Решение № 4228 от 25.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4228 гр. Варна, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. Р. Митев при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Х. Р. Митев Гражданско дело № 20253110106742 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искова молба с която се претендира да се осъди „Кредирект" ЕООД, да заплати на Я. М. М., сумата в размер на 826,64 лв. представляваща заплатена без основание неустойка на основание чл.6, във вр. с чл. 18 от Договор за паричен кредит №** от 18.04.** г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излага следното:

На 18.04.**г. по силата на договор за потребителски кредит №** ответникът му е предоставил заем в размер на 2500 лева. Задължил се е в срок до 18.07.**г. да върне отпусната сума на 3 погасителни вноски по 903,72 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 50% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 62,52 %. Общата сума за заплащане е в размер на 2 711 лева – чл. 3, ал. 2, т. 10 от договора.

В чл.6.1. от договор за потребителски кредит от 18.04.** г. е предвидено задължение за заемателя, който в срок от два дни, считано от усвояването на заемната сума следва да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията в Договора: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). При непредставяне на обезпечение по чл. 6.1. от Договора е предвидена неустойка в чл. 18 от договора в размер на 826,64 лв. която се начислява автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план.

Задължението предвидено в чл.6.1 от договора, към погасителния план, посочен в чл.3, ал. 3, е включена и неустойка, като размерът й е разпределен 1 на три вноски - по 330,28 лв. Падежа на всяка погасителна вноска е както следва: 20.05.** г.; 18.06.** г.; 18.07.** г.; От общата сума на първата вноска е направена отстъпка в размер на 164,20лв. Всяка вноска е с включена неустойка, първата е в размер на 1069,80лв., а втората и третата са в размер на 1234 лв. и включват в себе си: главница, лихва и неустойка.

Излага подробни съображения за нищожност на уговорената неустойка.

Изпълнил е изцяло задължението по договора за потребителски кредит.

Общо заплатената сума по процесния договор е в размер на 3537,80 лв. с които е погасил главница и лихва в размер на 2711,16 лв., като с остатъка до 3537,80 лв. е погасил неустойка в размер на 826,64 лв.

Моли на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да се осъди „Кредирект" ЕООД, да заплати на Я. М. М., сумата в размер на 826,64 лв. представляваща заплатена без основание неустойка на основание чл.6, във вр. с чл. 18 от Договор за паричен кредит №** от 18.04.** г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба се излага следното:

Не се оспорва сключеният договор за потребителски кредит. Оспорва се договорът за потребителски кредит да е нищожен. Уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР. В случай клаузата за неустойка е индивидуално уговорена между страните, като клаузата е напълно и ясно разбираема. Признава изрично, че е получи процесната сума, но твърди че договора и отделните му клаузи са действителни.

В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява За ответника не се явява законен представител и упълномощен такъв.

От представените писмени доказателства, от становището на представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Между страните не е спорно и видно от договор за потребителски кредит №**, че на 18.04.** г. „Кредирект" ЕООД е отпуснал на Я. М. М. кредит в размер на размер на 2500 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 62,52 %.

Ищецът се е задължил да върне отпусната сума на 3 погасителни вноски по 903,72 лева или общо 2711, 16 лева.

В чл.6.1. от договор за потребителски кредит от 18.04.** г. е предвидено задължение за заемателя, който в срок от два дни, считано от усвояването на заемната сума следва да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията в Договора: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). При непредставяне на обезпечение по чл. 6.1. от Договора е предвидена неустойка в чл. 18 от договора в размер на 826,64 лв. която се начислява автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно включения 2 в договора погасителен план.

Видно от инкорпорирания в договора за потребителски кредити погасителен план, общата дължима сума за плащане е в размер на 3 537, 80 лева. Задължението за неустойка по чл. 18 от договора е включено в общите погасителни вноски, като е отнесена на три вноски по 330,28 лв. От общата сума на първата вноска е направена отстъпка в размер на 164,20лв. Размерът и падежът на всяка погасителна вноска, е както следва: 1069,80 лв платима до 20.05.** г, 1234 платима до 18.06.** г., 1234 платима до 18.07.** г., и включват в себе си главница, лихва и неустойка.

