Решение № 156 от 19.07.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Враца, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500182 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 , т.2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 3741/27.03.2023г. н а Г. Л. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. С. К. от ВАК – длъжник по изп. дело № 934/2011г. по описа на ЧСИ Г. Б. , с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие този на ОС-Враца, против насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

В жалбата и в уточнението към нея с вх. № 3924/04.04.2023г. жалбоподателят твърди, че при извършена проверка на направени удръжки от трудовото му възнаграждение за периода от 01.01.2020г. до 31.01.2023г. от работодателя „ЖПС-Враца”, установил, че от същото неправилно и в нарушение на чл. 446 от ГПК, са удържани суми по наложен запор по горното изпълнително дело, които са били преведени по сметка на ЧСИ Г. Б..

Поддържа, че е подал молба до ЧСИ за възстановяване на недължимо платени суми, попадащи в несеквестируемата част на трудовото му възнаграждение, но получил отказ, обективиран в постановление от 06.03.2023г. Посочва, че въз основа на наложения запор върху трудовото му възнаграждение са удържани и са преведени по сметката на ЧСИ Г. Б. несеквестируеми парични суми, както следва: за януари 2020г. - 1/3 от 239 лв. = 79.67 лв.; за февруари 2020г. - 1/3 от 302.54 лв. = 100.84 лв.; за март 2020г. - 1/3 от 302.54 лв. = 100.84 лв.; за април 2020г. - 1/3 от 364.62 лв. = 121.54 лв.; за май 2020г. - 1/3 от 364.62 лв. = 121.54 лв.; за юни 2020г. - 1/3 от 548.34 лв. = 182.78 лв.; за юли 1

2020г. - 1/3 от 309.221 лв. = 103.07 лв.; за август 2020г. - 1/3 от 491.58 лв. = 163.86 лв.; за септември 2020г. - 1/ 3 от 319.53 лв. = 106.51 лв.; за октомври 2020г. - няма удръжки поради отпуск по болест; за ноември 2020г. - няма удръжки поради отпуск по болест; за декември 2020г. - 1/3 от 399.07 лв. = 133.02 лв.; за януари 2021 г. - 1/3 от 437.34 лв. = 145.78 лв.; за февруари 2021 г. - 1/3 от 324.82 лв. = 108.27 лв.; за март 2021 г. - 1/3 от 361.97 лв. = 120.66 лв.; за април 2021 г. - 1/3 от 363.75 лв. = 121.25 лв.; за май 2021 г. 1/3 от 581.50 лв. = 193.83 лв.; за юни 2021 г. - 1/3 от 543.88 лв. = 181.29 лв.; за юли 2021 г. - 1/3 от 250.67 лв. = 83.56 лв.; за август 2021 г. - 1/3 от 94.76 лв. = 31.59 лв.; за септември 2021 г. - 1/3 от 493.06 лв. = 164.35 лв.; за октомври 2021 г. 1/3 от 345.20 лв. = 115.06 лв.; за ноември 2021 г. - 1/3 от 94.78 лв. = 31.59 лв.; за декември 2021 г. - 1/3 от 501.60 лв. = 167.20 лв.; за януари 2022г. - 1/3 от 307.17 лв. = 102.39 лв.; за февруари 2022г. - няма удръжки поради отпуск по болест; за март 2022г. - 1/3 от 271.93 лв. = 90.64 лв.; за април 2022г. - 1/3 от 356.02 лв. = 118.67 лв.; за май 2022г. - 1/3 от 402.95 лв. = 134.31 лв.; за юни 2022г. - 1/3 от 110.50 лв. = 36.83 лв.; за юли 2022г. - 1/3 от 323.77 лв. = 107.92 лв.; за август 2022г. - 1/3 от 393.70 лв. = 131.23 лв.; за септември 2022г. - няма удръжки; за октомври 2022г. - 1/3 от 440.16 лв. = 146.72 лв.; за ноември 2022г.

