Разпореждане № 127 от 27.01.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 127 гр. Перник, 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500057 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 640 от 30.06.2025 г., постановено по гр.д. № 6431/2024 г., Районен съд - Перник е осъдил Д. Г. Й., ЕГН **********, **** - по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: ****, стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води, вкл. такса канал и такса пречистване – сумата 1407.60 лв., от която сумата 1308.66 лв. главница за периода 27.02.2023 г. - 20.08.2024 г. сумата 98.94 лв. законната лихва за забава, за периода 06.12.2023 г. - 30.10.2024 г. лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба 11.11.2024 г. до окончателното плащане на вземането.

На основание чл. 78 от ГПК, съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба с вх. № 17581/29.07.2025 г., уточнена с молба вх. № 28220 от 31.10.2025 г. от Д. Г. Й., чрез адв.

И. Г., с която се атакува в цялост решението на първоинстанционния съд, като се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на допуснатия доказателствен материал. Твърди, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в процесния имот няма потребление на вода. Прави се оплакване, че решаващият съд не е обсъдил наличието на неравноправни клаузи в твърдения за сключен между Д. Й. и ищеца договор, като допълва, че в този договор се съдържат много неравноправни клаузи. Счита, че в случая се касае за неползвана и непоискана услуга. На следващо място с жалбата се правят твърдения, че по делото категорично е установено, че Д. Й. не е ползвала услугите на дружеството, поради което същата не следва да се третира като потребител. В продължение за неясен и недоказан се сочи начинът по който са отчитани монтираните в имота уреди. Намира, че по делото не е 1 доказано наличието на облигационни отношения между страните. В заключение сочи, че претенцията за лихвата по своята същност представлява обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата, като допълва, че с оглед недоказаност на претенцията по главницата, намира изводът на съда за необосновано.

По изложените съображения се моли съда за отмяна на постановеното от първата инстанция решение, като се постанови ново, с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, чрез юк. Златина П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила. Счита, че депозираната жалба не касае услуга, която дружеството претендира и допълва, че целия текст в жалбата е насочен само и единствено спрямо „Топлофикация – София“ АД и предоставяната от това дружество услуга – доставка на топлинна енергия. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора към нея не е направено искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.02.2026 г. от 10,45 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – препис отговора на насрещната страна.

2

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3