Решение № 397 от 07.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000118 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 5185/22.08.2024 г. от „ИНЖЕНЕРИНГ ЗА МЕХАНИЗАЦИЯ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО - 2000“ ООД, ЕИК 130460393, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Медникарска“ № 1А срещу Решение № 41/25.07.2024 г., по т.д. № 78/2023 г., на ОС - Перник, с което са отхвърлени: - главен иск за осъждане на А. М. Б., ЕГН **********, с местожителство в ***, в качеството й на Земеделски производител, Булстат **********, да върне техническо оборудване, получено на отпаднало основание – развален Договор от 23.03.2015 г., допълнен с Оферта изх. № АМБ-01/16.03.2015 г., както следва: 1. вътрешна обиколна верижна торова лента марка ТСН, модел 160А; 2. външна наклонена торова лента марка ТВПН, модел 9.2; 3. доилна инсталация централен млекопровод за доене до 50 крави, марка IMPULSA, модел М624; 4. индивидуални поилки за крави марка S U E V I A , м о д е л I D E A L ; 5. млекоохладителен танк Milkplan, модел M P P – 1500, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и – евентуален иск за осъждането на А. М. Б., ЕГН **********, с местожителство в ***, в качеството й на Земеделски производител, Булстат * * * * * * * * * * да заплати сумата 89500.00 лв., представляваща равностойността на техническото оборудване, получено на отпаднало основание - развален Договор от 23.03.2015 г., допълнен с Оферта изх. № АМБ-01/16.03.2015 г., на осн. чл. 57, ал. 2 ЗЗД.

Въззивникът атакува решението с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. Сочи, че от страна на съда е било допуснато процесуално нарушение като с доклада не е бил допуснат поисканият от 1 въззивника трети свидетел, под условие, че същият може да бъде заявен в случай, че допуснатите двама свидетели не докажат изнесените твърдения, а впоследствие на два пъти съдът е отказвал допускането на третия свидетел.

Неправилно било прието за недоказано установяването на достоверността на датата, посочена в договора за монтаж, поради което била приета дата 01.06.2018 г. Настоява, че по делото са представени писмени доказателства, които са подкрепени от събраните гласни такива, относно извършена доставка и частичен монтаж на оборудване, като излага каква фактическа обстановка счита да се установява от доказателствата. Твърди, че след като договорът между страните е бил развален и въззивникът е върнал получения по договора аванс, то за възиваемата е възникнало задължението да върне доставеното във връзка с договора, оборудване. Сочи, че исковата молба има характер на покана за връщане като в хода на процеса не са били представени доказателства за изпълнение на задължението от страна на ответницата, а напротив установило се, че същото не се намира в патримониума й, поради което същата дължи неговата стойност. Излага становище, че стойността на монтажа следвало да бъде приспадната, същата била установима от сключените за това договори с трети лица. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Релевира доказателствено искане.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата А. М. Б., ЕГН **********, депозира отговор вх. № 7551/06.12.2024 г., в който репликира всяко от оплакванията във въззивната жалба и ги счита за неоснователни, като от своя страна излага доводи в подкрепа на изложените в атакуваното решение мотиви, че ищецът не е доказал нито пряко, нито косвено да е изпълнил изцяло или частично задължението си да достави оборудването предмет на договора. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира разноски. Доказателственото искане счита за неоснователно.

В с.з. въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата по изложените в нея оплаквания. Въззиваемата не се явява и не се представлява, депозира писмено становище.

Съставът на Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ОС – Перник е образувано по искова молба вх. № 7065/23.11.2023 г. на „Инженеринг за механизация в животновъдството – 2000“ ООД, ЕИК 130460393, с която е предявен иск за осъждането на А. М.

Б., ЕГН **********, регистрирана като Земеделски производител Булстат 178705023, с местожителство адрес ***, да върне следните движими вещи, доставени по развален Договор за доставка и монтаж от 23.03.2015 г. и Анекс към него, а именно: 1. вътрешна обиколна верижна торова лента марка ТСН, модел 160А; 2 . външна наклонена торова лента марка ТВПН, модел 9.2; 3. доилна инсталация - централен млекопровод за доене до 50 крави, марка IMPULSA, модел М624; 4. индивидуални поилки за крави марка SUEVIA, модел IDEAL; 5. млекоохладителен танк Milkplan, модел MPP – 1500, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В условията на евентуалност и в случай, че вещите са погинали или са отчуждени за осъждането й да заплати сумата 89500.00 лв., представляваща цена определена по Договор от 23.03.2015 г., ведно със законна лихва считано от датата на подаване на молбата, на осн. чл.

57, ал. 2 ЗЗД.

2

Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството и на земеделски производител е сключен договор за изработка, по силата на който съгл. Оферта изх. № АМБ-01/16.03.2015 г., неразделна част от договора, следвало да достави и монтира в кравефермата на ответницата оборудването предмет на исковата претенция. Сочи, че с Анекс към договора от 23.03.2015 г. били договорени характеристиките и изграждащите елементи на съоръженията. В изпълнение на договора ответницата заплатила общо 89500.00 лв., на три части, която сума представлявала 90% от договорената цена в размер на 99120.00 лв.

Твърди, че на 01.06.2017 г. с договори за монтаж възложил техническото изпълнение на трети за спора лица. В резултат на поведението на ответницата не били подписани документи за доставянето на отделните позиции, което било извършено на 18.05.2018 г. като бил извършен и частичен монтаж. Сочи, че независимо от това между страните било постановено Решение № 50140/14.03.2023 г., по т.д. № 1658/2021 ж., на ВКС, I ТО било прието, че ответницата като изпрана страна по договора и предвид неизправността на ищеца, надлежно е упражнила правото си на разваляне на договора.