- 1/3 от 182.30 лв. = 60.76 лв.; за декември 2022г. - 1/3 от 703.99 лв. = 234.66 лв.; за януари 2023г. - 1/3 от 510.03 лв. = 170.01 лв. Изтъква, че общата сума на тези удръжки за посочения период е следвало да бъде 3701.24 лв., но са му удържани общо 10823.80 лв., което е с 6649.38 лв. повече, която сума е била преведена на ЧСИ. Твърди също, че посочената надвзета сума е несеквестируема и затова неправилно е била удържана и преведена по сметка на ЧСИ, поради което подлежи на възстановяване, ведно със законните лихви върху всяка удръжка от датата на постъпването по сметката до възстановяването на сумата по банковата му сметка. Счита, че чрез отказа си да възстанови част от тази сума и съответно да намали удръжките в изпълнение на наложения запор върху трудовото му възнаграждение, ЧСИ насочва и осъществява изпълнение върху несеквестируемо имущество, което прави жалбата допустима. Намира също, че постановлението за отказ е изцяло неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, като се позовава на т.1 и т.3 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Твърди, че получава трудово възнаграждение в размера по чл.446, ал.1, т.1 ГПК и няма деца под 18 години, които да издържа, поради което счита, че при изчисляване на секвестируемия му доход би следвало да се извади размерът на минималната работна заплата и удръжката да се изчисли като дробна част само върху остатъка от дохода, който превишава съответната работна заплата по правилата на чл.446, ал.1 ГПК, което в случая не е направено и разликата над тези суми е недължимо платена и подлежи на възстановяване. Счита също, че ЧСИ е длъжен да му върне надвнесеното в повече, тъй като същото възнаграждение се явява несеквестируемо и отговорен за нарушаване на нормата на чл.446, ал.1 ГПК е ЧСИ, а не третото задължено лице. Моли съда 2 да отмени постановлението от 06.03.2023г. и да върне делото на ЧСИ Г.Б. със задължителни указания по приложението на закона относно определяне на секвестируемата част при частична несеквестируемост. Претендира също така и сторените разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и такса по Тарифата по ЗЧСИ. С допълнителна молба от 04.04.2023г. жалбоподателят посочва, че неправилно удържаните несеквестируеми суми, които са били преведени от ЧСИ на взискателя, следва да му бъдат възстановени за сметка на взискателя „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законните лихви върху всяка удръжка от датата на постъпването по сметката на ЧСИ до възстановяването на сумата по банковата му сметка.

В изпълнение указанията на съда, дадени му с разпореждане № 156/03.05.2023г., с молба вх. № 3227/15.05.2023г. жалбоподателят е конкретизирал искането си към съда, а именно – да отмени насочването на изпълнението върху месечното му трудово възнаграждение за посочените в жалбата месеци над посочения размер от общо 3701, 24 лв. до удържаните общо 10823, 80 лева по изп. дело № 934/2011г. по описа на ЧСИ Г. Б..

Преписи от жалбата са връчени от съдебния изпълнител на взискателя „ЕОС Матрикс” ЕООД, както и на другия длъжник А. Т. С..

В срока по чл.436, ал.2 ГПК писмени възражения е подал само взискателят „ЕОС Матрикс” ЕООД, в които оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, на първо място, че частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане , тъй като в чл. 435, ал. 2 от ГПК са регламентирани изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от задълженото лице и отказът да се възстанови събрана сума от несеквестируемо имущество на длъжника не е сред тези действия. Поддържа, че частната жалба е просрочена – подадена след срока чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което и недопустима, тъй като молбата за възстановяване на част от удържаните суми в изпълнение на наложения запор на трудово възнаграждение, в отговор на която е постановен и отказът на съдебния изпълнител, който се обжалва, е депозирана на 27.02.2023 г., т.е. повече от две седмици след 31.01.2023 г. /датата на последната удръжка от работодателя, чието частично възстановяване е предмет на частната жалба/.

