Решение № 5336 от 30.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5336 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско дело № 20241100509417 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 ГПК – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „В.Б.“ЕАД срещу постановление на частен съдебен изпълнител Р.М., постановено на 12,07,2024год. по изп. д. №20247900401311, с което ЧСИ е оставил без уважение възражение на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК.

Жалбоподателят излага обжалваното постановление да е незаконосъобразно, тъй като се дължи адв. възнаграждение за взискателя само по чл.10, т.1 от НМРАВ за образуване на изпълнителното дело, което към редакцията на НМРАВ е в размер на 200,00лв., но не и по чл.10, т.2 за процесуално представителство и съдействие, доколкото такива действия не са извършени от името и за сметка на взискателя. На самостоятелно основание сочи размерът на адвокатското възнаграждение да е прекомерен, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа да е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение.

Съобразно изложеното излага становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ.

Взискателят –С.В.С. излага становище за неоснователност на жалбата.

Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК излага доводи, че жалбата по същество неоснователна. Адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, определено е по минимума на НМРАВ, като процесуалният представител на взискателя е извършвал действия по процесуално представителство.

1

Съдът намира депозираната жалба по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по изпълнителното дело от 12,07,2024год., с което ЧСИ се е произнесъл по възражение за намаляване на разноските за адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК като е оставил без уважение същото.

Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния процес е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е основателна.

Видно от преписката по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателят – С.В.С. от 24,06,2024год. с искане за образуване на изпълнително дело за сумата от 22678,72лв. неплатено обезщетение по трудово правоотношение, законна лихва от 02,02,2023год. до окончателното изплащане на вземането по ИЛ от 17,11,2023год., издаден по гр.д.№9898/2023год. по описа на СГС, както и за сумата от 5200,00лв.-разноски по ИЛ от 19,06,2024год. по гр.д.№ 5926/2023год. СРС. Претендира се и адв. възнаграждение в размер на 1600,00лв. В молбата са посочени изпълнителни способи, чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

Съобразно чл.426, ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение. Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар.

Видно от представения договор за правна помощ от 24,06,2024год. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1600,00лв., в който е отразено плащане в брой. В тази част документът има характер на разписка и съставлява доказателства за извършеното плащане.

Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв./ в ред. на НМРАВ към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие/; За процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2;

Тъй като взискателят е представляван от процесуален представител при иницииране на изпълнителното производство на осн.чл.10, т.1 от НМРАВ се дължи адв. възнаграждение за образуване на производството. Адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ, съдът намира да не се дължи, тъй като ПДИ е връчена на 25,06,2024год., а сумата е внесена на 04,07,2024год. в срока за доброволно изпълнение. Ирелевантно е обстоятелството дали сумата е внесена доброволно или в резултат на наложен запор, доколкото длъжникът е лишен от възможността доброволно да заплати същата преди да е узнал за изпълнителното производство, поради което осъществено съдействие от страна на процесуалният представител за реализиране вземането на кредитора не е необходимо.

2

Неоснователни са изложените мотиви за осъществено процесуално представителство по т.2 от НМРАВ, тъй като адв. Д. е взела становище по жалбата, тъй като същото не е свързано с действия по принудително изпълнение каквито визира нормата на чл.10, т.2 от НМРАВ. По делото няма данни за извършване на процесуални действия във връзка с дело № 291/2023год. по описа на ЧСИ Р.М., образувано въз основа на обезпечителна заповед срещу длъжника, нито съединяването му с настоящото изпълнително дело, което да има отношение към адв. хонорар.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх.№47888/18,07,2024год. по описа на ЧСИ, депозирана от „В.Б.“ЕАД постановление на ЧСИ Р.М. от 12,07,2024год. по изп.д.№ №20247900401311, с което е оставено без уважение възражение вх.44589/08,07,2024год. относно прието адвокатско възнаграждение за сумата над 200,00лв. до 1600,00лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3