Решение № 80 от 25.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Перник, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.М.К. при участието на секретаря Ц.Ч.М. като разгледа докладваното от Н.М.К. Гражданско дело № 20231720101579 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба на М. М. Г., ЕГН: ********** от с.*********, Община Перник, ул. „***** ****** №** срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“№ 28, ет. 2, ап. 40-46, с която обективно и кумулативно са съединени искове с правно основание чл. 23 във вр. с чл.

22 ЗПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД и цена на иска от 50 лв., частичен иск от 250 лв.

Ищецът твърди, че на 18.05.2020 г. бил сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем №3829984 в размер на 500 лв., като вноската била седмична, а размера на лихвения процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било посочено, че страните се съгласяват договора да бъде обезпечен с гарант две ФЛ, поръчители, които следвало да отговарят на определени условия или банкова гаранция. На същата дата бил сключил с ответното дружество договор за предоставяне на гаранция №3829984 . По силата на този договор ответното дружество било поело задължението да обезпечи задълженията на ищеца по договора за заем. Въз основа на същия договор ищецът се бил задължил да заплаща на ответното дружество възнаграждение, което било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит. Ищецът съгласно чл. 3, ал. 1 от договора следвало да заплаща дължимите суми по договора за поръчителство на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което от своя страна било упълномощено от ответното дружество да събира в тяхна полза сумите по този договор. Твърди, че изцяло бил погасил отпуснатия му кредит. Заемодателят му „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил небанкова финансова институция по см. на чл. 3 от ЗКИ, а той бил потребител по см на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Договорът за паричен заем бил договор за потребителски кредит, като по отношение на същия се прилагали разпоредбите на ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство също бил потребителски договор, доколкото бил акцесорен на договора за потребителски кредит. Позовава се на чл.

22 ЗПК предвиждащ основания за недействителност на договора за потребителски кредит при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9 ЗПК, както и на чл. 23 ЗПК. Клаузата на чл. 4 от договора за заем била поставяла неосъществими изисквания към обезпеченията, които длъжникът следвало да предостави на кредитора и го насочвала към единствената възможност за сключване на договор за поръчителство с ответното дружество, което било свързано лице с кредитора. Разходът на 1 потребителя по договора за поръчителство бил сигурен и изначално известен на кредитора и сключването на договора за поръчителство се било явявало необходимо условие за отпускането на заема. Кредиторът не бил включил възнаграждението за поръчителя в ГПР по договора за заем и с това бил нарушил чл. 19, ал. 4 ЗПК. Позовава се на чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК съгласно който договорът за потребителски кредит бил недействителен, ако в същия не бил посочен ГПР и общата сума дължима от потребителя.

Цитира чл. 19, ал. 1 ГПК и пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК относно съдържанието на понятието ГПР. Твърди, че възнаграждението за поръчителство също било съставлявало сигурен разход и следвало изначално да бъде включено в ГПР. На следващо място договорът за поръчителство бил лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се била предоставяла услуга. Обезпечението ползвало единствено и само кредитора, а цялото възнаграждение било поето от потребителя. Било предвидено в чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство, че ако поръчителят изпълни и погаси задължението на длъжника има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното. Посочва, че чл. 3, ал. 1 от Договора за поръчителство противоречи на добрите нрави. Същата клауза заобикаля и изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като платеното възнаграждение по договора за поръчителство впоследствие щяло да бъде разпределено като печалба в полза на кредитора. Целта на договора за поръчителство била допълнително оскъпяване на договора за заем и да се избегнат ограниченията предвидени в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Договорът за поръчителство бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като уговореното възнаграждение било повече от половината от сумата отпусната по договора за заем. По този начин се бил нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост и цитира съдебна практика в този смисъл.

Посочва, че на първо място претендира нищожност на договора за поръчителство, а при условие на евентуалност нищожност на клаузата на чл. 4 от същия.

Моли съдът да признае за установено спрямо страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство е нищожен.