По делото не спорно и видно от предоставени разписки е, всички парични задължения по договора са погасени, включително и това за неустойка в размер на 826,64 лева, като същото не е включено в ГПР.

От така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

На разглеждане подлежи предявен иск с прано основание чл. 55, ал. 1 предложение 1 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск следва да са налице следните предпоставки:

Претендираната сума да е получена от ответника при начална липса на основание. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. – Постановление № 1 от 28.05.1979 г, на Пленума на ВС

В настоящия случай поради това, че длъжникът притежава качеството на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП и вземането произтича от договор за кредит, приложение следва да намерят правилата на Законът за потребителския кредит/ЗПК/.

В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 3 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.

В настоящото дело не е спорно, че уговорената неустойка не е включена при изчисляване на ГПР. Същата е следвало да бъде включена като общ разход по кредита. Неустойката е уговорена към момента на сключването на договора за кредит, включена е в погасителния план. Съдът я намира като задължително условие за получаване на кредита, разход пряко свързан договора за потребителски кредит. Същата е включена в погасителния план и е част от месечната погасителна вноска. Тя би била винаги дължима тъй като задължението за представяне на обезпечение е практически неизпълняемо - в тридневен срок от сключване на договора да бъде осигурено трето лице поръчител за вземанията по договора, което да отговаря на подробно описани многобройни изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това потребителят следва да разполага със средства в общия размер от главницата и лихвата по договора.

Неустойка не е за обезпечаване отговорността на длъжника за неизпълнение задължение по договора за кредит, а за обезпечаване отговорността му от необезпечаване на кредита, от неизпълнението на което, само по себе си, не възникват вреди, в причинност със сключения договор за кредит.

От така изложеното съдът намира, че уговорената неустойка неизпълнява присъщите й функции, а представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в ГПР. Поради невключването й в общия процент на разходите, същият е посочен неправилно в по – малък размер от действителния.

Съгласно решение на съда на ЕС от 21.03.** г. по дело С 714/2022 г., при посочване на неправилен размер на ГПР, кредиторът не е изпълнил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до нищожност на целия договора за потребителски кредит, включително и уговорката за неустойка чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК.

По делото не е спорно, че неустойката по пороцесния договор за потребителски креди е получена от ответника.

Поради наличието на предпоставките за уважаване на предявения иск следва да се осъди „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, да заплати на **, сумата от 826,64 лв. представляваща заплатена без основание неустойка по чл. 18 във вр. с чл.

18 от Договор за паричен кредит №** от 18.04.** г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 27.05.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът се дължат разноски.

Съобразно предоставените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК, следва ответникът да му заплати сумата от 50 лева държавна такса.

4

Процесуалният представител на ищцата адв. П. Н. е оправила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв., за осъществената безплатна адвокатска помощ пред настоящата инстанция, като предвид изхода на спора и представените договори за правна защита и съдействие сключен по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв такова и се дължи.

Възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв се определя от съда.

Съдът като прецени фактическата и правна сложност на делото, като взе за ориентир, наредбата № 1 за адвокатските възнаграждения, определя възнаграждение от 400 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 предложение 1 от ЗЗД, „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на регистрация: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, да заплати на Я. М. М., ЕГН **, с постоянен адрес: бл. Варна, с.

Здравец, ул. „**" **, сумата от 826,64 лв. /осемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ представляваща заплатена без основание неустойка по чл. 18 във вр. с чл. 18 от Договор за потребителски кредит №** от 18.04.** г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 27.05.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на регистрация: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, да заплати на Я. М. М., ЕГН **, с постоянен адрес: бл.

Варна, с. Здравец, ул. „**" **, сумата от 50 / петдесет/ лева представляваща държавна такса за гр. дело 6742/2025 на Районен съд – Варна, на основание чл.

78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на регистрация: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 да заплати на адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с рег. № **, служебен адрес: гр.Варна, бул. „**” № 44, ет.4, офис 6 сумата от 400/ четиристотин/ лева

– адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Я. М. М., ЕГН ** за първоинстанционното разглеждане по гр. дело 6742/2025 на Районен съд – Варна, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.