Решение № 52 от 04.01.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София,

04.01.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ІI

„А” въззивен състав, в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА мл. съдия:

БИЛЯНА КОЕВА при секретаря Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр. дело

№ 1954 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 18311 от 11.11.2016 г., постановено по гр. дело № 35369 по описа за 2012г. на СРС, 33-ти състав, са отхвърлени предявените от С.С.В., К.С.Б. и Г.С.Б. против “А.Г.”

ООД, искове за осъждане на ответника да отстрани недостатъци в 15 дневен срок в недвижими имоти, както следва – за С.В. в апартамент №15, за К.Б. и Г.Б. в апартамент № 6, в евентуалност да заплати сумата от общо 11 624 лв. на С.С.В. и общо 12 097 на К.С.Б. и Г.С.Б., представляваща обезщетение за недостатъци в апартамент №15 и подземна клетка №6, а на втория и третия ищец – апартамент №6 и подземна гаражна клетка № 5, които обекти се намират в сграда в гр. София, ул. “Милевска планина” №6, ведно със законната лихва от депозирне на исковата молба 23.07.2012 г. до окончателното заплащане на сумата, по договор за учредяване право на строеж и строителство, обективиран в нот,акт. №99, т.II, рег. 2842, д. 268/2009 на нотариус с рег. № 152 на НК. С решението са осъдени: С.С.В. да заплати на “А.Г.” ООД сума в размер на 704 лв. , представляващи равностойността на притежаваните от нея идеални части общо в размер на 7, 034 % от общите части и К.С.Б. и Г.С.Б., да заплатят на “А.Г.” ООД сумата в размер на 344 лв. всеки от тях, представляващи равностойността на притежаваните от тях идеални части общо в размер на 6, 881 % от общите части, поради необходимост гаражна клетка №10, находяща се в сутерена на сградата, да се превърне в спомагателно помещение към асансьорната шахта, в което е разположено машинното отделение към асансьора, ведно със законната лихва от депосирането на исковата молба 29.03.2013 г. до окончателното плащане. С решението С.В., К.Б. и Г.Б. са осъдени да заплатят на „А.Г.“ ООД сумата от 3 051 лева, представляваща разноски по делото.

Недоволна от постановеното решение е останала С.С.В., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подала въззивна жалба, в която излага съображения за неправилност и необоснованост на съдебното решение.

Въззивницата поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице преклузия по отношение на претенцията за недостатъци в общите части на сградата, както и притежаваните от нея ап. 15 и гаражна клетка №6, като не е приел, че представения констативен протокол /подписан в деня на подписване на акт образец 15/ не представлява по същество възражение срещу недостатъците.

Поддържа, че неправилно съдът е тълкувал събраните по делото доказателства – констативен протокол и нотариални покани. Твърди, че в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че се касае само до явни недостатъци. Поддържа, че в конкретния случай недостатъците са от такъв характер, че изпълнителят е знаел за тях и за отклоненията при вложените материали и качеството на изпълнение, поради което уведомяване за неточно изпълнение не е необходимо. Твърди, че съдът е следвало да отговори дали осъществените от изпълнителя на място строително-монтажни работи отговарят на одобрения технически проект, а ако няма такъв на уговореното между страните в договора и изискванията на специалните нормативни актове и технически спецификации съобразно с изискванията на разпоредбите на чл. 196 ЗУТ. Поддържа, че с писма с вх. № С 11-1484/24.06.2011 г. до ДНСК и СО-НАГ – вх. № ТК-94-00-122 от 24.06.2011 г. въззивницата и другите ищци изрично са отправили възраженията си до административните органи. Твърди, че съдът не е отговорил в мотивите си защо кредитира представената по делото заповедна книга, като същата е оспорена и не е представена заповедна книга, с която е подписан акт образец 15 и е започнало строителството. Поддържа, че изводът на съда, че въпреки че не е изпълнено съобразно възложеното, недостатъците не се отразяват на годността на сградата, поради което не следва да се заплаща обезщетение, за неправилен, тъй като същият противоречи на императивна правна норма. Поддържа, че съдът не е изложил мотиви зашо е кредитирал съдебно-техническите експертизи, след като обследването е неправилно и са неверни изчисленията. Твърди, че неправилно съдът е уважил предявения насрещен иск, тъй като превръщането в обща част на посоченото помещение не е по вина на ответниците по насрещния иск и не се установило по делото, че са се обогатили. Освен това твърди, че не са участвали в подписването на договора за изграждане на асансьора, нито е търсено тяхното съгласие за извършване на преустройството на гаражното помещение. Поддържа, че изпълнителят е бил длъжен да проектира сградата с асансьор с долно машинно помещение, поради което по отношение на правния извод, че се наложило преустройство в резултат на технически причини, счита, че е налице противоречие със задължението на изпълнителя да проектира и изгради жилищната сграда с асансьор с долно машинно. Искането към съда е да отмени първоинстанционното решение изцяло и да уважи предявения иск, като отхвърли насрещния иск.

Въззиваемият – „А.Г.“ ООД, е подал отговор в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа, че акт образец 15 е подписан без възражения, като именно този акт и изявленията в него са релевантни за преценката за наличието на възражения за качеството на строителството. Твърди, че писмата до ДНСК и СА-НАГ са направени след подписване на акт образец 15, като в тях не се твърдят дефекти, открити след приемането на обекта, а се твърдят същите неща, като в нотариалните покани, както и че посочените органи са направили проверка и доклад, който се намира по делото. Твърди, че доводът на жалбоподателката, че строителят е знаел за недостатъците, е въведен за първи път във въззивната жалба, подари което е преклудиран, освен това неоснователен.

