Определение № 4757 от 15.10.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4757 гр. Варна, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100501797 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. А. К. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1886/27.05.2025 год., постановено по гр. дело № 20233110106267 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което са уважени предявени от П. В. С. и Х. В. Д. против въззивницата активно субективно съединени положителни установителна искове за собственост и е прието за установено в отношенията между страните, че ищците П. В. С. и Х. В. Д. са собственици на 1 / 4 ид. част (всеки по 1 / 8 ид. част) въз основа на наследяване от С. П. С., родена на 10.03.1896 год., починала на 15.05.1983 год., на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с адрес на имота, гр. Варна, район Аспарухово, с. о. „Прибой“, с площ от 1333 кв. м. при описани в решението граници на поземления имот и е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, к. н. а. № 79, том I, рег. № 1608, дело № 66/2021 год. на нотариус Стелиана К. с рег.

№ 446 и с район на действие района на РС-Варна, в частта му за обема от 1 / 4 ид. част от признатите с акта права.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на събрани по делото доказателства, както и в неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано. Неправилно е прието, че ответницата не е доказала да е владяла целия имот, включително и идеалните части на ищците; неправилно е прието, че не е установено, тя да е обърнала държането на идеалните части на наследниците - ищци във владение за себе си. Счита, че тези изводи са необосновани, като не са обсъдени всички доказателства, от които се 1 установява, че ползването на наследствения имот е било разпределено между четирите деца на наследодателката С. П. на четири части и всеки е завладял и упражнявал владение върху своята си част – съответно родителите на ответницата са осъществявали владение върху процесния имот.

Твърди се също, че не е оборена и доказателствената сила на к. н. а., с който ответницата, настоящ въззивник е призната за собственик на процесния имот.

ОспоР. са и изводите на съда, че не е установено родителите на ответницата, както и самата ответница, да са извършвали действия, ч р е з които да са манифестирали пред другите съсобственици, че са престанали да държат идеалните части от процесния имот за другите съсобственици (сънаследници) и са започнали да ги държат за себе си с намеР.е да ги своят, съответно да са довели тези действия до знанието на останалите съсобственици /сънаследници/. Въззивницата счита, че гласните доказателства на разпитаните по искане на ответницата свидетели недвусмислено сочат, че ответницата е стопанисвала имота, грижила се е за него през годините и го е своила, а трети лица не са предявявали претенции за собственост, нито са достъпвали същия, включително и след смъртта на майката на ответницата.

Навежда също, че по делото е установено, че процесният имот не е бил включван в ТКЗС и не е бил предмет на реституция, поради което и придобивната давност в нейна полза е изтекла към датата на подаване на исковата молба.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените искове за собственост да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемите – ищци П. В. С. и Х. В. Д., оспорват жалбата, считат, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настояват да бъде потвърдено. Излагат съображения. Претендират присъждане разноски.

В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Л. А. К. от гр. Варна, въззивна жалба срещу Решение № 1886/27.05.2025 год., постановено по гр. дело № 20233110106267 по описа на РС-Варна за 2023 год.;

НАСРОЧВА разглеждането на делото за 10.11.2025 год. от 14, 00 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото 2 определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, включително към уреждане на спора чрез Съдебен център по медиация към ОС-Варна. Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда по съответния процесуален ред.

Съдебният център по медиация е на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел. ***, както и да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3