Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 500 от 19.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 208/2023
Вид
Решение № 500
Подписан
19.04.2023
В сила
19.04.2023
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 68, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300500208 по описа за 2023 година

Обжалвано е Решение № 1886/28.05.2022г. постановено по гр. д. № 9960/21г. на Пловдивския районен съд, ІV-ти гр. с., с което се признава за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Ю.М. - Калория- Калифорния“ ЕООД, ЕИК ***дължи на основание чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗЗ на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК ***сумата 2208 ( две хиляди двеста и осем ) лева, представляваща получена на отпаднало основание сума – авансово плащане по развален договор за изработка на въздушни резервоари за дизелов локомотив, сключен в началото на 2020 г., въз основа на който е издадена проформа фактура № 217/10.03.2020 г., ведно със законна лихва считано от 19.04.2021 г. до окончателното й погасяване, като за процесната сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3084 от 27.03.2021 г. по ч.гр.д. № 4944/2021 г. на PC – Пловдив.

Жалбоподателят „Ю.М. – Калория – Калория“ ЕООД, ЕИК ***моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което отхвърли предявения иск по съображения, подробно изложени в жалбата.

Въззимаета страна "Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК ***счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

С определение от 07.12.21г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване сключването на договор за изработка на въздушни резервоари за дизелов локомотив от началото на 2020г., по силата на който жалбоподателят е поел задължение да изработи резервоарите в срок от 60 дни от датата на авансовото плащане, както и че въззиваемата страна в качеството на поръчващ е заплатила на

12.03.2020г. сумата от 2 208лв. аванс по същия договор.

1

Спорните по делото въпроси са изработени ли са в срок въздушните резервоари и уведомен ли е поръчващия и по какъв начин е направено това.

За установяване на тези обстоятелства са разпитани свидетелите С.П. и Г.И.. От показанията на първия свидетел, който е служител във въззиваемото дружество, се установява, че е осъществял постоянен контакт с изпълнителя и по – конкретно с господин Ю.М., който в процеса на изпълнение му заявил, че има затруднения при вноса на дъна от чужбина, след което не престанал да си вдига телефона. Това принудило свидетеля П. да отиде в работната база на Ю. М., но не намерил никого, а и не установил да се извършва някаква производствена дейност. Едва през месец ноември 2020г. чрез друг телефон се свързал с М. като го уведомил, че "Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД" вече няма нужда от резервоарите и прекратява договора, като после са намерили друг изпълнител.

Свидетелят И., на когото М. му възложил изработването на въздушните резервоари заявява, че до началото на месец май 2020г. е приключил работата по резервоарите, които били направени в „Систем инженеринг“ – очевидно друго дружество. Прекият му началник – М. му заявил, че не може да се свърже с поръчващия и затова го помолил да се обади от неговия телефон и така е осъществен контакт между страните, но не знае какво е станало.

Между показанията на свидетелите са налице противоречия, както относно това кога са изработени вещите, така и относно уведомлението за развалянето на договора.

Относно уведомяването следва да се има предвид, че показанията на свидетеля П. съответстват на представения препис от писмено уведомление направено от "Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД" до „Ю.М. – Калория – Калория“ ЕООД, че при неизпълнение в тридневен срок на договорното си задължение разваля сключения между тях договор и следва да върне авансово платената сума, което макар и да не е получено от изпълнителя установява предприетите действия по разваляне на договора, които видно от пощенското клеймо са от 18.02.2021г. Освен това, налице са и доказателства за сключен договор с друг изпълнител. Изявлението за разваляне на договора обаче безспорно е достигнало до изпълнителя с получаване от жалбоподателя на приложенията към исковата молба.

Ако се приеме, че изпълнителят е изпълнил в срок задължението си по договора е налице нарушение на правилата за местоизпълнение на задължението, уредено в нормата на чл. 68, б. „в“ от ЗЗД. Това е така, защото както според показанията на свидетеля И., така и според изложеното във въззивната жалба, въздушните резервоари са изработени и се намират в производствената база на друго предприятие – „Техносистем инженеринг“, а това очевидно не е мястото, където следва да се яви кредиторът, за да получи изработеното. Жалбоподателят не ангажира доказателства, че е уведомил поръчващия за новото местоизпълнение, за да е налице забава на кредитора по смисъла на нормата на чл. 95 от ЗЗД.

Изложеното дотук установява, че изпълнителят не е изправна страна по процесния договор, тъй като не установява да е изработил в срок четирите въздушни резервоара, нито да е уведомил поръчващия за местонахождението на изработените вещи, поради което "Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД" надлежно е упражнило правото си да развали договора. Затова основанието на полученото авансово възнаграждение в размер на 2 208лв. е отпаднало и въззивникът следва да го върне със законната лихва от датата посочена в диспозитива на обжалваното решене.

Като е достигнал до същия правен извод и е уважил иска, районният съд е 2 постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото дружество разноски в размер на 500 лв.представляващи платен адвокатски хонорар.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1886/28.05.2022г. постановено по гр. д. № 9960/21г. на Пловдивския районен съд, ІV-ти гр. с.

ОСЪЖДА „Ю.М. - Калория- Калифорния“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата 500 (петстотин) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3