Решение № 364 от 14.11.2024, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. П., 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230100033 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. К.

К., ЕГН ********** от с. К., общ. П., ул. “И.В.“ № *, действаща чрез адв. П. Т. срещу Д. К. Н., ЕГН ********** от с. К., община П., ул.“ Б.“ № ** и е с правно основание чл.34 от Закона за собствеността.

Ищцата твърди, че с ответникът са брат и сестра, както и че по наследство от родителите си М. С. Н. бивш жител на село К., община П., починала на **.**.**** г., и К.М.Н.., бивш жител на село К., общ. П., починал на **.**.**** г., са придобили в съсобственост недвижим имот, находящ се в регулационните граници на село К., общ. П., а именно парцел V в кв.19, с площ от 1 030 кв.м. Ищцата твърди, че родителите й са придобили имота в режим на СИО, като за собствеността върху имота са се снабдили с нотариален акт № 77, том I, дело № 173/26.04.1978 г. Твърди, че след смъртта на М. Н.а съпругът й К. Н. /баща на страните по делото/ е дарил собствените 4/6 идеални части от правото на собственост върху имота на децата си. Сочи, че договорът е обективиран в нотариален акт № 158, том I, рег. № 306, дело № 186/05.04.2002 г. С посоченото обосновава теза, че всяка от страните е придобила собственост на по 2/6 идеални части чрез дарение и на по 1/6 1 идеална част от имота по наследство от М. Н.а или по ½ идеална част / за всеки/. Сочи, че към момента процесният имот е заснет като имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РС -18-8 /21.01.2022 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е от 16.11.2023 г., с адрес на имота с. К., ул.“**с.“ № *, с площ от 1 109 кв. м; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; при съседи:

***; ***; ***; ***; ***;

***.

Твърди се в исковата молба, че ищцата многократно е отправяла към ответника предложение доброволно да разделят имота на реални дялове, и да прекратят съсобствеността, но ответникът категорично отказал.

С гореизложеното ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

В законоустановения срок ответникът депозира чрез пълномощник писмен отговор, с който обосновава искане за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен. Релевира възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, с начало на давностния десетгодишен срок смъртта на бащата –К. Н..

Ответникът сочи, че до смъртта на М. и К. Н.и, ответникът заедно със семейството си е живял с тях в имота. Сочи, че заедно са обработвали парцела и правили подобрения в него. След смъртта на родителите, ответникът продължил да обработва парцела и да го облагородява, заедно със семейството си, които действия никога не били смущавани от никого.

Твърди, че ищцата никога не е ползвала имота.

Твърди, че между страните по делото никога не е имало спорове за собствеността на имота, както и че ищцата никога не е посещавала имота и не е пречила на владението, упражнявано от ответника.

Ответникът твърди се, че между страните възникнали спорове за имота след нанасянето на имота в КККР с последно изменение от 16.11.2023 г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да допусне до делба между К. К. К., ЕГН ********** и Д. К. Н., ЕГН **********, при равни квоти – по 1/ 2 за всяка страна, следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РС -18-8 /21.01.2022 г. на ИД 2 на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е от 16.11.2023 г., с адрес на имота с. К., ул.“**с.“ № *, с площ от 1 109 кв. м; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; при съседи: ***;

***; ***; ***; ***; ***.

Ищецът прави доказателствени искания, представя писмени доказателства, както и препис от молбата и доказателствата за ответника.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от договорен процесуален представител, който поддържа исковата претенция, сочи писмени и гласни доказателства. По същество на делото пледира за допускане на процесния имот до делба, при посочените в исковата молба квоти.

Пълномощникът представя писмена защита.

За ответника в съдебно заседание се явява договорен процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба, сочи писмени и гласни доказателства. Пледира за отхвърляне на иска за делба с доводи, че е изключителен собственик на процесния недвижим имот.

По делото са събрани сочените от страните писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства / удостоверение за наследници № 194/19.10.2023 г. и удостоверение за наследници № 193/19.10.2023 г./ установиха по несъмнен начин, че ищцата К. К. К. и ответникът Д. К. Н. са наследници по закон на М. С. Н. ЕГН **********, починала на **.**.**** г. и на К.М.Н.., ЕГН **********, починал на **.**.**** г. /последните двама като съпрузи/, в качеството на низходящи – дъщеря и син на починалите.

Съгласно нотариален акт № 77, том I, дело № 173 от 26.04.1978 г. по описа на П. районен съдия, на 26.04.1978 г. бащата на страните – К.М.Н.. се е снабдил със нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, относно недвижим имот представляващ парцел V /пети/ в кв.19 /деветнадесети/ по регулационния план на село К., с площ на имота 1 030 /хиляда и тридесет/ кв.м., ведно с жилищната сграда , построена в парцела.

Установи се от нотариален акт № 167, том I, рег. № 1969, дело № 156 от 3

2002 г. по описа на нотариус рег. № 287 на НК, с район на действие района на РС гр. П., че на 05.04.2002 година К.М.Н.. е дарил всяко едно от децата си – ищцата К. К. К. и ответникът Д. К. Н., с правото на собственост върху 2/6 /две шести/ идеални части от съсобствения им недвижим имот представляващ урегулиран поземлен имот V /пети/ в кв.18 /осемнадесети/ по подробния устройствен план на село К., община П., целия /имот/ с площ от 1 030 /хиляда и тридесет/ кв.м., при съседи на имота: имоти с № № III, VI, IX, X, XI и улица.

