построеното чрез описанието на съществуващата към момента сграда не можело да се обособи като самостоятелен обект и следвало да се приеме, че построеното в повече е присъединено към полумасивна жилищна сграда, построена през 1962 кв.м. с площ от 25 кв.м. Посочва, че съгласно практиката на ВКС при приложението на чл.97 ЗС когато към недвижим имот, представляващ самостоятелен обект на собственост, се пристрои или надстрои несамостоятелен обект, увеличаващ разМ.те на самостоятелния обект, собственикът му придобива и пристроеното/надстроеното.

На основание чл.74, ал.2 вр. с чл.72 ЗС претендира увеличената стойност на вещта вследствие на описаните подобрения.

4

По тези съображения се иска от съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил становище, с което оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Посочва, че майката на ищцата С. М. е придобила процесния имот на 02.08.2019 г. от И. С., Д. С. и М. С.а, като собственици на процесния имот съгласно констативен нотариален акт за собственост, издаден по документи и вписан с дв.вх.рег.№2073/02.08.2019 г. Твърди се, че през същата година е образувано в РС – К. гр.д.№1155/2019 г. с ищци Ч.С. и Т. С.а по предявени установителни искове за собственост, съединени с искане за частична отмяна на констативния нотариален акт.