Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 17.10.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 199/2022
Вид
Решение № 196
Подписан
17.10.2022
Състав
Ваня Драганова Богоева, Веселина Димитрова Джонева, Евгения Христова Стамова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Кюстендил, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Мая Др. С. като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500199 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е oбразувано въз основа на въззивни жалби, подадени срещу решение №260010/10.02.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№857/2021г. по описа на същия съд, с което съдът е осъдил Д. С. С. от гр. Д, ул. *** да заплати на Н. Г. Д. от гр. ***, ул. ***, на основание чл.45 от ЗЗД, сума в размер на 4 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от Д. неимуществени вреди, причинени й от нанесени от ответницата С. обиди на 17.06.2020г., около 09:00 часа сутринта на стълбищната площадка на втория етаж на жилищната кооперация в гр. Д., находяща се на адрес: ***, наричайки я: „***“, „***“, „***“,... „***“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска в съда (02.11.2020г.) до окончателното й изплащане, като за горницата до пълно предявения размер на иска от 7 000.00 лева и за изричането на думите „***“, „***“ е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Със същото решение Д. С. С. е осъдена да заплати на Н. Г. Д. сума в размер на 588.84 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, а Н. Г. Д. е осъдена да заплати на Д. С. С. сума в размер на 321.45 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

С въззивна жалба с вх.№261177/15.03.2022г. Н. Г. Д. от гр.***, ул. ***, чрез пълномощника адв.М. С., със служебен адрес: гр. С, ул. ***, обжалва решението с №260010/10.02.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№857/2021г. по описа на същия съд, в частта, в която съдът е отхвърлил иска за горницата над 4 000 лева, до предявения размер на иска от 7 000 лева. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло на иска с правно основание чл.45 ЗЗД с всички произтичащи от това 1 последици, както и присъждане на сторените деловодни разноски.

Жалбоподателката релевира доводи за неправилност на решението в обжалваната част, изразяваща се в значително занижаване размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Сочи, че дори да се приеме, че не е доказана нанесената в пълнота психотравма чрез изразите: „***“ и „***“, то това не води до извод, че понесените от ищцата страдания са по-малки и че времетраенето им се намалява. Акцентира върху остротата на преживяването и тежестта на нанесената обида, както и преживяването като цяло от крясъците на ответницата. Твърди, че преживеният стрес и разстройството на здравето са налице и те са оценени от вещото лице като такива с висок интензитет на негативни преживявания, които са довели до по-дълъг период на лечение и по-дълъг период на отчуждение от околния свят с изпитване на ужас от евентуален контакт с ответницата.

При определяне размера на дължимото обезщетение целия комплекс от негативни преживявания следвало да бъде оценен, при което увреждането на ищцата да бъде репарирано справедливо, а не механично да се намалява обезщетението, само и единствено с оглед две недоказани обиди, което по същество не променяло общото състояние на нанесените травми и неимуществени вреди.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна - Д. С. С., чрез пълномощника адв.М.

Д., депозира отговор на въззивната жалба. Оспорва нейната основателност. Базира се на основния й довод за защита и оспорване на иска пред двете съдебни инстанции, а именно липса на извършено от нея противоправно деяние, поради физическото й отсъствие от мястото на въпросното събитие в посоченото от ищцата и свидетелите часово време. Счита, че този факт е доказан в процеса чрез ангажираните свидетелски показания и съдебно – техническата експертиза, но неправилно районният съд не се е съобразил с тях. Изложеното водело до извод за неналичие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД поради липсата на състоял се конфликт между нея и ответницата на 17.06.2020г. около 09.00 часа на стълбищната площадка на обитаваната от тях жилищна кооперация. Отделно сочи недоказаност на причинени на ищцата психотравми и симулиране на същите от последната. В тази насока пояснява, че вещото лице изложило, че соченото като посттравматично поведение при ищцата могло да бъде симулирано от твърдящия, че го е преживял. Всичко това било с цел да й се навреди поради влошените между тях отношения. Неистинни били и твърденията на ищцата, че изпитвала страх от техни бъдещи срещи, което се опровергавало от поведението на Д. при последващите им срещи, като тя била тази, която нанасяла обиди. Относно размера на търсеното обезщетение същият се приема за необосновано висок. Обобщава, че основният въпрос, който следвало да бъде решен пред въззивната инстанция е въобще имало ли е конфликт между страните на сочената дата и от там да се коментира размера на дължимото обезщетение.

