Решение № 1659 от 05.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1659 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110203835 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на лицето А. Г. Б., чрез неговия процесуален представител адвокат К. Ч., срещу Заповед за задържане на лице № ************** г., издадена от Г. И. Г., на длъжност "старши полицай" при ОСПС СДВР.

В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че същата била незаконосъобразна, издадена при нарушаване на процесуалните правила и на материалния закон - липсвали реквизити, които били задължителни за нейното съдържание – не било ясно посочено правно основание за задържането на лицето, нито имало изложени фактически констатации в самата заповед, от които да е ясно защо е задържано лицето. Твърди се и че липсата на изложени основания в акта за задържане, е несъвместима с принципа за защита на индивида от произвол, залегнал в чл. 5 от КЗПЧОС.

Иска се отмяната на заповедта, както и присъждането на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но се представлява от адвокат К. Ч.. В пледоарията си по същество тя поддържа аргументите в жалбата, иска отмяната на издадената заповед, поради нейната неправилност. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява. В съдебно заседание не се представлява.

1

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното:

От събраните по делото доказателства е видно, че на 26.02.2025 г. служители на ОСПС СДВР – Г. И. Г. и Б. Л. В., били назначени като АП270 за работа по специална полицейска операция. На същата дата около 16:20 часа полицейските служители спрели за проверка автомобил марка "Т.", модел "С., рег. №************, управляван от жалбоподателя А. Г. Б.. При извършената проверка водачът на автомобила заявил, че е с отнето СУМПС, при което полицейските служите докладвали случая на дежурната част на СДВР.

Впоследствие на мястото, за оказване на съдействие бил изпратен екип от 06 РУ СДВР, който констатирал, че А. Г. Б., ЕГН **********, е с отнето СУМПС.

Жалбоподателят бил изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества. Резултатът от пробата за алкохол бил отрицателен, а отчетеният резултат от пробата за наркотични вещества с техническо средство "Drug Test 5000" с № ARMM 0045 бил положителен за употреба на кокаин. На водача на лекия автомобил бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №3800991 и издаден талон за медицинско изследване.

На същата дата 26.02.2025 г. била издадена Заповед за задържане рег. № **************** г. от Г. И. Г., на длъжност "старши полицай" при ОСПС СДВР в качеството на полицейски орган, въз основа на която жалбоподателят А. Г. Б. бил задържан и отведен в 06 РУ СДВР за изясняване на случая.

Заповедта била аргументирана с налични данни за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

При установените факти съдебният състав намира следното от правна страна:

Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от посочения закон.

За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

2

В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.

От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено какво е основанието, заради което лицето е задържано.

Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията обстоятелство.

Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява целта на закона, тъй като така посочено, то не е достатъчно. Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона, защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от властите. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна 3 страна. Именно в тази насока е и последното произнасяне на ЕСПЧ по българско преюдициално запитване - основанията за полицейско задържане трябва да се съобщават на заподозрените и обвиняемите още при самото задържане или непосредствено след това и то с всички подробности, необходими за ефективната им защита. Недопустимо е задържаният да научва основанията за ареста си едва когато и ако го оспори по съдебен ред. Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване – виж повече в решение на СЕС по дело C-608/21.

Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до единствена последица - нейната отмяна.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя и да му присъди разноските по делото. Доколкото няма обективирано възражение за прекомерност от ответника, съдът намира, че следва да присъди същото в претендирания размер от 800 лева.

Ето защо, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, Столичната дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати сумата от 800 лева в полза на жалбоподателя, както и сумата от десет лева – но в полза на СРС, представляваща държавна такса за образуване на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от АПК, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на лицето А. Г. Б., чрез неговия процесуален представител адвокат К. Ч., заповед за задържане на лице №464зз98/26.02.2025 г., издадена от Г. И. Г. на длъжност "старши полицай" при ОСПС СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на А. Г. Б., с ЕГН ********** сумата от 800 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на Софийския районен съд, сумата от 10 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – Софияград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5