Решение № 160 от 10.07.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Сандански, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20261250100095 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. Л., с ЕГН**********, с адрес-гр.С., ж.к.”С.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., срещу „Сити кеш“-ООД с ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление- гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”, № 115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., с която са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ****** от 19.09.2022г. поради противоречие със закона-чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, и за заплащане на сумата от 5 евро-част от сума в размер на 315,98 евро, съставляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № ****** от 19.09.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Правно основание- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК; чл.55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК.

Сочи се в исковата молба, че на 19.09.2022г. между В. Л., в качеството й на заемополучател, и „Сити кеш“, в качеството му на заемодател е сключен договор за паричен заем № ******, съгласно който размерът на заема е 460 евро/900лв./. Сочи се още, че за предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 40,4% годишно; че крайния срок за погасяване е 27.02.2023г. и че в чл.3, т.5 от договора е посочен ГПР в размер на 49,81%. Сочи се също, че в чл.5.1 от договора страните са договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са 1 поставени множество условия за това, а именно: при един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама-поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в ЦКР, включително по погасени задължения; поръчителят да предостави служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи. Изтъква се, че при неизпълнение на условията по чл.5 се дължи неустойка в размер на 268,51 евро/524,96лв., както и че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневен срок, още със сключването на договора му е начислена тази неустойка. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради неизпълнение на задължението по чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, тъй като погрешно е посочен ГПР и не са посочени компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че уговорената неустойка представлява разход пряко свързан с договора, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя, поради което е следвало да се включи в ГПР, както и че реалният ГПР възлиза на близо 50,1%. Твърди се, че ищцата е заплатила всички дължими суми по договора в общ размер на 1518лева, с еврова равностойност от 776,14 евро. Твърди се, че платената сума над чистата главница е изначално недължимо платена поради нищожност на договора за кредит. Твърди се, че на 22.02.2026г. е предложено на ответното дружество доброволно уреждане на спора, но не е получен отговор. По изложените съображения ищцата предявява настоящите обективно съединени искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който сочи, че признава предявения осъдителен иск до 280лева, равностойни на 143,16 евро, която сума подлежи на възстановяване на ищеца. Твърди, че платената над главницата сума е в общ размер на 280лева. Ответникът не оспорва, че неустойката не е част от ГПР, но твърди, че тя не следва да се добавя към него. Ответникът твърди, че ищцата упражнява правото си на иск в условията на злоупотреба с право, тъй като е депозирала пред РС-Сандански две искови молби по един и същ договор -по гр.д.№52/2023г. и по настоящото дело, с които се оспорват отделни клаузи от договора и се претендират връщане на суми без основание, с цел да се генерират разноски по две отделни производства. В подкрепа на становището си представя писмени доказателства.

В депозирана преди съдебното заседание молба ответникът сочи, че е допуснал техническа грешка, като признава предявения осъдителен иск за сумата от 222лева с равностойност 113,51 евро, тъй като общо платената сума над главницата по кредита е 222лева.

В съдебно заседание е допуснато изменение размера на предявения частичен осъдителен иск, като същият се счита предявен за заплащане на сумата от 113,51 евро, представляваща пълния размер на вземането.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.09.2022г. между „Сити Кеш“-ООД, като кредитодател, и В. Й. Л., като 2 кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ****** към искане № 9122571 при следните параметри: размер на кредита-900лв.; размер на погасителна вноска2х7,01лв. и 21х46,62лв.; вид вноска-седмична; ден за плащане-понеделник; брой вноски-23; дата на първо плащане-26.09.2022г.; дата на последно плащане-27.02.2023г.; фиксиран лихвен процент-40,05%; годишен процент на разходите-49,81%, който включва единствено договорената възнаградителна лихва; обща сума за плащане-993,04лв. и обезпечениепоръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя (чл.3 от договора).

Страните са договорили, че с полагането на подпис в договора кредитополучателят удостоверява, че е получила в брой заемната сума и се задължава да я върне в сроковете и условията посочени в договора/чл.4 от договора/. Съгласно чл.5 от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция,издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключването на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на посочени в договора изисквания, а именно: при един поръчител- осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители- размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчители по други договори за заем, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Страните са се споразумели, че кредитополучателят следва да предостави обезпечение в срок до 3 дни от сключването на договора (чл.5, ал.2 от договора), като при неизпълнение на това му задължение дължи заплащане на неустойка в размер на 524,96лева, разсрочено-съобразно посочения в приложение 1 към договора начин (чл.11, ал.1 и ал.2 от договора). Приложение 1 към договора съставлява погасителен план, в който са посочени падежните дати и размера на вноските във варианти- с и без дължимост на неустойка.

Видно от представената справка за движение и извършени плащания по договора е, че са извършени плащания /на посочените в справката дати/ в общ размер на 1180лв., от които 58лева са сторнирани.

В. Й. М./Л.-същото ЕГН/, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., е била подала искова молба срещу „„Сити Кеш“-ООД” за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по договор за потребителски кредит № ******, по която искова молба е било образувано гр.д.№ 52/2023г. по описа на Районен съдСандански /представената по делото искова молба/.

3

На 22.02.2026г. пълномощникът на ищцата е изпратил на ел.поща на ответното дружество покана за доброволно плащане по процесния договор, а последното още същия ден е отговорило, че негов представител, че се свърже за повече информация /приложената по делото имейл кореспонденция/.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявените искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че ищцата е сключила с ответника договор за потребителски кредит, който е нищожен и по който договор ищцата е извършила плащания, които не са дължими.

По основателността на предявените искове:

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че страните по делото са страни по договор за потребителски кредит № ****** от 19.09.2022г., по който е предоставена заемна сума в размер на 900лева, която следва да бъде върната, ведно с договорна лихва- при фиксиран лихвен процент- 40,05%, на 23 седмични погасителни вноски, в срок до 27.02.2023г. Не се спори също, а и от доказателствата по делото се установи, че в процесния договор е предвидено заплащане на неустойка в размер на 524,96лева при непредоставяне в срок на обезпечение от ищцата-кредитополучател.

Ищецът твърди, че договорът е нищожен поради нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Сключеният между страните договор за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (страните имат качествата съответно потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК), поради което за него важат разпоредбите на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа определени реквизити, един от които е годишния процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин, като ГПР не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (чл.19, ал.4 от ЗПК). Нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен такъв, но не са посочени взетите предвид допускания при определянето му или те са посочени по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен, поради което не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочената цифрова величина, както и когато е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

4

Установи се, че в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 49,81%, както и че при изчислението му е включена единствено възнаградителната лихва по договора.

При така установените обстоятелства съдът намира, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните, тъй като при изчислението му не е взето предвид заплащането на уговорената между страните неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение, а е следвало да се вземе предвид, тъй като така както е уговорена неустойката по съществото си представлява скрита договорна лихва /скрито оскъпяване на кредита/. Целта на кредитора е да получи сумата от неустойката т.е. да породи допълнително парично задължение за кредитополучателя, наред с това да върне главницата и уговорената възнаградителна лихва.