С въззивна жалба с вх.№260981/04.03.2022г. Д. С. С. обжалва решението с №260010/10.02.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№857/2021г. по описа на същия съд, в частта, в която съдът е уважил частично исковата претенция и я е осъдил да заплати на ищцата сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума. Излага доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността и необосноваността му. Иска се отмяната му в обжалваната част и отхвърляне изцяло на исковата претенция. Като основен довод се сочи неправилно възприета от районния съд фактическа обстановка и непреценяване детайлно на събрания доказателствен материал, при което се е стигнало до погрешно формиран извод, че ответницата е извършила процесното противоправно деяния спрямо ищцата Д.. Не били обсъдени сочените от нея свидетелски показания, както и 2 заключението по допуснатата съдебно – техническа експертиза, безспорно доказващи, според С., невъзможността й да бъде на процесното място в соченото време. Акцентира на влошените й отношения с ищцата и свидетелката П., датиращи още от 2019г., което именно провокирало ищцата да предяви исковата си претенция спрямо нея само с цел да й нанесе вредоносен резултат. Детайлно излага поредността на събитията на процесната дата – 17.06.2020г., заключавайки, че е била в невъзможност – физическа, по същото време да участва в сочения скандал. Позовава се на показанията на св. В. Х. и Р. Р. приемайки, че същите безспорно доказват, че след 8.30 часа и около 9.00 часа ответницата не се е намирала на процесния адрес, а обстановката в блока е била спокойна. За нелогичен се приема извода на районния съд, че на процесната дата ответницата не била носила мобилния си телефон с нея, като и че местоположението на мобилното устройство не е относимо към физическото й местоположение, което е довело до некредитиране на заключението по назначената съдебно – техническа експертиза. Оспорва, като произнасяне свръх петитум, извода на районния съд, че е възможно ответницата да е извършила противоправното деяние след 09.27 часа, когато се е прибрала в обитаваното от нея жилище. Позовава се на заинтересованост на свидетелите на страната на ищцата – Н. и К. П, аргументирайки съображения в тази насока.

Показанията на последните се приемат и за противоречиви, нелогични и несистематизирани.

Акцентира на възможността, потвърдена от вещото лице по назначената съдебно – психологическа експертиза, невротичното поведение на ищцата, причинено в резултат на сочения деликт, да бъде симулирано. Сочи невъзможност психологическият дискомфорт у ищцата да е предиз***ан от нея, наблягайки на приписаното й и несъстояло се деликтно поведение. Алтернативно възразява върху размера на присъденото обезщетение, приемайки го за прекалено завишен. Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба на Д.С..

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивни жалби и отговор, намери, че жалбите са допустими, като подадени в срок, от страни, които имат право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Въззивният съд, на база събраните по делото доказателства и в контекста на заявените с въззивните жалби оплаквания, приема за установено следното:

РС-Кюстендил е бил сезиран да разгледа искова претенция, намираща правното си основание в чл.45 от ЗЗД, предявена от Н. Д. против Д. С. и имаща за предмет искане за осъждане на С. да заплати на Д. сумата от 7 000 лева, търсена като обезщетение за претърпени от Д. неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически страдания, настъпили в резултат на противоправно поведение на С., изразяващо се в отправяне на обиди и заплахи за физическо унищожение спрямо Д. на датата 17.06.2020г. около 9.00 часа на стълбищната площадка на втория етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. Д., ул. „***.

Ищцата е твърдяла, че С. се е обърнала към нея, както следва: „***“, „***“, „***“, „***“, „***“, „***“, както и е отправила закани, че „***е“, „***“, „***“ и „***“. Претендирано е присъждане и на законната лихва върху обезщетението, считано от момента на завеждане на иска - 02.11.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

Основната защита теза на ответницата по иска, изразена в депозирания отговор по чл.131 от ГПК и поддържана в хода на цялото съдебно производство, е в посока, че на посочената от ищцата дата и в посочения часови диапазон, С. не се е намирала на посоченото в исковата молба място - гр. Д, ул.„***, с искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана.

От приетите пред районния съд доказателства се установява, че страните по делото обитават обща жилищна сграда с административен адрес гр. Д, ул.„***, като Д. живее на третия, а С. на втория етаж. Отношенията в етажната собственост като цяло са влошени, а между Д. и С. има конфликт още от нанасянето на С. в блока през 2019г. Неколкократно 3 всяка от страните е търсила съдействие и защита от полицията във връзка с възникнали спорове и инциденти помежду им.

В същата жилищна сграда, на третия етаж, срещу апартамента на Д. живеят семейство К. и Н. П. (вж.показанията на свидетеля Н.П., л.45 от делото), които също се намират в конфликтни отношения с Д. С..

Установява се от приложени към исковата молба документи и от показанията на част от свидетелите, че на 16.06.2020г. между Д. С. и мъжът, с когото съжителства на съпружески начала И.М., от една страна, и К. и Н. П., както и част от живущите в блока лица, от друга, е възникнал пореден спор, който е дал основание на 16.06.2020г. да бъде подадено „заявление“ от Н.Д. срещу Д.С. в РУ-Дупница, с твърдения за отправяни закани за саморазправа, обиди и заплахи и е било потърсено съдействие.

Според показанията на свидетелите Н. П. и К. П., които в същинската им част се припокриват и допълват, на 17.06.2020г., след 8.30 часа, според П., и след 9.00 часа, според П., двамата тръгнали да излизат от дома си на адреса в гр. Д, ул.„***. П. слизала пеш по стълбите, а съпругът й изостанал. Когато свидетелката П. се намирала на стълбите между първия етаж и партера същата видяла, че Д.С. се прибира от някъде и се качва в асансьора.

Малко след това чула гласа на Д., а след това и гласа на С., която ***ала. Свидетелката се качила нагоре и застанала между първия и втория етаж, като С. продължавала да крещи и да нарича Д. „***“ и „***“. Междувременно разправията, която се случвала на стълбищната площадка на втория етаж, била чута и от свидетеля П., който се намирал на третия етаж и, според когото С. обиждала Д., наричайки я „***“, „***“ и „***“, както и й се заканвала, като й казвала, че ще я блъсне по стълбите да се изтърколи, а тя няма да може да го докаже.