Решение № 1574 от 07.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1574 гр. Варна, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110108692 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Р. К. А., ЕГН **********, с адрес: * срещу „Ю. Б.“ ЕООД , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, първоначално обективно евентуално съединени искове, както следва:

- главен облигационен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между ищеца и ответника със сила на пресъдено нещо, че Договор за кредит № * от * г., по който са страни, е нищожен;

- евентуален облигационен установителен иск с правно основание чл. 10а, ал.2 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал.1, предл. първо от ЗЗД, за прогласяване на недействителността на Договор за кредит № * от * г в частта му относно таксата за разглеждане във вр. с т.8.4 от рамковото споразумение за потребителски кредит №*.

Ищцата твърди в исковата молба чрез адв. А. Д., че на *г. е сключила с ответника Договор за кредит № */* г., в съответствие със Закона за предоставянето на финансови услуги от разстояние, като процесния договор съдържа основните условия по договора за кредит, Приложение №1 на договора за кредит №*, в който се съдържа погасителния план по кредита, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и рамково споразумение за потребителски кредит №:*.

Излага, че по силата на Договора ответното дружество й предоставило кредит в размер на: 1500лв./хиляда и петстотин лева/, със срок на изплащане на кредита от 24 /двадесет и четири/ месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 20%/двадесет процента/ и годишен процент на разходите в размер на 50%/петдесет процента/. Общата сума на лихвите за периода е в размер на 313,51лв. /триста и тринадесет лв. и петдесет и една стотинки/, а таксите за разглеждане в размер на 368,77лв./триста шестдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/. Релевира се недействителност на процесния договор поради противоречие на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1,предл.1 от ЗЗД, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. . Твърди , че в договора не е посочено кои разходи формират ГПР, както и че не е включена таксата за разглеждане, което води до неправилно посочен ГПР, а от там и до липсващ ГПР. Посочва, че е налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за плащане и действително дължимата величина в края на заемания период.

1

Сочи, че съгласно уговореното между страните кредитът следва да се изплати наведнъж по избран от клиента метод-банков превод или в касата на „E. p.” и следва да бъде погасен съгласно приложения към договора погасителния план на равни месечни вноски всяка с размер от 91,72 лв./деветдесет и един лева седемдесет и две стотинки/, в която се включва главница, възнаградителна лихва и такси, като анюитетните вноски са 24 на брой, което съответства на срока на договора. В случаите, когато клиентът избере плащането на договорното възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите. Клиентът е длъжен да погаси кредита по банковата сметка на кредитополучателя, когато е възможно и приложимо, може да погаси кредита в брой чрез депозиране в специализирани банкомати или чрез други методи. Кредитът ще бъде използван от клиента за потребителски цели, а в случай на промяна е длъжен незабавно да информира кредитора.

Кредиторът има право да получи такса за разглеждане и в случай, когато клиентът не усвои кредита или кредиторът не изплати сумата по кредита в резултата на предоставена от клиента значителна невярна информация в искането за отпускане на потребителски кредит или във всякакви други документи, представени на кредитора. Посочват, че към датата на подаване на исковата молба ищцата няма данни какви плащания е извършила по договора за кредит, като във връзка с това ще ангажира съответните доказателствени искания. Твърди, че в ГПР не е включена такса за разглеждане, което води до неправилно посочен ГПР, а от там и до липсващ.

По отношение на иска, предявен в условията на евентуалност, посочва, че уговорената между страните такса за разглеждане на искането за отпускане на кредита представлява установено задължение на заемодателя, свързано с предоставянето и управлението на кредита и с основната дейност на ответното дружество. Сочи, че съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочва, че съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по посочените задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р. Б. Клаузи в договора, надвишаващи определените по т.4, са нищожни. Твърди, че разглежданата клауза трябва да се включи в ГПР, понеже представлява разход по кредита и ако се добави към ГПР, то същият ще надхвърли нормативно уредения максимум от 50% и ще стане 65,36%.

По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове, предявени в условията не евентуалност, както и за присъждане на сторените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който ответникът не се оспорва, че на * г. между страните е сключен Договор за паричен заем № */ * г. Моли да се вземе под внимание, че вземанията по процесния договор са цедирани в полза на трето лице.

