Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 648 от 25.10.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 148/2023
Вид
Решение № 648
Подписан
25.10.2023
В сила
25.10.2023
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Николай Метанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20231001000148 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – въззивно обжалване.

Делото е образувано по въззивна жалба от ищците – А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД/в несъстоятелност/, ЕИК 831184677 срещу решение № 260714 от 05.12.2022г., по т.д. № 1465/2017г., по описа на СГС, т.о. VI-11 състав. С обжалваното решение са отхвърлени главните искове срещу Г. М.

А., ЕГН **********, за прогласяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ Корпоративна търговска банка“ АД/в несъстоятелност/ на извършено прихващане с изявление вх. 11179 от 05.11.2014г. за сумата от 120 000 лева и на извършено прихващане с изявление вх. № 646 от 30.01.2015г. за сумата от 93 000 евро, както и евентуалните искове за прогласяване недействителността им спрямо кредиторите на несъстоятелността, на основание чл. 59, ал. 5 чл. 59, ал. 3 от ЗБН.

Въззивниците/ищците - А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството си на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД считат, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място твърдят, че първоинстанционният съд е подходил с неразбиране по приложение на правната норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД, досежно изискването за писмена форма с нотариална заверка на подписите на изявлението за прихващане, която липса го правило нищожно. На следващо място твърдят, че са налице и основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 44 ЗЗД, доколкото прихващането е способ за погасяване на задължения, поради което са предвидени 1 допълнителни ограничения при производството по несъстоятелност. Като основание за нищожност се позовават и на противоречие с правния принцип изведен в чл. 2, ал. 2 ЗБН.

Според въззивниците, фактическият състав на извършеното прихващане на 05.11.2014г. не е бил налице към датата на депозиране на изявлението, поради липса на изискуемост и ликвидност на активното вземане и поради липса на назначен синдик преди 22.04.2015г. По отношение на второто възражение за прихващане твърдят, че извършеното на 30.01.2015г. изявление за прихващане е нищожно, защото не съществувало насрещно пасивно вземане, което активното вземане да погаси, както и поради липса на правен интерес за Г. М. А..

Считат, че изявленията за прихващане съществували в правния мир и са породили правно действие, тъй като не били оттеглени и единствено съдът бил компетентен да обяви тяхната нищожност, респективно относителната им недействителност. На следващо място твърдят, че са налице предпоставките за уважаване на предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, съгласно действащата редакция /ДВ, бр. 98 от 2014г., защото били извършени след началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето й под специален надзор. На последно място твърдят, че са налице предпоставките за уважаване на предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, защото ответникът е знаел към момента на придобиването на цедираните вземания, че банката била поставена под специален надзор с решение на БНБ, обявено в Търговски регистър на 23.06.2014г., което било публично известно обстоятелство, което означавало и узнаването за неплатежоспособността на КТБ АД. Молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените главни искове, при условията на евентуалност да обяви за недействителни процесните прихващания. Не претендират разноски за настоящото производство.

Въззиваемият/ответникът – Г. М. А., чрез адв. Т. е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба. Счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че изложените във въззивната жалба съображения за главните искове са неясни, нелогични и неправилни. Оспорва всяко едно от твърденията на ищците във въззивната жалба и излага подробни правни доводи срещу всяко едно от тях, които ще бъдат разгледани при обсъждане на твърденията на въззивниците. Цитира множество съдебни решения на ВКС, в които са разгледани аналогични хипотези на процесната. По отношение на втория главен иск и евентуални искове за прихващане със сумата от 93 000 евро, твърди, че поради липса на насрещни вземания това изявление за прихващане не е породило правни последици. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена от легитимирани лица, срещу подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се установява, че обжалваното решението е валидно и допустимо по исковете за изявлението за прихващане за 120 000 лева, но е недопустимо в частта, с която са отхвърлени исковете за 2 изявлението за прихващане за 93 000 евро.

Въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените писмени доказателства се установява и страните не спорят, че с договор за банков кредит от 16.07.2008г. „КТБ“ АД е предоставила на Г. М. А. ипотечен кредит за срок от 35 години в размер на 78 000 евро. С анекс № 1 от 10.01.2012г., страните са установили, че задължението на кредитополучателя към банката е в размер на 67 591 евро главница и е уговорен нов погасителен план до 16.06.2033г. Ответникът е придобил, чрез договор за цесия от 04.11.2014г. вземания от ищеца в общ размер на 120 000 лева. С изявление за прихващане № 11179 от 05.11.2014г., ответникът е уведомил „КТБ“ АД, че с това цедирано му вземане от 120 000 лева, прихваща със задължението към банката по договора за ипотечен кредит. Страните не спорят и от удостоверение на БНБ от 28.07.2017г., извлечение от 22.12.2014г. и от 15.02.2017г./представени от банката и от ответника/, се установява, че към 05.11.2014г. Г. М. А. няма задължения към „КТБ“ АД. Ответникът е придобил с договор за цесия от 14.01.2015г. вземане в размер на 93 000 евро. С изявление за прихващане № 646 от 30.01.2015г., ответникът е уведомил „КТБ“ АД, че с цедираното му вземане от 93 000 евро, прихваща със задължението към банката по договор № 1641718/08.07.2008г. за разплащателна сметка в евро.