Поддържва, че доводът на жалбоподателя за наличие на втора заповедна книга е неоснователен и недоказан. Искането към въззивната инстанция е да потвърди първоинстанционното решение.

Срещу решението е постъпила и въззивна жалба от К.С.Б. и Г.С.Б., в която са изложени абсолютно идентични доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както и в жалбата на С.В..

Искането към съда е да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове, както и да отхвърли насрещния иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “А.Г.” ООД, в който са изложени идентични доводи, изложени в отговора на въззивната жалба подадена от С.В.. В допълнение са изложени доводи за неоснователност на ищцовата претенция и поради обстоятелството, че от петитума на исковата молба се установява, че присъждане на суми за обезщетение се претендира под евентуалност, ако не се извърши поправка в 15-дневен срок, а ищците са продали своите апартаменти, поради което не е налице интерес да искат поправка.

Искането е да се остави без уважение въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.

1 ГПК, поради което е допустима, по същество се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

СРС, е бил сезиран с осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 265, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и в условията на евентуалност осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. с чл. 265, ал. 1 ЗЗД.

Ищците твърдят, че във връзка със сключен между тях и ответника договор за строителство са налице недостатъци на построените обекти, поради което ответното дружество следва да отстрани недостатъците евентуално да заплати обезщетение за отстраняване на същите и за компенсация за неотстранимите такива.

Ответникът оспорва исковете с твърдения за липса на описаните недостатъци и за приемане на работата без възражения от страна на ищците.

По делото не е спорно между страните, а и се установява от представения предварителен договор от 18.04.2009г., че между собствениците на УПИ-XV-175; кв. 235; местност –Лозенец и „А.Г.“ООД e съществувало валидно облигационно отношение, по силата на който собствениците на имота като възложители са се задължили да учредят на изпълнителя “А.Г.” ООД право на строеж на жилищна сграда по одобрен идеен проект върху описаното дворно място на свой риск и за своя сметка, с материали, машини и оборудване и персонал, като след приключването на строежа да бъдат предадени на възложителя обекти съгласно чл. 2 от предварителния договор, във вид и степен на завършеност съгласно чл. 25 от същия договор. Не е спорно между страните и че на 21.12.2009 г. между собствениците на горепосочения имот и ответника “А.Г.” ООД е сключен договор за учредяване право на строеж с нотариален акт №99, том II, рег. №2842, дело № 268 от 2009 г. Съгласно посочения нотариален акт съсобствениците на имота взаимно са си учредили право на строеж за описаните в акта имоти, както и са учредили право на строеж на “А.Г.” ООД срещу задължението да построи изцяло сградата, описана в раздел I от нотариалния акт, на свой риск и за своя сметка, със свои средства, труд и материали, съгласно одобрения архитектурен проект. Съгласно раздел V от нотариалния акт, ответното дружество следва да предаде обектите в състояние и степен на завършеност съгласно чл. 25 от предварителния договор от 18.004.2009 г.

От приетата като писмено доказателство нотариална покана от 29.11.2010 г. адресирана до ответното дружество, връчена на 02.12.2010 г. се установява, че ищцата С.С.В., действаща чрез пълномощника си К.Ц.Т., с която е заявила, че има редица възражения по отношение на изграждането на процесната сграда, както и степента на завършеност на обектите и съответствието им с договореното между страните. От приетата нотариална покана от 19.04.2011 г., адресирана до ответното дружество, връчена на 19.04.2011 г. се установява, че ищците С.В. и К.Б. са заявили във връзка с предстоящото подписване на акт образец 15, че следва да бъдат включени редица забележки, които да се считат неразделна част от акт образец 15, подробно описани в посочената покана. Видно от приложени документи наименовани “констативен протокол /акт обр. 15/ относно установяване на качеството и степента на завършване на ап. 15 и гаражна клетка №6 в новопостроена сграда на ул. “*******6, в гр. София, кв. Лозенец – I част” и “констативен протокол /акт обр. 15/, съответно ищцата С.В. и ищците К.Б. и Г.Б. в отговор на нотариална покана изпратена от ответното дружество за подписване на акт образец 15 са заявили конкретни забележки по отношение на строителството на сградата. Посочените два документа са подписани от ищците като липсва подпис на представител на ответното дружество.

От констативен протокол акт №7, том II, рег. №3427/2011 г. от 27.05.2011г. на пом.

Нотариус при нотариус В., с рег. № 268, РС –София, се установява, че в кантората на нотариуса са се явили пълномощници на ищците и представители на ответното дружество. Нотариусът е констатирал, че ответното дружество е поканило ищците да подпишат акт обр. 15, във връзка с което пълномощниците на ищците са заявили, че не са съгласни с точка втора от предоставания им акт обр. 15 по изпълнение на имотите, поради редица посочени забележки, съобразно което са представени горепосочените протоколи подписани от ищците. В отговор на изявлението на възложителите, представителя на ответното дружество е заявил, че счита за неточни и несъстоятелни забележките на поканените лица като ги моли да заявят дали ще подпишат без забележки акт обр. 15. Представителите на ищците са заявили, че ще подпишат акта. Посоченият констативен протокол акт №7, том II, рег. №3427/2011 г. е подписан от страните.