Решение № 282 от 03.08.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Перник, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500131 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №13994/16.07.2024г., постановено по гр.д. № 71998/2021г. по описа на СРС, ГО, 166 състав, съдът е отхвърлил предявения от Е. Д. М., ЕГН: **********, срещу Софийски градски съд осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал.1 ЗОДОВ за сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 03.12.2021г. до 06.12.2021г., изразяващи се в болки и страдания, стрес, безпокойство и унижение поради това, че в съдебното заседание, проведено на 03.12.2021г., по в.н.ч.х.д. № 4543/2021г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав, било разпоредено ищецът да стои с белезници на краката, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (15.12.2021г.) до окончателното плащане на сумата.

Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от адв. Ю., служебен защитник на Е. Д. М., в която е посочено, че е изцяло произволен изводът на съда, че с отказа да бъдат свалени белезниците от краката на жалбоподателя в процесното съдебно заседание не се нарушава достойнството му и не бил подложен на унижение или изтезание, а това представлявало ограничителна мярка срещу бягство и опити за нерегламентирани контакти с трети лица. По делото липсвали конкретни факти, въз основа на които да се направи подобно заключение. Твърди се, че е налице особено съществено нарушение на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/343 на Европейсия парламент и Съвета от 09.03.2016г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, както и на чл. 18, ал.6, т.1 от Правилата за конвоиране. Моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване изцяло на предявения иск.

Ответникът по жалбата – СГС, счита постановеното решение за правилно, като излага 1 подробни аргументи в тази посока. Счита, че съдът не е нарушил с поведението си европейското законодателство. В случай, че се приеме, че са били налице основания за премахване на белезниците от краката на обвиняемия, се твърди, че не е доказано настъпването на твърдените неимуществени вреди, както и наличието на причинноследствена връзка между тях и поведението на съда. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд – потвърдено. В условията на евентуалност иска присъждане на минимално обезщетение. Моли за присъждане на разноски.

След последователни отводи на съдиите от СГС и СОС делото е изпратено с определение по ч.гр.д. № 291/26г. на САС за разглеждане от ОС-Перник.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Производството по гр.д. № 71998/2021г. по описа на СРС, ГО, 166 състав е образувано по предявени от ищеца Е. Д. М., понастоящем лишен от свобода, искове против Софийски градски съд, с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, за които се твърди, че са причинени от нарушения на правото на Европейския съюз, както и на основни права, гарантирани от международни актове, при разглеждане на в.н.ч.х.д. № 4543/2021г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав.

Чл. 2в ЗОДОВ урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти, вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът (Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Andrea Francovich, Danila Bonifaci и др. срещу Италианската република, C-6/90 и C-9/90, R., стр. I-5357, точка 35, Решение от 5 март 1996 г. по дело Brasserie du pêcheur SA срещу Bundesrepublik Deutschland и др., C-46/93 и C-48/93, R., стр. I1029, точка 31 и Решение от 24 март 2009 г. по дело Danske Slagterier срещу Bundesrepublik Deutschland, C-445/06.

При предявяването на иск за вреди причинени на частноправни субекти вследствие нарушаване на правото на ЕС, същите имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2. нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Условията следва да са налице кумулативно, като липсата на което и да е от тях, води до отпадане на отговорността на ответника. При предявяване на иск по чл. 2в ЗОДОВ, ищецът е този, който следва да индивидуализира предмета на иска/исковете, като посочи правопораждащите юридически факти, формулира петитум и страни. Основанието на иска, т. е. обстоятелствата, на които се основава иска, следва да обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. В случая ищецът сочи нарушени норми на правото на ЕС, които според него му предоставят права, като твърди, че това нарушение е достатъчно съществено и че съществува пряка причинноследствена връзка между нарушението и твърдяната за претърпяна от него вреда. В негова тежест е да докаже основателността на тези му твърдения и да докаже размерът на претърпяната вреда. Съдът намира, че в настоящия случай не са налице посочените кумулативно изискуеми предпоставки, за възникване на отговорността на ответника по реда на чл. 2в ЗОДОВ.

2

За да е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2в ЗОДОВ, то следва да е налице нарушена правна норма на Съюза и тя да е свързана с предоставянето на права на частноправните субекти.

В конкретния случай, от представения пред първоинстанционния съд протокол от проведено открито съдебно заседание на 03.12.2021 г. по в.н.ч.х.д. № 4543/2021г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав се установява, че за насроченото съдебно заседание ищецът се е явил лично, воден от служители на ГД "Охрана", РД "Охрана" – София, със служебния си адвокат И. Ю. от САК. Съгласно чл. 266, ал. 1 и ал.2 НПК, председателят на съдебния състав ръководи съдебното заседание, поддържа реда в съдебната зала, като за груби нарушения може да налага глоби. От цитираната разпоредба следва да бъде направен извод, че председателят на състава е този, който може да се разпореди по молба за сваляне на белезници на участник в съдебното заседание. Направеното от ищеца искане за сваляне на белезниците на ръцете е било уважено от председателя на съдебния състав, като с мотивирано определение е оставено без уважение искането за сваляне на белезниците на краката. Съдебният състав е приел, че с оглед обстоятелството, че жалбоподателят е със свободни ръце, същият е в състояние да упражни правото си на защита в пълен обем, включително като си води и бележки, като е посочено, че не се нарушава презумпцията за невиновност, доколкото Е.М. се явява осъдено лице, изтърпяващо наложено му с влязла в сила присъда ефективно наказание „лишаване от свобода“.

