Решение № 150 от 11.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20211100512317 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20085740 от 03.04.2021 г., постановено по гр. д. № 14684/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 81 състав, са отхвърлени предявените от С. Х. Г. срещу „Ф. Б.“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ вр. с чл.188, т.3 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със заповед от 21.01.2020 г. на управителя на „Ф. Б.“ ЕООД, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел по продажбите, регионален“ във „Ф. Б.“ ЕООД и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.255, ал.1 КТ – за заплащане на сумата от 842, 70 лв., заявен като частичен иск от общо дължимата сума от 1 000 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа:

21.01.2020 г. – 26.01.2020 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1 715, 90 лв., представляваща сторени по делото разноски.

С определение № 20155182 от 11.07.2021 г., постановено по горепосоченото дело, е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца С. Х. Г., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че описаното в т.1.1 и т.1.2 дисциплинарно нарушение – изпращане на файлове до негов личен имейл, не съставлява разпространение на информация, тъй като същата не е доведена до знанието на трети лица. Към датата на изпращане на имейлите е имал право на достъп до съдържащата се в тях информация. Тези файлове са 1 били изпратени от друг служител на служебната му електронна поща. Счита, че по делото не е доказано съдържащата се във файловете информация да е доведена до знанието на трети лица, както и каква точно информация е узната от трети лица. По този начин е невъзможно упражняването на съдебен контрол дали информацията е поверителна. Позовава се на допуснато процесуално нарушение от решаващия съд, който не е изискал точен превод на български език на представените по делото таблици на английски език, в нарушение на чл.185 ГПК. Поддържа, че ответникът не е доказал, че файлът съдържа цялото продуктово портфолио дружеството. Не са ангажирани доказателства, че във файловете се съдържа информация относно обема на продажбите по ключови клиенти. Не е доказано също така дали файловете съдържат сумарна информация за продажбите към клиенти за 2018 г. и 2019 г., както и за търговските отстъпки за 2019 г. Липсват доказателства, че файловете съдържат някаква информация относно търговската дейност на ответника. Твърди, че в изпратения му файл се съдържат само имена и фамилии, които дори да са узнати от трети лица – обстоятелство, което оспорва, то нарушението би било формално и маловажно. Излага съображения, че заповедта за уволнение не отговаря на изискванията на чл.195 КТ, тъй като в нея не е посочено какви лични данни и на кои служители на дружество е разпространявал. Нарушенията на трудовата дисциплина счита, че са описани бланкетно, поради което не става ясно кои точно виновни действия е извършил. Тези пороци на заповедта не могат да се санират в съдебното производство. изложените факти не кореспондират с дадената правна квалификация. Поддържа, че с обжалваното решение съдът е проверявал факти, на които работодателят не се е позовал в т.12. от заповедта – размер на работни заплати и др. Счита, че посоченото в т.1.3 от заповедта не съставлява дисциплинарно нарушение, тъй като размерът на заплатата не позволява по никакъв начин да бъде идентифицирано дадено лице. Евентуалното разкриване размера на нечия заплата по никакъв начин не може да доведе до уронване доброто име на предприятието. счита, че е ангажирана отговорността му по т.1.4 от заповедта за допустителство, което е недопустимо, тъй като дисциплинарната отговорност е за лични виновни действия. Счита, че не е изключено клиентите да са предоставили договорите на конкурента, за да го мотивират да им даде по – добри условия. Поддържа, че показанията на свидетеля Х. съдържат данни за дисциплинарно нарушение, за което не е ангажирана отговорността му. От тях не се установява нарушението по т.1.4. счита, че не е ясно дали е ангажирана отговорността му за разгласяване на търговска тайна със знанието или без противопоставянето му. По делото не е доказано информацията да е разпространена от служител, чийто пряк ръководител е ищецът. Счита, че не е ясно с каква конкретна информация разполага конкурентът „Сладоледена фабрика – Велико Търново“. Твърди, че не е разкривал никаква информация във връзка с дейността на ответника. Счита, че не е доказано и нарушението по т.1.5, тъй като представеният по делото договор не е подписан. Недоказано е останало и нарушението по т.1.6 от заповедта. Счита, че не му е предоставен разумен срок за представяне на писмени обяснения по реда на чл.193 КТ, а му е даден срок от 6 часа. Поддържа, че нарушенията на трудовата дисциплина не са тежки, доколкото от тях не са произтекли никакви вредни последици, поради което наложеното наказание не е 2 съразмерно. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Ф. Б.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че възражението във връзка с приложението на чл.185 ГПК е преклудирано. Счита, че обосновано решаващият съд е приел, че нарушенията на трудовата дисциплина са доказани по делото. твърди, че в срока за отговор по чл.312 ГПК ищецът не е оспорил представените от ответника писмени доказателства, поради което счита, че възраженията му са преклудирани. Счита, че по делото е доказано прехвърлянето на информация от сървъра на работодателя към негови лични имейли, които са външни за дружеството. В тези електронни документи се съдържат имейл адреси, данни за обема продажби по ключови за работодателя клиенти – реални и прогнозни, търговски отстъпки и поименни справки за изпълнение на стопанките цели на работодателя по служители и области за 2018 г. 2019 г., както и данни за продуктовото портфолио на работодателя и съответно практикувани цени.