Съгласно удостоверение № 46/10.05.2024 г., издадено от община П., парцел V в кв.19 по плана на село К. от 1931 г., описан в нотариален акт № 77, том I, дело № 173 от 26.04.1978 г. е идентичен с УПИ V в кв.18 по действащия регулационен план на село К., одобрен със заповед № 32 от 31.01.1985 г. на кмета на община П. и изменен със заповед № 853 от 20.11.1987 г., в която заповед е погрешно изписан номера на квартала. Сочи се в удостоверението, че УПИ V в кв.18 по действащия регулационен план на село К., съответства на местоположение на ПИ с идентификатор *** по КККР на с.К..

Същите данни се сочат и в скица № 15-1218646 от 16.11.2023 г., издадена от СГКК гр. Бл..

По делото са разпитани по двама свидетели на всяка от страните.

В показанията на свидетелите на ищцата - Ев.К. /66 г., девер на ищцата/ и Д.

К. /44 г., син на ищцата/ се сочи, че след смъртта на родителите на страните, последните са стопанисвали заедно със семействата си процесния имот.

Сочат, че в имота ищцата е отглеждала чушки, картофи, домати. Свидетелят Д. К. сочи, че ищцата е заплащала дължимите за имота данъци.

В показанията на свидетелите на ответника – И.Г. /48 г., приятел на ответника/ и Д.Г. /77 г., б.р. със страните/, се сочи, че след смъртта на родителите на страните ответникът е изравнил терена на имота, след това оградил същия от една страна с мрежа, от друга – с бетонна ограда.

Свидетелите сочат, че не са виждали ищцата в имота.

С оглед позицията на всяка от страните относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот след смъртта на родителите им, съдът намира за доказани ищцовите твърдения за липса на желание у ответника за доброволна делба на имота.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

4

Съгласно чл.34 от ЗС всеки от съсобствениците може да иска делба на съсобствения имот.

С иска за съдебна делба всеки съсобственик на недвижим имот упражнява потестативното си право да иска ликвидиране по съдебен ред на съсобствеността и преобразуването й в индивидуална собственост. За постигане целите на делбения процес и постановяване на законосъобразно решение по допускане на делбата /чл.344, ал.1 ГПК/ основна задача на съда е да определи предмета на съдебната делба, т.е. да определи конкретния обект на право на собственост: движима или недвижима вещ, като в последния случай от значение за индивидуализацията на вещта е актуалния устройствен статус, съобразен със специфичното му предназначение, реализирано застрояване, дори и когато последното не е предмет на делбата, да определи кои лица са титуляри на правото на собственост, т.е. кои са съсобствениците на имота и какви са техните права в съсобствеността.

Предявеният иск за делба на недвижим имот е допустим с оглед твърденията на ищцата в исковата молба.

По основателността:

Съгласно чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя и каква е частта на всеки съсобственик/сънаследник.

В казуса ищцата обосновава твърденията си за възникване и съществуване на съсобственост върху процесния недвижим имоти на основание наследствено правоприемство от родителите на страните – К.М.Н.. и М. С.

Н.а. Ищцата твърди, че след смъртта на майка им през 2001 г., баща им дарил всяко от децата си с придобитото по наследство от съпругата си право на собственост върху процесния недвижим имот. С посочените обстоятелства обосновава възникването и съществуване на съсобственост върху спорния недвижим имот при равни квоти в съсобствеността – по една втора идеална част. В подкрепа на претенцията си представя писмени доказателства удостоверение за наследници № 194/19.10.2023 г. и удостоверение за наследници № 193/19.10.2023 г., нотариален акт № 77, том I, дело № 173 от 26.04.1978 г. по описа на П. районен съдия, нотариален акт № 167, том I, рег.

№ 1969, дело № 156 от 2002 г. по описа на нотариус рег. № 287 на НК, с район на действие района на РС гр. П., които съдът изцяло кредитира с доверие като 5 неоспорени от ответника и необорени от останалите доказателства по делото, и въз основа на които се налага извод за безспорна установеност на обстоятелствата, на които ищцата основава претенцията. От цитираните писмени доказателства безспорно се доказа, че приживе родителите на страните са придобили в собственост по давност процесния недвижим имот, като до смъртта си не са се разпоредили с това си право. В тази връзка и предвид липсата на твърдения, респ. на доказателства за отказ на страните от наследството на починалите им родители М. С. Н.а /през 2001 г./ и К.М.Н..

/през 2002 г./, следва извод за безспорна установеност и на възникването на съсобственост по наследяване на посочените лица от техните деца – страните по делото, при равни квоти в съсобствеността.

С оглед на горното съдът намира за безспорно установени по делото въведените в исковата молба обстоятелства, на които е основан иска за делба.

Относно релевираното от ответника възражение за придобиване по давностно владение в продължение на повече от десет години, с начало след смъртта на бащата К. Н.:

Доколкото съсобствеността между страните върху процесния имот е възникнала по наследяване /което не се оспорва от ответника/, то след възникване на съсобствеността всеки от наследниците/ страните е станал владелец на своята идеална част и държател на идеалната част на другия съсобственик /сънаследник. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части този съсобственик - сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.

Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане на владението на другия съсобственик-сънаследник. В този смисъл ответникът следваше да докаже в настоящия процес, че след смъртта на родителите си е започнал да владее спорния недвижим имоти по начин, че е престанал да държи идеалната част на ищцата и е започнал да я държи за себе си с намерение да я свои, като тези действия са доведени до знанието на последната, което в случая не бе сторено. Безспорно установените по делото и неоспорени от ищцата действия на ответника по изравняване на терена и ограждането на имота с ограда са действия по обикновено управление и не сочат на владение на имота. С оглед на това съдът намира, че ответникът не успя да проведе успешно пълно и главно доказване на твърдяното от него 6 изключващо правото на собственост на ищцата в обем ½ идеална част от процесния недвижим имот, а именно придобиване на основание давностно владение на придобитата от ищцата по наследство ½ идеална част от процесния недвижим имот, упражнявано десет години от смъртта на К. Н.