Решение № 321 от 18.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Смолян, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500226 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

Смолянският окръжен съд е сезиран с допустимата въззивна жалба с в х . № 2436/07.04.2023г. от Н. Х. С. ,с ЕГН **********,депозирана чрез пълномощника му адв.И.Г. срещу решение №142/22.03.2023 г. по гр.дело № 963/2022 г. по описа на Смолянски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове да бъде осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – МВР – гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46 да му заплати сумата от 2 323. 43 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и незаплатен на ищеца нощен труд за 250 часа, за периода от 02.12.2019г. до датата на подаване на исковата молба, получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд в размер на 250 часа с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и иска да му заплати сумата от 279. 31 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимата сума за извънреден труд, считано от първо число от месеца, следващ периода, за който се дължи съответното допълнително трудовото възнаграждение, до датата на предявяване на иска. Със същото решение са възложени в тежест на ищеца направените разноски от Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – МВР – гр. София за юриск. възнаграждение в размер на 200 лева.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№3025 от 05.05.2023година от Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – МВР –гр.

1

София,представлявана от директор гл.комисар Р.Д.чрез гл.юриск.Х.а с който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с с атакувания съдебен акт, с който позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/2020г., постановено по тълк.д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС на РБ и буквално възпроизвежда мотивите му е отхвърлил предявените искове. Развива оплакване,че това тълкувателно решение безспорно задължително за прилагане на съдилищата в РБ, но при неговото постановяване е нарушен основен принцип на гражданския процес - при наличие на законова празнота съдът обосновава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Освен това според жалбоподателя тълкувателното решение противоречи на правото на Европейски съюз – Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело №262/2020г., нормата на член 12, буква б) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, нормата на чл.14 от ЕКЗПЧОС и нормите на чл.20 и чл.31 от ХОПЕС. Твърди,че разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.развива оплакване, че при липсата на специално правило в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ.Счита ,че основна грижа на законодателя е да осигури равнопоставеност на работниците и служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, по трудово правоотношение в МВР или извън нея. Счита също така, че е недопустимо поставянето на служителите в системата на МВР, работещи в режим на сумирано изчисляване на работното време в по-неблагоприятно положение спрямо останалите работници и служители при възмездяването на нощния труд. В противен случай би се стигнало до различно третиране на нощния труд и различни критерии за неговото възмездяване, като държавните служители в системата на МВР, осъществяващи нощен труд при сумирано изчисляване на работното време биха били поставени в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, за които са приложими общите разпоредби на КТ и НСОРЗ. Чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС закрепят основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, а това са нормативни актове от по -висока степен, с в противоречие на които е постановено Тълкувателно решение № 1/2020г., постановено по тълк.д. № 1/2020г, на ОСГК на ВКС на РБ. Твърди още, че полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава биологичните ритми на работника/служителя и е свързано с вредни за организма, последици, които се компенсират чрез допълнителното заплащане и различно отчитане на нощния труд.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че съда на европейския съюз е дал отговор на поставен преюдициален въпрос от PC - Луковит по дело С-262/2020 г.,и е посочил че 2

„не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки." В решението по посоченото дело (т. 79), СЕС е приел също, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6 октомври 2021 r., Sumal, С-882/19, EU: С: 2021: 800, т. 71 и цитираната съдебна практика). В случая при липса на други приложени мерки в процесния период, именно уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.

Противното би било демонстрация на дискриминационно отношение, което не е позволено както от Конституцията на република България, така и правилата на ЕС.Твърди ,че във връзка с гореизложеното вече е подадена искова молба от служители на МВР, с които се иска от местен съд да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, който да отговори на редица въпроси свързани с прилагането на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. постановено по Т.Д. №1/2020г. на ОСЕК на ВКС като са изложени редица оплаквания за неговия дискриминационен характер и противоречието му с правото на ЕС.Моли окръжният съд да отмени, като неправилно и необосновано съдебно решение № 142 от 22.03.2023г. постановено по гр.д. № 963/2022г. по описа на РС-Смолян и вместо него да постанови съдебен акт, с който да уважи предявения иск.