Излага се становище за процесуална недопустимост на иска, поради липса на правен интерес. Твърди, че кредитополучателят е получил кредит от дружеството и в срок от 14 дни не е упражнил правото си на отказ, ползвал е кредита и не е имал възражения относно договорните отношения. Моли съдът да се произнесе по допустимостта на иска, като се мотивира относно наличието на злоупотреба с права, както и не упражненото право на отказ в рамките на 14 дни.

Счита предявените искове за изцяло неоснователни. Посочва, че договорът е подписан от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. Ищецът е кандидатствал за отпускане на потребителски кредит чрез заявка онлайн, като е предоставил лични данни, посочил е желания размер на кредита, срока на кредита, наименованието на кредитния продукт и условията при които иска да ползва кредита. Заявката е направена от разстояние и заради това клиентът им е потвърдил електронно и се е съгласил с Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл.8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Рамково споразумение за предоставяне на парични потребителски кредити чрез мобилното им приложение. Твърди се, че договорът е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен със средствата за комуникация от разстояние, по електронен път. Счита твърденията за недействителност на договора за изцяло неправилни и необосновани.

Посочва, че таксата за разглеждане на кредит е за предварително разглеждане на документи на кандидат-кредитополучателя и че между страните все още няма сключен договор за кредит, а са налице преддоговорни взаимоотношения, поради което кредитополучателят все още няма качеството на потребител.

2

Сочи, че дружеството извършва внимателен анализ относно кредитоспособността на всеки един клиент в процеса на разглеждане на искането за кредит, който анализ е обвързан с изразходени от тяхна страна време и разходи и че размера на таксата за разглеждане влиза в изчисленията на ГПР.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Подадено е становище по отговора на исковата молба, с което ищцата оспорват наведените с отговора твърдения и възражения, направено е и възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

В хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява. С молба от 04.04.2025 г. поддържа исковата молба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 07.04.2025 г. оспорва предявените искове като неоснователни.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на главния облигационен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ищецът следва да докаже твърдението си за наличие на облигационна връзка с ответника по силата на договор за кредит № */ *г.; уговорка за заплащане на такса за разглеждане; противоречието на договора или на отделни негови клаузи със закона.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горните факти да установи дължимостта на таксата за разглеждане на искането за отпускане на кредита, като докаже съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми и добрите нрави.

На първо място следва да се отбележи, че исковете, предявени в условията на евентуалност, са допустими. Правноирелевантно е, че вземанията са цедирани в полза на цесионер по силата на нарочна разпоредителнда сделка /договор за цесия/, сключена с кредитодателя. Възраженията за недопустимост поради това, че вземанията по процесния договор за прехвърлени в полза на трето за спора лице са несъстоятелни. Предмет на делото не е отрицателен установителен иск за недължимост на гражданските притезания, произтичащи от договора за кредит, а положителен установителен иск за признаване за установено нищожността на юридическия факт, от който произтичат тези притезания за парично вземане, а именно договора за кредит, за който се твърди, че е сключен с ответното дружество.

Не се спори по делото, а и от представения по делото Договор за паричен заем № */ * г. е видно, че страните по делото са страни и по облигационно правоотношение с предмет заета сума в размер на 1 500.00 лева; уговорен срок на кредита 24 месеца; фиксиран ГЛП 20.00%; ГПР 50%. Видно е от съдържанието на сделката, че общата дължима възнаградителна лихва възлзиа на 313.51 лева. Страните са уговорили и заплащане на такса за разглеждане в размер на 368.77 лева, като общата сума за връщане от страна на кредитополучателя възлиза на 2 182.28 лева.

Представен е и погасителния план към догвора, от който е видно, че размерът на месечната погасителна вноска възлиза на 91.72 лева и една изравнителна в размвр на 72.72 лева и включва заетата сума, възнаградителната лихва и таксата за разглеждане.

На първо място следва да се прецени валидността на процесния договор от * г.

Съгласно ТР № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.

24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл.

3

148 от ЗЗП/.

Относно вземането за „такса за разглеждане“ в размер на 368.77 лева:

Съдът констатира, че уговорената като предоставена на кредитополучателя престация изключва квалификацията й като допълнително благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение и то в размер над уговореното възнаграждение за същинската престация /313.51 лева/ – ползване на заети парични средства за определен период от време.