Решение № 633 от 15.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Бургас, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20212100501549 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба на особения процесуален представител на въззивника Ж. АСП. Щ. –адвокат Димитър Вълчев от АК-Бургас с адрес: гр.Бургас,ул.“ Цар Симеон І“ № 102,ет.1,ап.1, против Решение № 695/14.07.2021г. по гр.д.№ 5083/2020г. на БРС в частта, с което е прието за установено, че ответницата Щ. дължи на ищеца парични суми както следва: неплатена главница в размер на 1189,95 лева, договорна лихва в размер на 115,12 лева, дължима за периода 22.02.2019 г. – 09.08.2019 г. и мораторна лихва в размер на 100,82 лева, дължима за периода 10.08.2019 г. – 09.06.2020 г.,ведно със законната лихва ,считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 16.06.2020г. до окончателното й изплащанеприсъдени са разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че са налице основания за отмяна на обжалваното решение по следните съображения: На първо място сочи, че неправилно районният съд възприел, че длъжникът е уведомен редовно за извършената цесия с връчването на приложенията на исковата молба. В тази връзка изтъква съображения за това, че уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането.Излага съображения и цитати от съдебна практика.Макар и практиката на ВКС да приема за редовно уведомяване, ако уведомленията са връчени на длъжника заедно с исковата молба и приложенията към нея, в случая тази хипотеза била неприложима, тъй като ответникът-длъжник бил представлявай в производството от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. За разлика от процесуалния представител на страната в гражданския процес, особеният представител не би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими до спорното право факти, вкл. и знанието за извършената цесия. А целта на закона (нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД) била длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането и е немислимо да бъде осъществена в хипотезата, когато длъжникът се представлява от особен представител.На следващо място PC-Бургас неправилно счел, че процесният договор 1 отговаря на изискванията на закона.От съдържанието на процесния договор за кредит било видно, че в него не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя; липсвала уговорка за условията за прилагането на лихвения процент; липсвало уточнение за базата, върху която се начислява и как е разпределян във времето; не била посочена падежна дата на месечните вноски; нищожна била и клаузата по чл.4, ал.2 от договора, поради противоречие с добрите нрави.Заявява становище и твърдения за нищожност на договора за потребителския кредит, като излага конкретни съображения за това.Освен това неправилно първата инстанция възприела, че има доказателства относно предаването/получаването на заетата сума от ответника, въпреки клаузата за рефинансиране по друг договор.Моли отмяна на обжалваното решение,алтернативно, съобразявайки нищожността на договора,моли отмяна на първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е прието за установено, че Ж. АСП. Щ. дължи на другата страна договорна и мораторна лихва, както и главницата за разликата от 616 лв. до уважения размер от 1189,95 лв., като същите претенции бъдат ОТХВЪРЛЕНИ.

Постъпил е писмен отговор от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: 202527341, със седалище и адрес на управление: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев,чрез процесуален представител: юк. Йордан Методиев, със съдебен адрес за получаване на книжа: град София, п. к. 1527, ул. „Панайот Волов” № 29. етаж 3.Въззивната жалба се намира за неоснователна, като в подкрепа на твърденията и съображенията си за това въззиваемото дружество излага факти, обстоятелства и доводи.Намира, че в случая на ответника са надлежно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея (сред които договора за цесия, ведно с потвърждението и извадка от Приложение 1/ 02.09.2019г.; пълномощно от цедента на цесионера за съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения за това цесионер), поради което можело да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на чл. 131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Счита, че особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна;цитира се Решение № 198/18.01.2019г. по т. д. № 193/2018 на ВКС.Изложени са и съображения във връзка с твърденията на жалбоподателя за това, че договорът за потребителски кредит е нищожен, като са развити аргументи в тази насока.Изтъква се, че нормите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК транспонират в българското законодателство изисквания на чл. 10, параграф 2, буква „з“ и „и“ от Директива 2008/48. По повод тълкуването на тази правна норма сочат, че действие има и решение на съда на ЕС по дело С - 42/15 от 09.11.2016г., според което чл. 10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяване на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Въззиваемият счита, че сключения Договор за паричен заем отговаря на изискванията на ЗПК за действителност съобразно чл.