Тази информация е поверителна по смисъла на чл.6.1 от трудовия договор на ищеца. Освен това електронните документи съдържат лични данни, които са защитени. По делото е установено направени от жалбоподателя коментари пред служители на дружеството относно възнагражД.ята на служителя С.Я.

Х. и Г. Н.Г.. Подържа, че размерът на индивидуалната работна заплата съставлява поверителна за дружеството информация. Излага съображения, че заповедта за уволнение е надлежно мотивирана, като всяко нарушение на трудовата дисциплина е точно индивидуализирано и правилно квалифицирано.

Наложеното наказание е съобразено с тежестта на дисциплинарните нарушения. Тъй като срокът на договора на ищеца е изтекъл, същият няма право да бъде възстановен на предишната работа. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Постъпила е частна жалба от ищеца срещу определението от 11.07.2021 г., постановено по реда на чл.248 ГПК. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като присъденото адвокатско възнагражД.е е два пъти по – високо от спорното право. Позовава се на злоупотреба с процесуални права. Моли съда да отмени обжалваното определение ида намали размера на присъденото адвокатско възнагражД.е на 780 лв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение правилно и законосъобразно. В предмета на делото са включени обективно, кумулативно съединени искови претенции. Пред първата съдебна инстанция са провеД. три открити съдебни заседания, ангажирани са множество доказателства. Присъденото адвокатско възнагражД.е съответства на фактическата и правна сложност на делото, като същото включва и начислен ДДС. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ чл.344, 3 ал.1, т.2 КТ и чл.3444, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищецът твърди, че на 30.08.2019 г. е сключил безсрочен трудов договор с ответника за длъжността „ръководител, отдел продажби, регионален“ при месечно възнагражД.е в размер на 3 556, 42 лв. на 21.01.2020 г. му е връчена заповед при отказ, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение. Твърди, че заповедта му е била връчена преди началото на работния ден. Излага съображения, че уволнението му е незаконно. Твърди, че не е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказан. Реалната причина за уволнението му е, че си намерил друга работа при значително по – добри условия. Счита, че описаните нарушения не са достатъчно тежки, за да обосноват дисциплинарно уволнение. Счита, че не му е предоставен разумен срок за представяне на писмени обяснения по чл.193 КТ, а са му предоставени само 6 часа (от 10.10 ч. до 17.30 ч.). същевременно дисциплинарните нарушения са описани в 6 страници. Излага съображения, че нарушенията на трудовата дисциплина са описани бланкетно. От вменените му нарушения на трудовата дисциплина не са произтекли никакви вредни последици за работодателя.

