Решение № 925 от 03.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20231100604907 по описа за 2023 година С определението на СРС, НО, 136 състав, от 22.06.2023 г., с което на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е прекратено наказателното производство по н.ч.х.д. № 1766/2021 г. на СРС на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК поради изтекла абсолютна давност.

Срещу определението е подадена жалба от тъжителката Р. С., в която се излагат твърдения за незаконосъобразност, като се изтъква, че нарушаването на режима на лични контакти и упражняването на родителски права от страна на подсъдимия продължава, поради което давността по чл. 81, ал. 3 НК изобщо не е започнала да тече. Прави се искане определението за прекратяване на наказателното производство да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, в която се оспорва интерпретацията на частната тъжителка на правната уредба на абсолютната давност.

В съдебно заседание частната тъжителка поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Защитникът на подсъдимия, който редовно призован не се явява, моли жалбата да бъде отхвърлен по съображенията, изложени в отговора по жалбата.

1

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното.

Съдебното производство пред Софийския районен съд е образувано по тъжба на Р. С. срещу П. А. П. , депозирана на 6.04.2020 г., в която се твърди, че на 20.10.2015 г. подсъдимият П. не е изпълнил съдебно решение относно режима на лични контакти с двете им деца. Впоследствие след уточнение на тъжбата са инкриминирани 12 деяния в състава на продължавано престъпление, последното от които се твърди, че е извършено на 17.06.2018 г.

С разпореждането на съдията-докладчик за даване ход на тъжбата от 29.04.2021 г. престъплението, възведено в тъжбата, е квалифицирано по чл. 182, ал. 2 НК.

С обжалваното пред настоящата въззивна инстанция определение от 22.06.2023 г. районният съд е констатирал, че съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК абсолютната давност за наказателно преследване от 4 години и 6 месеца е изтекла на 17.12.2022 г. Поради това на основание чл. 289, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратил наказателното производство по процесната тъжба.

На основата на тези факти за повдигането на обвинението от тъжителката и за движението на съдебното производство въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

Въвеждането на правната квалификация още в разпореждането, постановено от съдията-докладчик в първия стадий на съдебната фаза, е задължително, тъй като едва с връчване на тъжбата и разпореждането, с което й се дава ход, на основание чл.

252, ал. 4 НПК на подсъдимия се повдига надлежно обвинение, доколкото то е единство между заявените от тъжителя факти и дадената им от съда правна квалификация. Едва тогава на подсъдимия в пълнота стават известни пределите на обвинението, за което е предаден на съд. От тази правна квалификация се извежда и срокът на допустимост на наказателното преследване.

Поради това, на първо място, въззивният съд провери законосъобразността на определената правна квалификация на заявените от тъжителя факти за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК и установи, че тя е правилна, като следва да бъде допълнително цифрово конкретизирана по чл. 182, ал. 2, пр. 1 алт. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Престъплението е на просто извършване и се осъществява със самия факт на изпълнителното деяние, което се реализира чрез бездействие. След като бездействието е обвързано с определена в съдебното решение дата на изискуемо действие, това означава, че престъплението не е продължено, както твърди тъжителката, а е извършено в деня, в който не е изпълнено съдебното решение относно режима на родителските контакти.

2

Оттук насетне повдигнатото обвинение по чл. 182, ал. 2, пр. 1, алт. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК обуславя, че наказателното преследване обективно може да бъде проведено във времевите рамки, определени от чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.

В санкцията на правната норма в чл. 182, ал. 2, пр. 1, алт. 1 НК са предвидени наказания пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. Съгласно чл. 80, ал.1, т.

5 НК наказателното преследване за престъпления с такава наказуемост се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. А съгласно чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на посочения давностен срок, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, т.е. в конкретния случай – ако надвишава 4 години и 6 месеца.

Срокът по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК представлява максимално допустимата продължителност на наказателното производство за процесното обвинение, освен ако подсъдимият не пожелае изрично то да продължи. В настоящия случай обаче подсъдимият и защитникът му са направили искане наказателното производство да бъде прекратено.

Същевременно НПК не придава никакво правно значение на причините, поради които срокът на абсолютната давност е изтекъл и не е бил достатъчен за приключване на съдебното разглеждане с окончателен акт, като констатацията за изтичането му е достатъчна, за да се приложи разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и прекратяването на производство е неизбежна последица.

Поради това въззивният съд намира извода на първостепенния съд, че на 17.12.2022 г. е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване за престъплението по 182, ал. 2, пр. 1 алт. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, довършено на 17.06.2018 г., за обоснован и законосъобразен.

С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 НПК и чл. 338, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ІІІ въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖАДАВА определението на СРС, НО, 136 състав, от 22.06.2023 г. по н.ч.х.д. № 1766/2021 г. на СРС на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК поради изтекла абсолютна давност.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Да се съобщи на страните за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4