Разпореждане № 22423 от 02.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22423 гр. Варна, 02.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов като разгледа докладваното от Иван Стойнов Частно гражданско дело № 20253110104027 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК, образувано по подадено заявление от „*“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С.

П. Д., за сумата от 700 лв. главница, сумата от 123,23 лв. възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за периода 06.04.2024 г. – 06.12.2024 г., сумата от 644,49 лв. допълнителни услуги за периода 06.04.2024 г. – 06.12.2024 г. и сумата от 74,42 лв. обезщетение за забава за периода 07.04.2024 г. – 26.02.2025 г., които вземания произтичат от сключени между „*“ АД и длъжника, и прехвърлени на заявителя с договор за цесия от *г. и приложение към него от *г., Договор за заем * от *г. и Договор за допълнителни услуги към заем от *г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /27.02.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 30,84 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът съобрази, че са налице предпоставките по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК и че е сезиран с редовно заявление по смисъла на чл. 410, ал. 2 ГПК по отношение на сумата от 700 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението /27.02.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, за която сума следва да се издаде заповед за изпълнение, доколкото на този етап съдът намира вземанията за редовни.

По отношение на останалите претендирания вземания съдът намира, че са налице пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК. Заповедният съд дължи служебна проверка дали претендираните вземания съответстват на закона и добрите нрави и не се основават на неравноправни клаузи, доколкото едната страна по правоотношението е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания, като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяна на потребителя.

Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителния договор като средство за заобикаляне на забрани. В този смисъл споразумението, с което се уговаря пакет допълнителни услуги е нищожно, като несъвместимо с императивна нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране. /Подробно в този смисъл 1 е и Определение № 2571 от 12.07.2019 г. по в.ч.т.д. № 1064/2019 г. на ВОС, което настоящият състав споделя изцяло./

В случая са уговорени услуги, които икономически не съответстват на отпуснатата сума. Общата стойност на възнаградителната лихва и тези допълнителни услуги се доближава до размера на кредита. Налице е противоречие с добрите нрави, което цели да заобиколи забраната да се натоварва неоправдано длъжника с допълнителни такси, независимо дали се е съгласил с тях и дали договорът може да се сключи и без тях. Цената на описаните услуги следва да е инкорпорирана във възнаграждението на кредитора, което претендира от длъжника, а неговия размер е ограничен със ЗПК. Чрез уговарянето на тези допълнителни услуги се цели заобикаляне на прага на възнаграждението с цел получаване на по-високо такова, което не следва да се допуска. Същите не са включени в посочения в договора ГПР.

По отношение на потребителските кредити, в които са инкорпорирани уговорки за заплащане на допълнителни услуги, към които спада и процесния, по отправено преюдициално запитване е постановено Решение на СЕС по дело C‑714/22, с което е прието, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.

Клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато поспециално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.

Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В съответствие с указанията на СЕС и с оглед изложеното по-горе следва да се дължи само чистата стойност на кредита, доколкото същият се явява нищожен, поради многобройни пороци, свързани с останалите уговорки уреждащи нищожни и неравноправни клаузи, водещи до натрупването на разходи за длъжника. Настоящият състав изцяло споделя съображенията в решението на СЕС, които не е нужно да се приповтарят.

В случая отпуснатата главница по кредита е в размер на 700 лв. Следва да се издаде заповед само за тази сума, представляваща чистата стойност на кредита. В останалата част и за всички други вземания заявлението следва да се отхвърли.

Относно претендираните разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение, съдът определя същите на 50 лв.

Предвид уважената и отхвърлената част от заявлението дължимите разноски за заповедното производство са в размер на 11,35 лв. държавна такса и 22,70 лв.

2 юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, срещу длъжника С. П. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.

*, В ЧАСТТА относно сумата от 123,23 лв. /сто двадесет и три лева и двадесет и три стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за периода 06.04.2024 г. – 06.12.2024 г., сумата от 644,49 лв. /шестстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/ допълнителни услуги за периода 06.04.2024 г. – 06.12.2024 г. и сумата от 74,42 лв. /седемдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ обезщетение за забава за периода 07.04.2024 г. – 26.02.2025 г., които вземания произтичат от сключени между „*“ АД и длъжника, и прехвърлени на заявителя с договор за цесия от *г. и приложение към него от *г., Договор за заем * от *г. и Договор за допълнителни услуги към заем от *г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /27.02.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, срещу длъжника С. П. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, В ЧАСТТА относно сумата от 700 лв. /седемстотин лева/ главница (чистата стойност на кредита), произтичаща от сключени между „*“ АД и длъжника, и прехвърлени на заявителя с договор за цесия от *г. и приложение към него от *г., недействителни Договор за заем * от *г. и Договор за допълнителни услуги към заем от *г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /27.02.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и за сумите в размер на 11,35 лв. /единадесет лева и тридесет и пет стотинки/ държавна такса и 22,70 лв. /двадесет и два лева и седемдесет стотинки/ юрисконсултско възнаграждение, представляващи сторени разноски в заповедното производство.

ДА СЕ ВРЪЧИ на длъжницата препис от заповедта за изпълнение, на основание чл. 411, ал. 3 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ на заявителя препис от разпореждането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от уведомяването на заявителя, само в частта, с която е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви осъдителни искове за неприетите вземания по заявлението, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3