Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4664 от 11.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16582/2025
Вид
Решение № 4664
Подписан
11.03.2026
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4664 гр. С., 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110116582 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на К. И. С. срещу „В.К.” АД и „АКПЗ АД, с която са предявени: главен с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 22 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за недействителен Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5951313 от 11.08.2023 г., сключен между К. И. С. и „В.К.” АД, вземанията по който са прехвърлени на „АКПЗ АД, както и евентуални искове както следва: с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК– с който се иска да бъде прогласена за недействителна клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5951313 от 11.08.2023 г., сключен между К. И. С. и „В.К.” АД, и с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, с които се иска да бъдат прогласени за недействителни клаузите на чл. 4, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5951313 от 11.08.2023 г., сключен между К. И. С. и „В.К.” АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „АКПЗ АД с договор за цесия от 01.12.2016 г. и приложение № 1 от 04.02.2025 г. към него.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от страна на ответника „АКПЗ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, с който се претендира сумата в размер на 265 лв., представляваща неизплатена главница по договор Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5951313 от 11.08.2023 г., сключен между К. И. С. и „В.К.” АД, вземането по който е прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 04.02.2025 г. между „В. к.“ АД и „АКПЗ“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба - 21.07.2025 г., до 1 окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че на 11.08.2023 г. между нея и „В.К.” АД е сключен Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5951313, вземанията по който впоследствие са прехвърлени с договор за цесия на „АКПЗ АД. Посочва, че размерът на главницата по заема е 1650 лв., а срокът на договора - 36 седмици, сумата следвало да бъде върната на 18 вноски (в периода от 25.08.2023 г. до 19.04.2024 г.), при ГЛП в размер на 40,32 %, при посочен ГПР в размер на 50,01 %, и общ размер на всички плащания 2692,26 лв. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 2-4 от договора се е съгласила да избере услугата експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем на стойност 785,70 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора следвало да осигури някое от изчерпателно изброените в договора обезпечения – поръчител или банкова г.я, а в случай, че не осигуряла някое от тях - да заплати неустойка в размер на 523,80 лв., при което общото задължение по к.а възлизало в размер на 3216,06 лв. Твърди, че сключеният договор за к. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР е неправилен - в него не са включени таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение, които са общи разходи по к.а и и следва да се включват в ГПР, а освен това представляват скрито възнаграждение за к.ора, като предоставянето на обезпечение е и задължително условие за отпускане на к.а. В допълнение на това в договора не е упоменато кои разходи са включени в посочения размер ГПР, което поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по к.а. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият между страните представляваща „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Оспорва клаузата за заплащане за възнаграждение по услугата експресно разглеждане като неравноправна, доколкото противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК (тъй като представлява услуги, свързана с усвояването и управлението на к.а) и представлява скрита възнаградителна лихва, уговорена в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Оспорва клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение като нищожна, доколкото предвижда трудно изпълними изисквания за предоставяне на обезпечение и на практика води до скрито оскъпяване на к.а и сигурна печалба за к.ора, с което накърнява добрите нрави, а освен това противоречи на чл. 16 ЗПК. На следващо място оспорва уговорената възнаградителна лихва като накърняваща добрите нрави, тъй като надхвърля три пъти размера на законната лихва. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски. Моли в случай на предявен насрещен иск задължението да бъде разсрочено.

В срока по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба от двамата ответници. С отговора на исковата молба ответникът „В. к.“ АД оспорва исковете срещу него като недопустими, тъй като вземанията по договора са прехвърлени на другия ответник, поради което ищцата няма интерес от исковете срещу „В. к.“ АД. Счита, че начинът и размерът на ГПР са коректно посочени в договора, поради което същият не е нищожен. Оспорва таксата за експресно разглеждане да е такса по управлението и усвояването на к.а, доколкото същата е дължима преди сключването на договора и услугата 2 е по желание на заемателя. Счита, че клаузата, с която е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение не е неравноправна, тъй като е форма на обезщетение на вреди при неизпълнение на задълженията на заемателя. Сочи, че неустойката не е дължима в момента на сключване на к.а, представлява обезпечение на неизпълнение на задължение по договора, поради което не следва да бъде включвана в ГПР. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва да противоречи на добрите нрави с доводи, че ГПР не надхвърля допустимия по закон размер. Оспорва договорът да съдържа неравноправни клаузи, като сочи, че ищцата се е запознала с неговото съдържание, имала е възможност да се откаже от него, а освен това уговорките са индивидуално уговорени между страните. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Оспорва да са налице предпоставки за разсрочване на задължението.