Видно от решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на Българска народна банка (БНБ), се установява, че „КТБ“ АД е била поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори в банката и е спряно изпълнението на всички задължения на банката. С решение № 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет на БНБ е продължен срокът за поставяне под специален надзор на „КТБ“ АД до 20.11.2014 година.

Видно от решение № 138 от 06.11.2014г. на управителния съвет на БНБ, се установява, че лицензът на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност е бил отнет и е взето решение за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, което е вписано в търговския регистър на 07.11.2014 година.

Видно от решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. 7549/2014г. на СГС, се установява, че е била обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014г. С решение № 1443 от 3.07.2015г. по в.т.д. 2218/2015г. на САС за начална дата на неплатежоспособността е определена - 20.06.2014 година.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

По първия главен иск за нищожност на изявление за прихващане в размер на 120 000 лева, поради липса на синдик и нотариална заверка на подписа, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН.

Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима по отношение на процесното материалноправно изявление за прихващане. Изискването да бъде отправено до синдика и в писмена форма с нотариална заверка на подписите, намира приложение само в хипотеза на открито 3 производството по несъстоятелност, но не и преди това.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Закон за банковата несъстоятелност/ЗБН/ вр. с чл.

26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, първият кумулативен релевантен факт за основателността на предявения иск за нищожност на изявлението за прихващане, поради липса на форма е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност на банка. В процесната хипотеза този задължителен елемент от фактическия състав не е налице и няма никакво правно значение дали са осъществени останалите елементи предвидени в хипотезиса на правната норма - да не е отправено до синдика или да не е в писмена форма, или да няма нотариална заверка на подписите.

Неоснователни са твърденията на въззивниците, с които хипотетично се домогват да установят, че процесните изявления за прихващане за периода от поставяне на банката под особен надзор от 06.11.2014г. до 22.04.2015г., трябвало да отговарят на изискванията за форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗБН. Тези твърдения не намират опора в нито една от разпоредбите на ЗЗД, ЗКИ и ЗБН, където е правната уредба на изявления за прихващане, преди откриване на производството по несъстоятелност на банка, след поставянето й под особен надзор и след откриване на производство по несъстоятелност.

Обстоятелството дали активното вземане е изискуемо или не, няма никакво значение за нищожността по чл. 59, ал. 2 от ЗБН. По тези съображения са ирелевантни и не следват да се обсъждат твърденията на въззивниците, че активното вземане на ответника не било изискуемо, поради което целения погасителен ефект на процесното прихващане е настъпил чак на 22.04.2015г. – датата на откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД.

Няма никаква правна логика в позоваването на ТР № 2/2020г. ОСГТК на ВКС, както и в тълкуването и прилагането на процесните правни норми по начина направен от ищците, който да може да обоснове дори и формално вероятен извод за основателност на предявения иск.

Специалните мерки по чл. 116 от ЗКИ представляват действия на БНБ, насочени към осигуряване на време за банковата институция, поставена под особен надзор да реорганизира дейността си, с оглед възможността да преодолее затрудненията, които изпитва. Доколкото обаче тези мерки засягат правата на трети лица, тези разпоредби не могат да се тълкуват разширително и за неуредените от закона случай, какъвто е процесният. Следователно първият предявен главен иск за нищожност на прихващането от 120 000 лева, е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

По първия евентуален иск за обявяване на недействително на прихващането за сумата от 120 000 лева, на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН:

Това прихващане е извършено на 05.11.2014 г., поради което е приложима нормата на чл.

59, ал. 5 ЗБН(ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г.), в действалата към момента на извършване на прихващането редакция, съгласно която недействително е всяко прихващане, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособност, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Така в обоснованата като приложима към 4 настоящия случай редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради датата, на която е осъществено процесното прихващане, се индивидуализира само едната страна в правоотношението, а именно банката-длъжник, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. Ето защо, до изменението на цитираната разпоредба през 2014г. относителната недействителност може да засегне само прихващания, извършени с волеизявления на банката, тъй като само тя има качеството "длъжник" в производството по несъстоятелност. Поради липсата на обективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал.

5 от ЗБН, този евентуален иск е неоснователен, поради което законосъобразно и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. В този смисъл е и трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, която изцяло се споделя от настоящият въззивен състав - решение № 60114 от 9.12.2021г., по т.д. № 1512/2020г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 60156 от 15.12.2021г., по т.д. № 2317/2020 г. по описа на ВКС I т. о., решение № 60147 от 14.01.2022г., по т. д. № 1757/2020 г. по описа на ВКС II т. о., решение № 60147 от 12.01.2022г., по т. д. № 1534/2020 г. по описа на ВКС I т. о., решение № 60162 от 8.11.2022г., по т. д. № 1324/2020г. по описа на ВКС, I т.о. и много други.