Акцентира, че развалянето на договора е породило своето обратно действие и ищецът бил осъден да върне получената по договора сума, което същият сторил на 11.04.2023 г. Сочи, че за ответницата се е породило задължението да върне полученото по договора оборудване като исковата молба следвало да бъде възприемана като покана за това. В случай, че подлежащите на връщане вещи погинат след поканата или ако бъдат отчуждени, след като получателят е узнал, че ги държи без основание, дължима се явява действителната стойност или получената за тях цена, когато последната е по-висока. Счита, че в случая това е сумата 89500.00 лв.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответницата депозира отговор вх. № 665/31.01.2024 г., в който оспорва иска. Признава, че между страните по делото е бил сключен Договор от 23.03.2015 г. за доставка и монтаж на посоченото в исковата молба техническо оборудване. Поради разваляне на договора ищецът бил осъден да върне полученото възнаграждение с посоченото от него влязло в сила решение. На 11.04.2023 г. ищецът върнал на ответницата сумата 89500.00 лв., заедно с всички лихви и разноски. Оспорва всички останали твърдения на ищеца. Твърди, че ищецът не е доставял каквато и да е било част от оборудването, нито е пристъпвал към техническо изпълнение. Оспорва истинността и достоверната дата на представените договори от 01.06.2017 г. и сочи, че същите не го обвързват. Сочи, че същите договори са били представени по воденото вече производство, оспорени са и са признати за недостоверни.

Сочи, че единственото оборудване, което ищецът е доставял и монтирал в кравефермата е във връзка с други договорни правоотношения с Р. К., по договор от 07.08.2012 г. Оспорва процесното оборудване да е погинало или отчуждено. Излага хронология на събитията и, че доставеното и монтирано в обекта оборудване е по силата на сключен договор със „Сезер груп“ ООД, но то се различава по марка и модел.

В условията на евентуалност прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност, на осн. чл. 110 ЗЗД.

В границите на срока по чл. 372 ГПК , ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 1218/21.02.2024 г., в която сочи, че цитираните от ответницата мотиви на постановеното решение на ВКС 3 установяват извършена доставка, макар и частично. Възпроизвежда отново твърденията си в исковата молба и счита релевираното възражение за давност за бланкетно.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и събраните в хода на производството доказателства, приема за установено от фактическа и страна следното:

Представени по делото са Договор от 23.03.2015 г., Оферта изх. № АМБ01/16.03.2015 г., Анекс от 08.10.2015 г. и допълнение към оферта от 08.10.2015 г., от които се установява, че между страните и било налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответницата възложила, а ищецът приел да достави и монтира в кравеферма, находяща се в гр. Брезник, обл. Перник, следното оборудване: 1. вътрешна торова лента марка „TCH“, модел 160А; 2. външна торова лента марка „ТВПН“, модел 9.2; 3. доилна инсталация - централен млекопровод марка „IMPULSA“, модел М 624; 4. индивидуални поилки марка „SUEVIA“, модел „IDEAL“ и 5. млекоохладителен танк Milkplan, модел MPP, 1500 л. За оборудването страните договорили цена в размер на 99120.00 лв., с ДДС, от които под формата на авансово плащане следвало да бъдат заплатени 90 %, след издаване на данъчна фактура от изпълнителя. Страните уговорили още, че срокът за изпълнение на договора е 60 раб. дни, който започва да тече от датата на авансовото плащане.

Представено по делото е и Решение № 50140/14.03.2023 г., по т.д. № 1658/2021 г., на ВКС, I ТО, с което е осъден ищецът да заплати на ответницата сумата 89500.00 лв. – дадена на отпаднало основание по Договор от 23.03.2015 г., ведно със законната лихва от 19.04.2019 г., както и сумата 3057.91 лв., мораторна лихва за периода 23.11.2018 г. – 25.03.2019 г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Влизането в сила на решението не е било спорно между страните, както и, че ищецът е възстановил на ответницата платеното по договора.

Представен пред първоинстанционния съд е Договор за монтаж от 01.06.2017 г. по силата на който ищецът възложил на Л. Щ. и Р. С. да извършат монтаж на вътрешна торова лента, външна торова лента, централен млекопровод и поилки, който следвало да бъде извършен в срок до един месец след подписване на приемо-предавателен протокол за монтираното оборудване. Страните посочили, че срокът зависи от доставката на оборудването и готовността за монтаж, но не по-дълъг от 20.06.2018 г.

Представен по делото е и Договор за монтаж от 01.06.2017 г., от който се установява, че ищецът е възложил на И. И. монтажа на млекоохладителен танк марка „Milkplan“. Страните се договорили срокът за изпълнение на монтажа да е един месец, след подписване на предавателно-приемателен протокол за монтираното оборудване и зависи от доставката на танка и готовността на ответницата да предостави указано помещение, но не по-дълъг от 20.06.2018 г.

От страна на ответницата е представен договор от 07.08.2012 г., сключен между Р. К. и ищеца, от които се установява, че К. е възложил на ищеца да достави и монтира в кравеферма, находяща се в гр. Брезник следното оборудване: - вътрешна торова лента, - външна торова лента, - доилна инсталация – централен млекопровод, млекоохладителен танк и – индивидуални поилки.