Определение № 12923 от 24.11.2022, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12923 гр. Пловдив, 24.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330113367 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 против М. С. М., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК за дължимост на суми, за които се твърди да е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9535/2022 г. на ПРС.

Съдът е констатирал нередовности на исковата молба, като с разпореждане № 23520 от 14.10.2022 г. са дадени конкретни указания за отстраняването им.

Въпреки постъпилата уточнителна молба, съдът приема, че указанията не са изпълнени, а предявените искове са недопустими.

Съображения:

За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

С решението по установителния иск по чл. 422 ГПК, съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуване на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск е недопустимо кредиторът - ищец да променя материалноправната характеристика на вземането.

Ищецът не би могъл да въведе други, различни и допълнителни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

В този смисъл е налице и нова съдебна практика - Решение № 123/30.11.2017 г. по т.д. № 1627/2015 г. на ВКС, II т.о., в която се приема, че добавянето на анекс към първоначално посочения договор, на който ищецът основава претенциите си и, който 1 не е бил заявен в заповедното производство и издадената заповед, води до недопустимост на иска по чл. 422 ГПК. Именно така е и в процесния случай. Ищецът се позовава на допълнително сключени анекси към договора, с които се променят броят на погасителните вноски и сроковете за плащането им, а именно: Анекс № **** г. и Анекс № ***г.

Не може да се приеме посоченото в уточнението – че анексите не представляват въвеждане на нови допълнителни елементи, тъй като уговорките в тези анекси имат значение относно изискуемостта /а в случая се твърди и настъпване на предсрочна такава/, като отделно – в сумата за договорно възнаграждение се твърди да се включва такова по отложените, съгласно анекса, вноски. Следователно, същите са част от основанието на претенциите, но въвеждането им в исковия процес като такова, е недопустимо.

В този смисъл и при идентична хипотеза е налице практика на ПОС в Определение от 26.10.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2488/2021 г. и Определение от 04.05.2020 г. по в.ч.гр.д. № 633/2020 г.

Отделно и в същата насока – трайна и непротиворечива съд. практика - Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение по т.д. № 1627/2015г. на II т.о.; Решение по гр.д. № 7541/2013 г., ІV г.о.; Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д.

№ 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др.

За необходимостта от пълен идентитет на вземанията в настоящото и заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г., I т. о., на ВКС; Определение от 04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС, Определение от 26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1331/2015 г. ПОС и др.

Анексите представляват част от правоотношението, на което се позовава ищецът. Посочването на друго обстоятелство, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповедта /съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1, предл. 4 ГПК/, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.

415, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.

Предвид горното, съответствие между заповедното и настоящото производство не е налице – има съществено разминаване между основанието на претенцията, с тази по издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК.

Ето защо, претенцията е недопустима и на основание чл. 130 ГПК, исковата молба следва да бъде върната.

Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 2 против М. С. М., ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 13367/2022 г. по описа на ПРС, XVІІІ гр. състав.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4901/04.07.2022 г. по ч.гр.д. № 9535/2022 г. на ПРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съдПловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________ 3