В писмения отговор ГДГП се поддържа неоснователност на въззивната жалба и се излагат доводи в тази насока.Според въззиваемата страна решаващият съд, след като е направил подробен анализ на всички представени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК и с оглед на постановеното Тълкувателно решение №1/2020г. от 15.03.2023г. на Общото събрание на Върховния касационен съд на Република България, постановено по тълкувателно дело №1/2020г. е постановил съдебен акт, с който е отхвърлил, като неоснователен предявените от ищеца Н. Х. С. исковете с правно основание чл.178, ал.1, т.З във вр. с чл.187 ал.7 от ЗМВР, с който се иска да ГДГП-МВР да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2 323.43 лева (съгласно изменението в размера на иска, направено в съдебно заседание, 3 проведено на 23.02.2023г.), представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца и незаплатен нощен труд в размер на 250 часа за периода три години назад от датата на подаване на исковата молба, получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд в размер на 250 часа с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В мотивите на обжалваното решение изрично е посочено обстоятелството, че за служителите в МВР е установена друга максимална продължителност на нощния труд.

Твърди ,че ЗМВР е специален закон по отношение на КТ, а и на НСОРЗ, поради което разпоредбите на специалния закон намира ,че дерогират приложението на общата норма. С оглед спецификата на изпълняваните от служителите на МВР служебни задължения по охрана на обществения ред, които изискват непрекъсваемост на процеса налага ограничаване на предвидената в КТ специална закрила, не може да се търси равнопоставеност с другите работници и служители, които работят по трудово правоотношение.

Освен това се поддържа, че полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1, т. 1 от ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 от ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл.234, ал. 1 ЗМВР), поблагоприятен режим на заплащане на извънреден труд (чл.187, ал.5,6, и 7 от ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и поблагоприятни условия за придобиване право на пенсия/чл.69, ал.2 от КСО/ и др. Твърди също,че постановеното отхвърляне на иска е и в съответствие с правото на ЕС, обективирано в решение по дело С-262/2020г. на СЕС, както и на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/23020г., постановено по тълк. Дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС на Република България.Моли окръжният съд да остави без уважение депозираната въззивна жалба като неоснователна, да потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно постановено.Претендира направените разноски, включително юриск. възнаграждение пред настоящата инстанция.

Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят Н. Х. С. ,редовно призован , не се явява Вместо него пълномощникът му адв.И.Г. поддържа изцяло депозираната въззивна жалба Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Главна дирекция „Гранична полиция „ при МВРгр.София се представлява от гл.юриск.М. Х.а ,която поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното решение , с което са отхвърлени исковете като неоснователни.Представя писмени бележки.

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима .Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , освободен от внасяне на държавна такса , при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

4

Няма спор по делото между страните, че ищеца Н. Х. С. е работил по служебно правоотношение при ответника в процесния период, като до момента изпълнява длъжността

„старши полицай“ в група“Оперативен дежурен център“от сектор „Регионален координационен център“, при регионална дирекция „Гранична полиция“ –гр.Смолян.Страните не спорят също, че ищецът Н. С. е полагал труд на 12-часови работни смени, по график, включително за времето от 22. 00 ч. до 06. 00 ч.

В първата инстанция е назначена , изслушана , приета и неоспорена СИЕ като в.л. Е.К. е направила справка в счетоводството на ответника, със съхраняваните при него документи, относими към случая на ищеца С.. В заключението вещото лице посочва, че положеният от ищеца нощен труд за процесния период – 02.12.2019г. – 04.10.2022г., който подробно е представен в табличен вид, е заплатен на същия, без обаче 222 часа положен нощен труд да бъдат преобразувани в дневен, съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период -02.12.2019-.04.10.2022г според вещото лице е 2 323,43 лева /Таблица 1,к.13/