Определение № 21448 от 08.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21448 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Д , в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Мария Г. Илиева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20261100510013 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. К. К. срещу Определение № 32908 от 10.09.2026г., постановено по гр. дело № 23834/2026г. по описа на СРС, 91-ви състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 276984/09.09.2026г., подадена от Г. К. К. за възстановяване на пропуснатия едноседмичен срок за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 101156/21.08.2026г. по гр. дело № 23834/2026г. по описа на СРС, 91-ви състав.

В жалбата е посочено, че определението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, изцяло немотивирано поради пълно отсъствие на мотиви, както и поради наличие на извънредни и непредвидени обстоятелства. Сочи, че пропускането на указания срок не се дължи на небрежност или виновно поведение от негова страна, а на обективна пълна физическа и здравословна невъзможност за извършване на процесуални действия в определения срок. Твърди, че считано от началото на септември 2026г. бил претърпял внезапно и тежко влошаване на здравословното състояние, изразяващо се в тежка неподвижност и пълна невъзможност за придвижване, което го възпрепятствало да се яви, да подготви необходимите документи или да упълномощи представител на време. Към молбата му за възстановяване на срока бил приложен официален медицински документ- амбулаторен лист от 04.09.2026г., издаден от съответното медицинско лице, в който били удостоверени надлежно здравословното му състояние, диагнозата и заключенията за физическото му ограничение /невъзможност за придвижване/. Поддържа, че внезапното заболяване, съпроводено с физическо състояние на пълна неподвижност представлявало класическа хипотеза на извънредно обстоятелство, което обективно препятствало страната да спази процесуалните си задължения, което съдът следвало да вземе предвид и да кредитира. Сочи, че молбата за възстановяване на срока била подадена незабавно след като отпаднала непосредствената пречка и бил извършен медицински преглед, потвърден с амбулаторния 1 лист от 04.09.2026г., а именно на 09.09.2026г., с което бил спазен преклузивния срок.

Искането към съда е да отмени изцяло определението и да уважи молбата му и да възстанови пропуснатия едноседмичен срок за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 21.08.2026г. по гр. дело № 23834/2026г.

Софийски градски съд, след като обсъди възраженията на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Производството по гр. дело № 23834/2026г. по описа на СРС, 91-ви състав е образувано по молба от Г. К. К. срещу М.Г.К. /негова дъщеря/ с искане за защита от домашно насилие. В декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН Г. К. е посочил, че актът на насилие е осъществен на 19.08.2026г. в 12,00 часа чрез телефонно обаждане със заплахи от страна на М.К., както и на 21.08.2026г. след като се е прибрал от нощна смяна.

С разпореждане от 21.08.2026г. СРС е приел, че молбата е нередовна, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗЗДН като са дадени указания на Г. К. в едноседмичен срок от получаването на съобщението в писмена молба с препис за ответника да конкретизира твърдените актове на домашно насилие по място, както и присъствали ли са свидетели- очевидци; да уточни относно твърдения акт от 19.08.2026г. мястото- адреса, на който е възприел израза от извършителя по телефона; да уточни датата на акта от 21.08.2026г.

Препис от разпореждането е връчен лично на Г. К. К. на 29.08.2026г.

С молба от 09.09.2026г. Г. К. е поискал да бъде възстановен със 7 дни срока за отговор на разпореждане № 101156/21.08.2026г., тъй като на 04.09.2026г. се почувствал много зле и не можел да става. Посочил е, че на 19.08.2026г. в 12.00 часа бил получил позвъняване от дъщеря му М.К. по мобилния си телефон. Той се намирал на работното си място- Централен гробищен парк, където бил охранител. По време на телефонния разговор нямало свидетели.

Вторият акт на домашно насилие бил на 20.08.2026г. след като се прибрал от работа сутринта дъщеря му се появила в жилището му на ул. „********“, бл. ********. Репликите и в двата случая били „Ще те поръчам да те убият, ще те блъсна пред терасата, ако не се съгласиш да продадеш апартамента на ******** веднага“. На втория инцидент имал свидетел, а именно майката на М.-Т.И., с която говорел по мобилния телефон по време на инцидента, както и нейния брат- Л.И., който минути след инцидента дошъл да му окаже помощ. Към молбата е приложен амбулаторен лист от 09.09.2026г.