Моли съдът да осъди ответника на основание чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД да му заплати сумата от 50 лв. от общо дължимата му сума от 250 лв., съставляваща недължимо платени суми, допълнително възнаграждение по нищожен договор за поръчителство ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба -12.04.2023 г. до окончателното й плащане. Претендира сторените по делото разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете и моли същите да бъдат отхвърлени. Договорът за поръчителство бил отделен договор от договора за заем и следвало да се преценява самостоятелно неговата недействителност. На дружеството му се било дължало възнаграждение уговорено в договора за поръчителство за изпълнение на неговите задължения. Дори и да се приемело, че договорът за заем бил нищожен на основание чл. 23 ЗПК потребителят бил дължал чистата стойност на кредита и доколкото било налице главно задължение, договорът за поръчителство не бил недействителен.

Твърди, че дружеството било предоставило услуга на ищеца, тъй като се било задължило да отговаря солидарно с него пред кредитора по договора за заем и да търпи неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението на длъжника .

Дружеството било финансова институция по чл. 3а ЗКИ и основния му предмет на дейност било предоставянето на гаранционни сделки по занаятие.Обезпечавало изпълнение на задължения по договори за кредит срещу възнаграждение. Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД имали договор, който бил уреждал техните отношения като кредитор и поръчител на длъжник. Правоотношението на ищеца с ответното дружество било самостоятелно.

Противопоставя на възражението на ищеца за нищожност на договора за поръчителство поради противоречие с добрите нрави свободата на договаряне на страните.

2

Преценката дали са накърнени добрите нрави се била правила към момента на сключване на договора и ищецът следва да конкретизира конкретно нарушен морален принцип.

Престациите по договора за поръчителство не били нееквивалентни. Размера на възнаграждението бил определен след оценка на риска и ако ищецът го е смятал за необосновано висок щял бил изобщо да не сключва договора.

Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна при условие на евентуалност.

При така изложените твърдения на осн. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК съдът счита, че е сезиран обективно кумулативно съединени искове - отрицателен установителен с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция №3829984 от 18.05.2020 г., поради противоречие със закона, с добрите нрави, заобикаляне на закона и липса на основание, както и с осъдителен иск, заявен като частичен, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сума, заплатена при начална липса на основание.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, от страните се признават следните права и обстоятелства: сключването на договор за предоставяне на гаранция №3829984 от 18.05.2020 г. и на договор за заем 3829984 от 18.05.2020 г. на ищеца с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради което съдът с определението си по чл. 140 ГПК е обявил същите обстоятелства за безспорни между страните

Със същото определение съдът е указал на страните, че чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД урежда оборима презумпция за наличие на основание във всяка каузална сделка.

С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи, че договорът е засегнат от посочените в исковата молба пороци: 1/ противоречие със закона (сключването му в противоречие с императивна правна норма), 2/ с добрите нрави (социално възприети етични правила и норми за справедливост и почтеност в частните и публични взаимоотношения), 3/ заобикаляне на закона. 4/ В тежест на ищеца с оглед установената в чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД оборима презумпция е да проведе обратно доказване, като установи липсата на основание (причина, кауза) на договора.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи, че процесната сума е излязла от патримониума на ищеца и е постъпила в имуществения комплекс на ответника.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание /годен юридически факт/ за задържане на сумата, респ., че е заплатил същата на ищеца.

Също така съдът е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в договори, сключени между търговец и потребител.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писменото си становище чрез процесуалният си представител по пълномощие адв. Д. М. от САК заявява, че поддържа така предявените искове.

Ответникът не се представлява. С писмена молба депозирана от процесуалния си представител оспорва исковете и поддържа възраженията си, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с евентуално съединени искове с правно основание чл.

3

26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на гаранция №3829984 от 18.05.2020 г., поради противоречие със закона, с добрите нрави, заобикаляне на закона и липса на основание, както и с осъдителен иск, заявен като частичен, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сума, заплатена при начална липса на основание.

В съдебно заседание ищецът по реда на чл. 214 ГПК е изменил размера на предявения осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, като предявява същият в размер на 206,69 лева.

Предмет на делото е правният въпрос за валидността договор за предоставяне на гаранция №3829984 от 18.05.2020 г. и дължимостта на осъдителната претенция.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и "Изи Асет Мемиджмънт" АД е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500,00 лева срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на единадесет погасителни погасителни вноски за срок от 22 седмици, ведно с начислената възнаградителна лихва, като размера на всяка двуседмична погасителна вноска бил 49,21 лв.. Установен е годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 41,47 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад ,да е със статус не по-лош от 401 "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора.