Решение № 774 от 08.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Пловдив, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело № 20225300500394 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. И. П., ЕГН: **********, против Решение № 262230 от 16.08.2021 г., постановено по гр. дело № 16570 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателката дължи на П. С. И., ЕГН **********, в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 821, сумата от 1577 лв., представляваща незаплатени такси и разноски по изп.д. № 1034/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител П.И., формирана както следва: 1. сумата от 24 лв. с ДДС – такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ за следните действия: съобщение до взискателя „Обединена българска банка“ АД от 31.08.2010 г., връчено на 07.09.2010 г.; 2. сумата от 18 лв. с ДДС – такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ за следните действия: запорно съобщение до работодателя на длъжника А.П. –„Галатин“ ЕООД от 13.09.2010 г.; 3. сумата от 18 лв. с ДДС – такси по т. 10 от ТТРЗЧСИ за следните действия: изготвяне на искане за заличаване на възбрана до Служба по вписванията за длъжника А.П.; 4. сумата от 48 лв. с ДДС – такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ за следните действия: съобщение за вдигане на запор на А. И. П. до ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД от 24.09.2010 г., съобщение за вдигане на запор на А. И. П. до „Първа инвестиционна банка“ АД от 24.09.2010 г., съобщение за вдигане на запор на А. И. П. до „Юробанк България“ АД от 24.09.2010 г., съобщение за вдигане на запор до работодателя на А.П. – „Галатин“ ЕООД; 5.

1 сумата от 6 лв. с ДДС – такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ за следните действия: искане за обща справка до ТД на НАП от 14.08.2014 г. за длъжника А.П.; 6. сумата от 1 463 лв. с ДДС – пропорционална по т. 26 от ТТРЗЧСИ определена при съобразяване на сумата, дължима по споразумението между взискателя и солидарните длъжници от 10.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно 30.07.2019 г., до окончателното погасяване на задължението. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение в посочената част. Отправя се молба за неговото обезсилване като недопустимо и прекратяване на производството по делото, а в условията на евентуалност – за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените против жалбоподателката установителни искове

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. С. И., с който отговор се взема становище за неоснователност на жалбата, като се отправя молба за оставянето й без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. В срока за отговор на въззивната жалба въззиваемият П. С. И. е подал и насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от него против А. И. П. искове за установяване на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.07.2019 г. по ч. гр.д. № 12737/2019 г. по описа на РСПловдив, за разликата над установения размер от 1577 лв. до пълния предявен размер от 1866,08 лв. или за сумата от 289,08 лв., формирана, както следва: 1. сумата от 36 лв. с ДДС – такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ за следните действия: съобщение за вдигане на запор до работодателя на Т. Б. – УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – 12 лв.; съобщение за вдигане на запор на Т. Б. до „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 24.09.2010 г. – 12 лв., съобщение за вдигане на запор на Т. Б. до „Уникредит Булбанк“ АД от 24.09.2010 г. 12 лв.;

2. сумата от 216 лв. с ДДС – такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ за следните действия: призовка за принудително изпълнение до длъжника Т. Б. от 14.08.2014 г., връчена на 09.09.2014 г. – 24 лв. и съобщение до длъжника Т. Б. за прекратяване на изпълнителното дело от 08.01.2019 г. – 24 лв., призовка за принудително изпълнение до длъжника А.П. от 14.08.2014 г., връчена на 11.09.2014 г., съобщение до длъжника А.П. от 16.09.2014 г., връчено на 02.10.2014 г., съобщение до длъжника А.П. от 26.09.2014 г., връчено на 02.10.2014 г., съобщение до длъжника А.П. от 18.02.2019 г., връчено на 19.02.2019 г., съобщение до длъжника А.П. от 15.07.2019 г., връчено на 16.07.2019 г., съобщение до взискателя „Обединена българска банка“ АД за прекратяване на изпълнителното дело от 08.01.2019 г., съобщение до длъжника А.П. АД за прекратяване на изпълнителното дело от 08.01.2019 г.;

3. сумата от 2, 28 лв. с ДДС – такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ за следните действия: запорно съобщение до работодателя на длъжника Т. Б. – УМБАЛ „Свети 2

Георги“ ЕАД от 31.08.2010 г.; 4. сумата от 18 лв. с ДДС – такси по т. 10 от ТТРЗЧСИ за следните действия: изготвяне на искане за заличаване на възбрана до Служба по вписванията за длъжника Т. Б.; 5. сумата от 0, 01 лв. с ДДС – пропорционална по т. 26 от ТТРЗЧСИ определена при съобразяване на сумата, дължима по споразумението между взискателя и солидарните длъжници от 10.09.2010 г. и 6. сумата от 16, 79 лв. с ДДС – такси по т. 31 к от ТТРЗЧСИ за пощенски разходи. В насрещната въззивна жалба се излагат подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната му част, като се настоява за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да се приеме за установено, че А. И. П. дължи на П. С. И. сумата от 289,08 лв.