На следващото място, в случай че депозираната частна жалба все пак бъде приета за разглеждане по същество, взискателят я оспорва като неоснователна, тъй като от представените и налични по делото фишове за трудови възнаграждения на Г. С. за установяване размерите на получаваните от него възнаграждения и направени удръжки от работодателя му, законовото правило по чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК за извършване на удръжките е спазено и не са налице подлежащи на възстановяване суми. Моли съда да остави частната жалба на Г. Л. С. срещу отказа ЧСИ Г. Н. Б. да възстанови част от събраната сума по изпълнителното дело, за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2023 г., без разглеждане, като недопустима, евентуално да я отхвърли като неоснователна, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност, прави 3 възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя и моли размера на същото да бъде сведен до предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на ВАС минимален размер с оглед правната и фактическата сложност на делото.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалвания отказ. Същият твърди, че подадената жалба е допустима, но неоснователна. На първо място поддържа, че искането на длъжника неправилно е отправено до ЧСИ, вместо до третото задължено л и ц е , което на осн. чл.512 ГПК носи отговорност по изчислението и изпълнението на запорното съобщение, респ. за неизпълнението на наложения запор, че ЧСИ налага запор, но той няма сведение нито каква е заплатата на длъжника, нито определя секвестируемата част от вземането му.

От друга страна посочва, ЧСИ не е кредитора, получил тези пари в изплащане на дълга и не е лице, от което следва да се иска възстановяване на тези суми, независимо че сумите се разпределят през набирателната сметка на ЧСИ. На следващо място посочва, че длъжникът неправилно е пресметнал месечните удръжки, което не отговаря на правилата на чл.446, ал.1 ГПК и при превратно тълкуване на нормата. Твърди, че удръжката върху месечното трудово възнаграждение се изчислява единствено след приспаднати данъци и осигуровки, при съблюдаване на прага - минимална работна заплата, и че изчислението касае цялата сума, оставаща след приспадане на данъци и осигуровки, но не и върху остатъка като разлика след приспадане на MPЗ.

При съпоставката на направените удръжки със сумите по фишовете, съдебният изпълнител стига до извода, че третото задължено лице е начислявало и превеждало по делото правилно и законосъобразно удръжки, които към настоящия момент са разпределени в полза на взискателите по делото. Поддържа, че е превел сумите по сметка на взискателя, в изпълнение на задължението, погасявайки вземането и не държи сумите по своята набирателна сметка – неразпределени, поради което е невъзможно да възстанови суми, които самият той не е получил. Счита, че искането на длъжника следва да бъде оставено без уважение, независимо от кого се иска възстановяване на процесната сума (от съдебния изпълнител или от взискателя) и моли съда да остави жалбата без уважение като потвърди обжалваното постановление. В подкрепа на доводите си съдебният изпълнител е приложил съдебна практика на PC – Варна, на СГС и на Пловдивски окръжен съд.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От изпратеното копие на изпълнително дело № 2011***0400934 по описа на ЧСИ Г. Н. Б. с рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара и с 4 район на действие този на ОС-Враца, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК" ЕАД на 09.06.2011г., въз основа на изпълнителен лист от 16.03.2011г. срещу солидарните длъжници А. Т. С. с ЕГН ********** и Г. Л. С. с ЕГН **********. Изпълнителният титул е издаден в полза на взискателя за сумите по изпълнителен лист, представляващи главница, лихви и разноски. В хода на изпълнителното производство са начислени такси и разноски в изпълнителния процес. Съгласно сключен договор за цесия на мястото на взискателя „ДСК" ЕАД е конституиран взискателят - цесионер „ЕОС Матрикс" ЕООД; на основание чл.458 ГПК е присъединена Държавата, чрез ТД на НАП за публичните задължение на длъжниците. Установява се също, че по молба на взискателя са наложени запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците, получавани от трети задължени лица работодатели и на двамата длъжници по делото. Единият наложен запор е адресиран до ТЗЛ - работодател „НК Железопътна инфраструктура" със седалище гр. София по отношение на длъжника Г. Л. С. (л.328). Запорното съобщение е с изх. № 12969/15.09.2014г. като ясно и точно в текста на самото запорно съобщение ЧСИ е дал указания до ТЗЛ как следва да изпълнява запора и с кои разпоредби от ГПК следва да се съобразяват удръжките от трудовото възнаграждение при изпълнение на запора. Запорното съобщение е получено от ТЗЛ ДП „НК Железопътна инфраструктура" на 17.09.2014г.