Определение № 892 от 14.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 892 гр. София, 14.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500591 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

С Определение № 133 от 31.03.2025 г. по гр. д. № 765/2022 г. по описа на РС - Своге, постановено по реда на чл. 248 ГПК, постановеното по делото първоинстанционно решение е изменено в частта за разноските, като присъдените с решението разноски в полза на процесуалния представител на първоначалния ищец в производството - адв. Д. М. са намалени от общия размер от 864,00 лева с ДДС, на общия размер от 720,00 лева без ДДС.

Срещу посоченото определение е депозирана частна жалба от адв. М., с която се претендира осъждане на ответното дружество да му заплати допълнително и сумата от 144,00 лева, представляваща дължимият ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение от 864,00 лева. Претендират се и разноски за държавна такса в настоящото производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по молбата страна - „Профи Кредит България“ ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Срещу постановеното определение в частта, в която е оставено без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД с доводи за неправилност. Излага, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определените разноски не съответстват на цената на претендираните адвокатски услуги. Моли да бъде отменено атакуваното определение и на негово място постановено друго, с което да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника до размера от 200.00 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от 1 насрещната страна Б. И., чрез пълномощника му адв. Д. М., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след като разгледа частните жалби и писмените отговори и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледана по същество.

С Решение № 92 от 17.06.2024 г. първоинстанционният съд е уважил предявените от Б. Б. Й. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД искове за прогласяване нищожността на две договорни клаузи от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40006389682 от 27.10.2021 година.

С решението в полза на настоящия жалбоподател - адв. М., е присъдена общата сума от 864,00 лева с ДДС, представляваща дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ по реда на чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА. Посочената сума първоинстанционният съд е определил с оглед броя на предявените, фактическата и правна сложност на делото, положените от адв. М. процесуални усилия, като е съобразена и практиката на националните съдилища и на СЕС.

В срока за обжалване на това решение ответникът по първоначално предявените искове е поискал от съда да измени същото в частта за разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение. С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е изменил постановеното по делото решение, като на практика не е редуцирал дължимото се възнаграждение, единствено го е присъдил без ДДС, като се е позовал на Определение № 917 от 02.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1323/2023 г. на ВКС. Съгласно мотивите на посоченото определение съдът не може да начислява ДДС върху дължимото за оказана безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение. Поради това присъденото в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение е намалено от 864,00 лева (определени в решението с ДДС) на 720,00 лева без ДДС.

Настоящият въззивен състав споделя доводите на РС - Своге в обжалваното определение, че не са налице основания за намаляване на първоначално присъдените разноски и не споделя доводите за недължимост на ДДС.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като осъди другата страна да ги заплати. Отговорността за разноските следва да се 2 разпредели от съда между страните по правилата на чл. 78 ГПК - съобразно изхода на спора.

Присъденият от РС-Своге адвокатски хонорар не се явява завишен.

Предмет на производството са два оценяеми иска, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с цена от 875 лева и 2450 лева. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Съгласно нормата на чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1, минималното възнаграждение по иск с цена до 1000 лв. е 400 лв., а съгласно т. 2 на чл. 7, ал. 1 – при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000– т.е. 400.00 лева и 545.00 лева или общо 945 лева без ДДС. Ниската фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно съдебно заседание обосновава присъждане на възнаграждение под минималния размер и с оглед на това, съдът намира, че правилно РС-Своге е определил сума от 720.00 лева без ДДС, но неправилно не е присъдил ДДС съгласно следните съображения:

Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от възнаграждението. Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и когато се определя от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред. В този смисъл е последователната практика на върховната съдебна инстанция, която настоящият състав споделя - Определение № 739 от 20.02.2024 г. по гр. д. № 736/2023 г. на ВКС; Определение № 50207 от 11.10.2023 г. по т. д. № 1940/2022 г. на ВКС; Определение № 309 от 30.09.2020 г. по ч. т. д. №

1065/2020 г., на ВКС, Определение № 82 от 18.02.2020 г. по ч. т.д. № 104/2020 г., на ВКС, Определение № 699 от 18.12.2018 г., по ч. т. д. № 2908/2018 г. на ВКС и други.

В цитираните актове на ВКС се приема, че в случаи като настоящия, при отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС, в негова полза следва да се присъди възнаграждение, определено от съда, към което следва да се прибави 20 % ДДС.

Посоченото налага извод за основателност на подадената частна жалба от адв. М., в частта й, с която се иска присъждане на сумата от 144,00 лева, представляваща дължимия ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение от 720,00 лева и неоснователност на жалбата на "Профи Кредит България" ЕООД. Предвид това обжалваното определение следва да се отмени, а подадената от „Профи Кредит България“ ЕООД молба за 3 изменение на постановеното първоинстанционно решението в частта за разноските, следва да се остави без уважение.

От друга страна, частната жалба, в частта й, с която се иска присъждане на разноски за настоящото въззивно производство, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер и не попада в приложеното поле на чл. 81 ГПК, поради което в него не се носи отговорност за разноски.

След като не се дължат разноски в производствата по чл. 248 ГПК, то няма основание за присъждане на такива и по делата, образувани при обжалване на постановените в тези производства актове, каквото е настоящото дело. В този мисъл - Определение № 4385 от 19.12.2022 г. по ч.гр.д. № 4667/2022 г. на ВКС, Определение № 672 от 15.12.2022 г. по ч.т.д. № 2260/2022 г. на ВКС и други.

По изложените съображения, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 133 от 31.03.2025 г. по гр. д. № 765/2022 г. по описа на РС - Своге, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено постановеното по делото първоинстанционно решение в частта за разноските, като присъдените с решението разноски в полза на процесуалния представител на ищеца в производството - адв. Д. М. са намалени от общия размер от 864,00 лева с ДДС, на общия размер от 720,00 лева без ДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Профи Кредит България“ ЕООД (вх. № 2408/04.07.2024 г. по описа на РС - Своге) за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските присъдени на адв. Д. М. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Д. М. ( вх. № 1398/14.04.2025 г. по описа на РС - Своге), В ЧАСТТА, с която се иска „Профи Кредит България“ ЕООД да бъде осъден да заплати сумата от 15,00 (петнадесет) лева - сторени разноски за платена държавна такса по сметка на СОС за частното въззивно производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4