22 ЗПК, жалбоподателят не навежда аргументи и не представя доказателства по твърденията си.Заявява искане както следва: в случай, че въззиваемото дружество бъде осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на другата страна, на основание чл. 127 ал. 4 от ГПК моли жалбоподателят/процесуалния му представител да бъде задължен да предостави информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка.

В проведеното пред БОС открито съдебно заседание и двете страни са заявили писмени становища, с които поддържат изразените вече такива по делото, не сочат нови доказателства и обстоятелства.

Правното основание на предявените искове е по чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

2

Образуваното пред БОС въззивно производство е допустимо, образувано въз основа на редовна въззивна жалба. При преценка редовността на въззивната жалба съдът констатира, че същата е подадена от надлежна страна чрез назначен от съда особен представител, в законовия преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността на решението е обвързан от оплакванията във въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в настоящия случай касаят единствено положителната част от решението на първата инстанция. В останалата част, в която исковете на „АКПВ“ ЕООД са отхвърлени, решението не е обжалвано. Поради това и предметните предели на въззивното производство са ограничени спрямо тези на произнасяне на първоинстанционния съд.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, подадена чрез пълномощникаюрк. Ивайло Терзиев, против Ж. АСП. Щ. , с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1207/17.06.2020 г. по ч.гр.д. №2955/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 1189,95 лева – главница, 115,12 лева – договорна лихва за периода 16.11.2018 г. – 09.08.2019 г., 45,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, 102,59 лева – лихва за забава за периода 10.08.2019 г. – 09.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното издължаване на сумите. Производството в частта за претенциите за разходи за извънсъдебно събиране на задължението са оттеглени, поради което и в тази му част производството е прекратено, а заповедта - обезсилена.

Заявява се, че търсените суми се основават на възникнало облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № 3359654/30.10.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ответника Щ. като заемател, по силата на който на ответника Щ. е отпуснат заем в размер на 1750,00 лева,който следва да бъде върнат ведно с договорна лихва на 20 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 100,39 лева. Признава се извършване от ответника Щ. на плащания по договора в размер на 1134,00 лева,поради което се претендира установяване на парично вземане както следва:главница в размер на 1189,95 лева и договорна лихва в размер на 115,12 лева за периода 16.11.2018 г. – 09.08.2019 г. На 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „АКПЗ“ ООД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него 1 от 02.09.2019 г., по силата на които вземането е прехвърлено на ищеца по делото- „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Щ. чрез назначен от съда особен преставител с писмения отговор оспорва исковете по основание и размер. На първо място заявява, че при 3 ненадлежно уведомяване за извършеното прехвърляне на вземане от стария кредитор цесията му е непротивопоставима. На второ място се позововава се на нищожност на клаузите от договора, като твърди противоречие със закона и добрите нрави- договорът противоречал на чл.11, т.1 от ЗПК, поради което е нищожен.На следващо място заявява твърдение за неоснователност на иска поради липса на доказателства, установяващи предаване и получаване на паричната сума от заемателя; намира договорът за заем за недействителен и моли отхвърляне на иска.

Видно от договор за паричен заем №3359654/30.10.2018г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД/ в качеството на заемодател/ и ответника Щ./ като заемополучател/ е възникнала облигационна връзка ,възоснова на която заемодателят предал в собственост на заемополучателя заемната сума от 1750 лева; заемателят е поел насрещното задължение заемната сума да бъде върната на 20 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 100,39 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35 % и годишен процент на разходите на заема – 40,68 %. В чл.3 от Договора е уговорено заемополучателят да погаси със сумата от 932,73 лева задължението си по Договор за паричен заем № 3210679.

С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и съгласно Приложение №1/01.03.2017 г. към договора за цесия, „Изи Асет Мениджмънт” АД и е прехвърлил на „АКПЗ” ООД вземането си по Договор за паричен заем

№3359654/30.10.2018г. към ответника Щ. . Неразделна част от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. е представено с исковата молба потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и приложено пълномощно, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „АКПЗ” ООД с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно Рамковия договор от 30.01.2017 г. вземания.По делото липсват доказателства за извършено уведомяване на ответницата Щ. за договора за цесия.