Ответникът „АКПЗ АД оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че доколкото договорът е сключен по желание на ищцата, то тя е можела да влияе на неговото съдържание, а освен това в него са били защитени интересите и правата и на двете страни.

Счита, че таксата за експресно разглеждане е свързана със сключването на договора, а не със съдържанието на самия договор и съответно не е следвало да бъде включвана в ГПР.

Посочва, че неустойката при непредоставяне на обезпечение има обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че в случай, че е било осигурено обезпечение, то ответникът е можел да насочи изпълнение към гаранта, но поради липсата на такова обезпечение в случая е претърпял вреди от неизпълнението на заемателя. Счита, че размерът на ГПР е правилен и точно посочен, поради което възразява договорът за к. да е нищожен. Посочва, че ищцата е погасила сумата в размер на 1385 лв. по процесния договор за к. чрез плащания към първоначалния к.ор. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е предявен насрещен осъдителен иск от ответника „АКПЗ АД. Дружеството признава, че на 11.08.2023 г. е сключен Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5951313 между „В. к.“ АД като заемодател и К. И. С. като заемател, като получаването на заемната сума е удостоверено с разходен касов ордер № 0421/11.08.2023 г.

Твърди, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 04.02.2025 г. между „В. к.“ АД и „АКПЗ“ АД, по силата на който вземането по договора за паричен заем е прехвърлено в полза на „АКПЗ“ АД. Сочи, че ищцата следва да се счита за уведомена за извършената цесия с предявената насрещна искова молба. Посочва, че ищцата е извършила плащания в общ размер на 1385 лв., с които са погасени: главница – 526,70 лв.; договорна лихва – 154,05 лв.; такса за експресно разглеждане на документи – 305,55 лв.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение – 203,70 лв.; такси и разноски за извънсъдебно събиране на задълженията – 195 лв. Твърди, че остатъкът от неплатената главница е в размер на 265 лв., като моли за осъждането на ответницата по насрещния иск да заплати тази сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба - 21.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на насрещния иск от страна на ответницата по него, в който 3 признава, че при обявяване на договора за к. за недействителен би дължала главница в размер на 265 лв., но оспорва да дължи и законна лихва върху нея. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при съобразяване становищата на страните съобразно чл. 235 ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5951313 от 11.08.2023 г., сключен между К. И. С., като заемател и „В. к.“ АД, като заемодател, по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 1650 лв., със срок на погасяване 36 месеца, подлежащ на връщане на 18 двуседмични вноски, с падеж на първата вноска – 25.08.2023 г. и падеж на последната вноска – 19.04.2024 г., с размер на месечната погасителна вноска 149,57 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, с уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,32 % (чл. 2, ал. 1, т. 5), ГПР – 50,01 % и общо задължение 2692,26 лв., представляващо сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по к.а при взети предвид посочените допускания в т. 8, и включваща – 1650 лв. - главница, 785,70 лв. – такса за експресно разглеждане, 256,56 лв. договорна лихва.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, заемателят заявява, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от к.ора.

В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от к.ора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 785,70 лв., която такса се заплаща от заемателя разсрочено на равни части заедно с всяка от погасителните вноски – чл. 1, ал. 4 от договора.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице, в т. ч. на „АКПЗ“ ООД, „АПС ББ“ ЕООД или на друго юридическо лице, по преценка на заемодателя, включително да заложи вземането си в полза на трето лице съгласно Закона за особените залози.

В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по този договор, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв., през последните 5 години да няма к.на история в ЦКР към БНБ или да има к.на на история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. банкова г.я, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.