Твърди, че не изпращал описаните в т.1.1 то заповедта имейли. Не са му били връчени никакви вътрешнослужебни актове на работодателя и не бил поемал задължението да спазва такива. Не ставало ясно кои лица са узнали съответната информация. Счита, че посочените в т..1 от заповедта работни файлове не съдържат поверителна информация за ответника. В т.1.2 от заповедта не е посочено кои лица са узнали данните в резултат на описаното разпространение. Твърди, че не е разкривал информация за ничия работна заплата, както и не е разкривал на конкурент на ответника „Сладоледена фабрика – Велико Търново“ никаква информация във връзка с дейността на ответника. Твърди, че не е работил с посочените т.1.4 от заповедта дружества, както и не е сключил описания в т.1.5 договор. Счита, че не е ясно по какъв начин е разпространена описаната в т.1.6 информация и кои лица са я узнали. Твърди, че брутното му трудово възнагражД.е за м.11.2019 г. възлиза на 5 000 лв. Моли съда да отмени уволнението, извършено със заповед от 2.01.2020 г. на управителя на ответното дружество, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител, отдел по продажбите, регионален“, да осъди ответника да му заплати сумата от 842, 70 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 21.01.2020 г. – 26.01.2020 г., предявен като частичен от 1 000 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнагражД.е.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК е писмен отговор ответникът оспорва предявените искове. Излага съображения, че уволнението на ищцата е извършено законосъобразно, при спазване на всички императивни изисквания за това. Твърди, че при постъпването си на работа на 02.09.2019 г. на ищеца е връчена длъжностна характеристика, Правилник за вътрешния трудов ред, Етичен кодекс, Политика за употреба на ИТ ресурси и социални медии. В периода 14-16.01.2020 г. в дружеството постъпили писмени сигнали от негови служители, които сочат за разпространение от страна на ищеца на данни за размера на трудовото възнагражД.е на служители, лични данни, клеветнически твърД.я относно ръководството на дружеството, разкриване на 4 поверителна информация относно индивидуални търговски договори между дружеството и негови клиенти, с които ищецът е бил в пряк контакти, договарял лично и за които е имал неограничен информационен достъп, както и за липсваща документация, за която ищецът отговарял. В резултат на извършена проверка в ИТ отдела е установено, че на 30.12.2019 г. от служебния имейл на ищеца към два външни за дружеството имейл адреса – и двата свързани с първото и второто име на ищеца, са изпратени като приложение файлов, служебни електронни документи. Единият от имейлите е посочен от ищеца като личен в документите при постъпването му на работа. Поискал от ищеца да даде писмени обяснения, като поканата била връчена на 20.10.2020 г. в 10.10 ч. в присъствието на двама свидетели ищецът е депозирал писмени обяснения, което счита, че съставлява основание да се приеме, че е имал възможност да се запознае със съдържанието на отправената покана, както и е бил в състояние да разбере за кои негови действия се искат обяснения. По този начин не е нарушено правото на защита на ищеца. След запознаване с обясненията на ищеца е постановена оспорената заповед. На 07.01.2020 г. служителят е представил предизвестие за прекратяване на трудовия договор, но за работодателя не е налице информация относно плановете му за работа. Счита, че оспорената заповед е надлежно мотивирана. Твърди, че брутното трудово възнагражД.е на ищеца възлиза на 3 555, 42 лв. Съгласно трайната съдебна практика, когато служителят е натоварен с управленски функции, то изискванията за лоялност към работодателя са свързани с проявата на повеД.е, което пази и укрепва престижа на работодателя, тъй като възлагането на такива функции представлява по – висока степен на оказана от работодателя доверие. С оглед на това служителят следва да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред работниците и служителите в предприятието. неупражняването на контрол по изпълнението на възложените задачи също съставлява дисциплинарно нарушение. Счита, че нарушенията на трудовата дисциплина са тежки и обуславят налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.