По делото е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от А. И. П., в който се взема становище за неоснователност на жалбата и се отправя молба за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалвана част като правилно, обосновано и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

При извършване на горепосочената проверка настоящият съдебен състав установи, че решението е валидно. По допустимостта му съдът намира следното: От приобщеното ч.гр.д. № 12737 по описа на РС – Пловдив за 2019 г. се установява, че същото е образувано по подадено на 30.07.2019 г. от П. С.

И. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 2639,38 лв., представляваща сбор от дължими по изп.дело № 1034/2010 г. по описа на ЧСИ П.И. такси и разноски. Към така подаденото заявление ищецът е приложил сметка № 173236 от 15.07.2019 г. по чл. 79 ЗЧСИ.

Заповедният съд е уважил заявлението в цялост и е издал Заповед № 6955 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.07.2019 г. Заповедта е връчена на ответницата лично, като в предоставения й двуседмичен срок тя е подала възражение срещу нея. С оглед подаденото възражение на ищеца е указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си. В посочения срок същият е предявил иска си по реда на чл. 422 ГПК. Пред първата инстанция ищецът е направил частичен отказ от предявения иск, поради което на основание чл. 233 ГПК съдът е прекратил производството по делото за сумата от общо 773,30 лв., представляваща сбор от начислени от ЧСИ такси, подробно описани в диспозитива на прекратителното определение, и е обезсилил издадената заповед за изпълнение в тази част. С определението си по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд е приел, че предявената от ищеца претенция не е в 3 достатъчна степен конкретизирана и в тази връзка е предоставил на ищеца възможност да уточни същата, като посочи конкретно всяко изпълнително действие, за което е начислена отделните такси и разноски в изпълнителното производство и датата, на което е било предприето то. В хода на производството по делото на ищеца е дадена допълнително възможност да уточни исковата си молба, като посочи всяко от изпълнителните действия, за които претендира да се дължи такса, по отношение на кой от солидарните длъжници е предприето. Следва да се има предвид, че исковото производство по чл. 422 ГПК се явява продължение на заповедното производство. В него се установява дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена, като няма пречка заявителят да предяви по исков ред вземане, което е в по-малък размер от това, за което е получил заповед за изпълнение. В този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск.

В случая съдът намира, че не е налице разминаване между фактическите твърдения, наведени в заповедното производство, и тези, наведени в исковата молба и уточненията към нея. Вярно е, че в заявлението си ищецът е посочил, че претендираната с него сума произтича от неизпълнение от страна на ответницата на задължението да заплати дължими такси и разноски по горепосоченото изпълнително дело и е препратил към издадената от него сметка по чл. 79 ЗЧСИ, без да посочи конкретно всяко изпълнително действие, за което е начислена отделните такси и разноски в изпълнителното производство, датата, на което е било предприето то и съответно срещу кой от длъжниците. Уточнения в този смисъл са наведени от ищеца в образуваното исково производство, но направата им не може да се третира като въвеждане на ново основание, а конкретизиране на вече въведеното такова. По възраженията на ответницата, че част от действията, за които се претендира заплащане на такса, са извършени от ЧСИ след подаване на заявлението и издаване на заповедта за изпълнение (изготвяне на искания за заличаване на възбрани до СВ – Пловдив и на съобщения до взискателя и длъжниците за прекратяване на изп. дело), то съдът намира, че същите правилно са взети предвид от първоинстанционния съд в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед направените от ищеца уточнения в хода на производството следва да се приеме, че става дума за начислени и включени в сметката по чл. 79 ЗЧСИ авансови такси, чиято дължимост от ответника е въпрос на преценка за основателност на предявената претенция.

По изложените съображения съдът намира обжалваното решение като допустимо, поради което следва да бъде проверена неговата правилност.

От фактическа страна между страните не е спорно, а и се установява от приложеното изп.д. № 1034/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител П.И., че същото е било образувано на 02.08.2010 г. с разпореждане на съдебния изпълнител по молба на взискателя „Обединена българска банка“ АД за вземанията му против длъжниците А. И. П. и Т. П. Б. по изпълнителен 4 лист от 16.06.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 7990/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с който последните са осъдени да заплатят солидарно сумата от 13 465, 85 лв. – главница по договор за кредит от 09.04.2008 г., сумата от 1 168, 90 лв. – договорна лихва за периода от 18.09.2009 г. до 03.06.2010 г., сумата от 117, 35 лв. – наказателна лихва за периода от 18.09.2009 г. до 03.06.2010 г., ведно със законна лихва от 04.06.2010 г., както и разноските по делото от 949,09 лв. След образуване на изпълнителното дело са предприети действия по проучване имуществото на длъжниците, както и редица изпълнителни действия – налагане на запори и възбрани. В молба от 10.09.2010 г. до ЧСИ П.И. взискателят е посочил, че е сключил с длъжниците по изпълнителното дело извънсъдебно споразумение за плащане на дълга, като е отправил искане изпълнителното производство да бъде спряно и да бъде вдигнат наложеният запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т. П. Б.. Към молбата е приложено сключеното между страните по изпълнителното производство споразумение от същата дата, по силата на което длъжниците са се задължили в срок до 15.09.2014 г. да заплатят на взискателя сумата от 16800 лв. на 48 месечни вноски от по 350 лв. С разпореждане от 13.09.2010 г. ЧСИ е постановил спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК – по искане на взискателя.