С обжалваното определение № 32908 от 10.09.2026г., постановено по гр. дело № 23834/2026г. по описа на СРС, 91-ви състав първоинстанционният съд е приел, че срокът за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 21.08.2026г. е изтекъл на 08.09.2026г.

Приел е, че срокът за подаване на искането за възстановяване на срока е спазен, но по същество молбата е неоснователна.

2

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Константна е съдебна практика на ВКС (напр. Определение № 216 от 18.12.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 4360/2018г., II г. о.; Определение № 7 от 6.01.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 2555/2021г., II т. о.; Определение № 48 от 10.06.1999г. на ВКС по ч. гр. д. № 59/99г., II г. о.;

Определение № 59 от 10.02.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 2682/202 г., I т. о; Определение № 390 от 22.06.2011г. на ВКС по ч. гр. д. № 322/2011г., IV г. о.и други), според която допустимостта на молбата за възстановяване на срок изисква преценка на обстоятелствата дали е подадена в срока по чл. 64, ал. 3 ГПК и дали са спазени изискванията на чл. 65 ГПК, а основателността й изисква доказване на пропускане на срока поради особени непредвидени обстоятелства – такива, които обективно са попречили на страната да реализира свое процесуално право или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда срок. Възстановяването на срок предполага установяване, че същият е пропуснат.

В конкретния случай по първоинстанционното дело не е постановен акт, който да установява, че срокът за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 21.08.2026г. е пропуснат, а именно липсва разпореждане за връщане на молбата на основание чл. 129, ал.

3 ГПК, което от своя страна да е влязло в сила.

Предвид гореизложеното произнасянето по искането за възстановяване на срока е недопустимо, не защото същата е просрочена, а защото искането е преждевременно. В този смисъл преждевременно е и произнасянето на СРС с обжалвания акт преди да бъде постановен и стабилизиран акт, с който исковата молба /в случая молбата по ЗЗДН/ се връща поради неизпълнение на указанията в срок, респ. преди да започне да тече едноседмичният срок по чл. 64, ал. 3 ГПК.

Разпореждането за връщане на исковата молба ще внесе яснота относно факта на пропускането на срока за изпълнение на указанията и че са налице предпоставки за провеждане на производството по чл. 64 ГПК за неговото възстановяване. Това е така, тъй като не може да бъде възстановен срок, който не е бил пропуснат. Поради това абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производство по чл. 64 и сл. ГПК е пропускането на срока, а окончателното разрешаване на въпроса дали срокът е пропуснат става с влизане в сила на разпореждането за връщане на исковата молба.

В конкретния случай, както беше посочено, първоинстанционният съд не е процедирал по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК и чак след стабилизиране на разпореждането му за връщане на исковата молба да премине към разглеждане на молбата по чл. 64 ГПК, а е пристъпил към произнасяне по молбата за възстановяване на срока преди да е констатирал пропускането на срока и преди да е върнал молбата с искане за защита по ЗЗДН. С оглед на което определението му е недопустимо и подлежи на обезсилване. Така и Определение № 121 от 16.02.2023г., постановено по ч.т. дело № 193/2023г. на ВКС, Първо ТО, както и Определение № 1212 от 12.03.2026г., постановено по ч.гр. дело № 676/2026г. по описа на ВКС, Трето ГО.

Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде обезсилено и 3 делото върнато на СРС, 91-ви състав за преценка дали срокът за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 21.08.2026г. е бил пропуснат, в който случай да приложи неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок. При проверка на допустимостта на производството първоинстанционният съд следва да извърши преценка и по реда на чл. 126 ГПК с оглед служебно установеното от настоящия съдебен състав произнасяне по гр. дело № 23725/2026г. по описа на СРС, 158-ми състав.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 32908 от 10.09.2026г., постановено по гр. дело № 23834/2026г. по описа на СРС, 91-ви състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 276984/09.09.2026г., подадена от Г. К. К. за възстановяване на пропуснатия едноседмичен срок за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 101156/21.08.2026г. по гр. дело № 23834/2026г. по описа на СРС, 91-ви състав.

ВРЪЩА делото на СРС, 91-ви състав за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на определението.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 17, ал.

6 ЗЗДН.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4