Съгласно Директива 2016/343 от 9 март 2016 година на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, компетентните органи следва да се въздържат от представяне на заподозрения или обвиняемия като виновен в съда или пред обществеността, чрез използването на мерки за физическо възпиране, като например белезници, стъклени клетки, клетки и окови, освен ако използването на тези мерки е необходимо по специфични за делото съображения, които са свързани или със сигурността, включително с цел възпрепятстване на заподозрения или обвиняемия да се самонарани, да нарани други лица или да повреди имущество, или с възпрепятстването на заподозрения или обвиняемия да се укрие или да установи контакт с трети лица, например свидетели или жертви. Възможността за прилагане на мерки за физическо възпиране не означава, че компетентните органи следва да вземат официално решение относно използването на такива мерки. Във връзка с това, съгласно чл. 5 от Директива 2016/343 на ЕП и на Съвета, държавите членки следва да вземат подходящи мерки, за да гарантират, че заподозрените и обвиняемите не са представяни като виновни в съда или пред обществеността, чрез използването на мерки за физическо възпиране. Параграф 1 обаче не възпрепятства държавите членки да прилагат мерки за физическо възпиране, които са необходими по специфични за делото съображения, във връзка със сигурността или за да се попречи на заподозрения или обвиняемия да се укрие или да установи контакт с трети лица.

В конкретния случай ищецът е лице с влязла в сила присъда, изтърпяващо наказание "лишаване от свобода" в размер на 17 години и 6 месеца, като е бил задържан през 2013 г. и се е намирал в Затвора – ***. Презумпцията за невиновност по отношение на деянието, за което той вече е окончателно осъден, е оборена с влязъл в сила съдебен акт. Както се посочва в Решение на Съда по дело C-439/16 PPU, целта на Директивата е да защити лицата от публично представяне като виновни преди доказване на вината им по закон. В случая ищецът е конвоиран като лишен от свобода, а не като заподозрян/обвиняем, което изключва приложимостта на защитните механизми на Директивата в претендирания от него аспект.

Твърдението, че поставянето на белезници на краката съставлява нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ (забрана на изтезанията и нечовешкото третиране), също е неоснователно, тъй като не намира опора в доказателствата. Използването на помощни средства спрямо лишени от свобода лица по време на конвоиране и престой в съдебна зала е допустимо, когато е продиктувано от съображения за сигурност и предотвратяване на бягство. Липсват доказателства, че белезниците са били поставени по начин, причиняващ физическа болка 3 или трайни увреждания. Самият факт на ограничаване на движението в съдебна зала не може да се квалифицира като "изтезание", ако не надхвърля неизбежния елемент на страдание или унижение, свързан с легитимното лишаване от свобода. Установеното по делото сочи, че белезниците на краката са позволявали придвижване, но са ограничавали възможността за бягане. Ищецът не твърди и не представя медицински документи, свидетелски показания или други доказателства за конкретно физическо увреждане или болки, причинени от начина на поставяне или използване на белезниците. Следва и да се отбележи, че по делото не се установява ищецът да е бил поставен в условия, които да му пречат да участва в процеса, да излага становища, да прави искания или да упражнява процесуалните си права. Твърдението на ищеца, че е бил подложен на изтезаване, унижение, страх, ужас, безпокойство, доколкото бил с поставени белезници на краката по време на откритото съдебно заседание на 03.12.2021г. по в.н.ч.х.д. № 4543/2021г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав, е неоснователно. Според правото на ЕКПЧ поставянето на белезници на лице, лишено от свобода, не е унизително и в разрез с чл. 3 при условие, че е основателно необходимо предвид обстоятелствата. Релевантни съображения са опасността от бягство или буйство, укриване на доказателства, степента на използваната сила за поставяне на белезници и степента на излагане пред обществото. Унизително е и в противоречие с чл. 3 ЕКЗПЧ е обвиняем да бъде държан с белезници или в клетка на публични съдебни заседания при положение, че липсва основателна причина от гледна точка на сигурността или друг обществен интерес. Силите и средствата, както и мерките за изолация се определят от степента на обществената опасност на деянието и личността на конвоирания за всеки конкретен случай и същите са съобразени от съда при разглеждането на в.н.ч.х.д. № 4543/2021г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав. Съдът е обсъдил въпроса за поставените белезници на краката на жалбоподателя, като превес е взела необходимостта от обезпечаване реда и сигурността в съдебната зала, отчел е презумпцията за невиновност и необходимостта от осигуряване на безпроблемно протичане на процеса в присъствието на жалбоподателя, като в конкретния случай е преценил, че оставянето на белезниците на краката на ищеца се явява нужно и оправдано, като са свалени белезниците на ръцете му.