Решение № 15581 от 27.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15581 гр. София, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110168940 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от ЗАД „А.“ с ЕИК **********, чрез юрисконсулт Н.К., срещу ЗД „Б.“ АД с ЕИК ********** с установителен иск по чл. 422 ГПК вр. 411 КЗ за установяване дължимостта на 777,00 лева изплатено обезщетение по имуществена застраховка № 10017030107222, както и по чл. 422 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 237,00 лева мораторна лихва за периода 18.09.2019г. – 18.09.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

51311/2022г. на СРС, 70 състав, както и законната лихва от подаване на заявлението, претендира разноски.

Ищецът твърди, че вследствие на ПТП на 11.03.2017г. в гр. Русе на посочено място и време застрахования при него автомобил Ауди А 8 с рег. № ******** по имуществена застраховка „Каско“ бил ударен от отнелия му предимство друг автомобил Рено Клио с рег. № *********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, и се възпламенил като била причинена „тотална щета“ на същия. При така настъпилото ПТП имало пострадали, за което е съставен Протокол № 291/11.03.2017г. на МВР. Оценката на щетите, призната от ищеца била в размер на 9291,00 лева с включени ликвидационни разноски 15,00 лева. Изпратена е покана, получена от ответника на 16.02.2018г., който заплатил на 04.09.2018г. сумата 8514,00 лева. Иска се горницата от 777,00 лева. Претендира сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответникът, чрез юрисконсулт Цонка Динева оспорва изцяло иска, прави възражения само по размера на щетите, като признава застрахователните правоотношения, механизма на ПТП и извършеното плащане. Моли исковете да бъдат отхвърлени, алтернативно – да се намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноски.

1

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Съгласно приетия по делото доклад са приети за безспорни обстоятелствата по наличие на валиден договор за застраховка „Каско“ за увредения автомобил марка Ауди А 8 при ищеца, също плащането от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, както и валиден договор на водача на втория автомобил марка Рено Клио за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество.

Щетата е под номер 10017030107222 по описа на ищеца. Видно от приложената на л. 50 покана от ищеца до ответника, получена от последния на 16.02.2018г., се претендира заплащането на процесната щета в размер на 9219,00 лева.

Приетата по делото САТЕ дава заключение, че настъпилите вреди по повредения автомобил, застрахован при ищеца, а именно – тотална щета вследствие на възникналото възпламеняване на купето. По пазарната стойност, след приспадане стойността на запазените части на увредения автомобил и съобразявайки годините на ескплоатация и амортизацията на МПС, са в размер на 9857,18 лева и са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Механизмът на същото е изяснен – поради отнемане на предимство и навлизайки в кръстовище при работещи на режим мигащи жълти светлини светофари л.а.

Рено Клио удря в предната част л.а. Ауди А 8 на посочения пътен участък. В резултат на удара е възникнал пожар, който е унищожил купето на л.а. Ауди А 8. Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно.

Приетият по делото Протокол за ПТП от 11.03.2017г. на л. 11 описва същия механизъм, както е установен и по експертизата.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Спорен по делото е въпросът само дали стойността на нанесените щети е реална и обоснована и във връзка с ПТП от 1.03.2017г. По приетото заключение на САТЕ се доказа по категоричен начин, че щетите са в претендирания размер /дори малко повече/ и са нанесени именно вследствие на процесното ПТП. Така заплатеното от ответното дружество обезщетение е непълно и се дължи горницата – предмет на настоящия иск. Налице е доказано тотална щета и по направените изчисления се доказва, че се дължи обезщетение в размер на 9857,18 лева. Тъй като обаче ищецът е посочил, че е призната щета в по-малък размер, а именно – 9291,00 лева и след извършеното частично плащане се претендира сумата 777,00 лева, искът ще се уважи за този размер.

По акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва, съдът като взе предвид доказаното обстоятелство, че ищецът е поканил ответника да заплати сумата, същият е заплатил частично и едва след датата на плащане е началната дата на начисляване, искът е 2 доказан по основание. По размер обаче не се установява по никой начин. Нито към исковата молба има приложен начина на изчисление /с голяма степен на вероятност по налична компютърна програма/, нито са поискани доказателства в тази посока. Становище на ответника по този иск реално не е формулирано. В тежест на ищеца бе да докаже за този период как е изчислил претендирания размер, като такова доказване не бе проведено. Ето защо не се установява дължимостта на мораторна лихва и искът подлежи на отхвърляне.

По разноските

При горните изводи за частична основателност на претенцията и по направените искания на страните, същите си дължат разноски по съразмерност.

По отношение на постановените в заповедното: от 75,00 лева общо /25 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение/ се дължат 57,50 лева.

Съдът приема, че ищецът е извършил деловодни разноски в размер на 75,00 лева за държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Няма приложен списък по чл.

80 ГПК. От този общ размер 175,00 лева по съразмерност се дължат 134,10 лева.

Сторените от ответната страна разноски същата описва по размер в становището си и по заплатеното съдът приема, че са в размер на 330 лева /230 лева депозит за САТЕ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение/. От тях по съразмерност ще се присъдят 77,10 лева.

Формулираното бланкетно от ответника възражение за прекомерност не може да бъде обсъдено, тъй като ищецът не е посочил никакъв размер на разноските за юрисконсултско възнаграждение. Само конкретна сума може да се преценява дали е прекомерна, не общо искана такава.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. 411 КЗ, че ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК **********, и седалище: гр. София, бул. „Д.Б.“ № 87, ЗАД ДЪЛЖИ на ЗАД „А.“ с ЕИК **********, и седалище: гр. София, ул. „С. К.“ № 2, сумата 777,00 /седемстотин седемдесет и седем/ лева ведно със законната лихва считано от 21.09.2022г. до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 51311/2022г. на СРС, 70 състав.

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД от ЗАД „А.“ срещу ЗД „Б.И.“ АД иск за установяване дължимостта на сумата 237,00 лева мораторна лихва за периода 18.09.2019г. – 18.09.2022г., за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

51311/2022г. на СРС, 70 състав, като НЕДОКАЗАН.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Б.И.“ АД ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „А.“ сумата 57,50 /петдесет и седем лв. и 50 стотинки/ лева разноски в заповедното и 134,10 /сто тридесет и четири лв. и 10 стотинки/ лева разноски в исковото производство по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „А.“ ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б.И.“ АД сумата 77,10 /седемдесет и седем лв. и 10 стотинки/ лева разноски по съразмерност.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4