Решение № 72 от 15.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Свиленград, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100893 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът П. Н. С. иска от съда да признае за установено по отношение на ответницата Т. Г. П., че е собственик на недвижим имот, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***** /***************/, в квартал 61 /шестдесет и първи/ по плана на гр. Любимец, одобрен със Заповед № 254/04.08.1992г., целият УПИ с площ от 1092 /хиляда деветдесет и два/ кв. метра, ведно с построените в имота жилищна сграда с площ 84 /осемдесет и четири/ кв. метра, лятна кухня с площ 20 /двадесет/ кв. метра и стопанска постройка с площ 40 /четиридесет/ кв. метра, и ведно с всички останали приращения и подобрения, трайно прикрепени към имота, при граници и съседи на УПИ: улица, ****** на Д.И. Н., УПИ ***** на наследници на М.И.Х., УПИ ****** на З.Г.Х. и УПИ ****** на Н.Д.Ч.. Иска и на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът да отмени констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 197, том VI, peг. № 6859, дело № 896 от 2012г. по описа на нотариус с рег. № 420 по регистъра на Нотариалната камара. Претендира разноски по делото.

Ищецът твърди, че баща му Н.И. С., починал на 21.03.2013 г. и след смъртта си оставил за законни наследници него и брат му И. Н. С.. Последният се отказал от наследството, останалото от баща му, като отказът бил вписан на 03.04.2013 г., така че единствен законен наследник на покойния наследодател Н.И. С. останал ищецът по делото.

В наследството на Н.И. С., баща на ищеца П. Н. С., бил включен гореописания имот, който той придобил по наследство от родителите си И. Н. С., починал на 29.05.1990 г., и М.А. С.а, починала на 27.09.2000 г. Родителите на бащата на ищеца придобили процесния имот в режим на СИО, въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт за покупка - продажба на недвижим имот №8 от 30.01.1980г., том I, дело № 16/1980г.

Ищецът по делото бил единствен собственик на процесния недвижим имот по силата на наследяване и давностно владение. След закупуването на дворното място през 1980 г., неговите дядо и баба — И. и М. С.и, живели в имота и го ползвали необезпокоявани от никой, с убеждението, че този имот е техен. Те плащали и данъците за процесния имот, 1 както за земята, така и за сградите. След като през 1990 г. починал дядото на ищеца, имота продължил да се ползва от баба му, до смъртта й през 2000 г., както и от сина им (бащата на ищеца), починал на 21.03.2013 г. Те ползвали имота като свой, необезпокоявани от никого.

След смъртта на баща му, ищецът и неговия брат продължили да ползват имота, като извършили и редица подобрения по сградите, изразяващи се в измазване и подмяна на покривни конструкции. Продължили и да заплащат данъците за земята и за сградите, с убеждението, че са собственици, както на земята, така и на сградите, построени върху нея.

След като брат му се отказал от наследството на баща им, ищецът продължавал да ползва имота с убеждението, че е негов.

През месец август 2025 г. ищецът узнал, че ответницата се е снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 197, том VI, peг. № 6859, дело № 896 от 2012г. по описа на нотариус с рег. № 420 по РНК, с който била призната за собственик на 1/2 ид. част от процесния УПИ, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка.

Ищецът посочва, че ответницата Т. Г. П. била дъщеря на Г. Н. Ч., починал на 28.10.1951г., който от своя страна бил син на Н.И. С., починал на 29.08.1985г. (прадядо на ищеца, баща на дядо му И. Н. С.).

Ищецът оспорва констатациите на нотариуса в посочения нотариален акт за собственост на ответницата, относно принадлежността на правото на собственост, като ги счита за неверни. Счита, че няма как ответницата да придобие по наследство 1/2 ид. част от процесния УПИ, тъй като починалият през 1985 г. общ наследодател Н.И. С., през 1980 г. го продал, без построените в него сгради, на сина си И. Н. С.. Т.е. общият наследодател приживе се бил разпоредил по възмезден начин с правото си собственост върху процесния УПИ, който към момента на смъртта му не бил включен патримониума му. Затова и въз основа на наследяването ищецът бил изключителен собственик на УПИ.

Относно сградите в УПИ ищецът посочва, че дядо му И. Н. С. (поч. на 29.05.1990 г.) и баба му М.А. С.а (поч. на 27.09.2000 г.), до смъртта си владели построените в имота сгради необезпокоявано, с намерение за своене и с убеждението, че са техни. По същия начин владял сградите бащата на ищеца Н.И. С. (поч. на 21.03.2013 г.), а след това и самият ищец.

Ответницата не владеела и никога не била владяла сградите, построени в процесния УПИ. Не била декларирала имота и сградите, построени в него, и не заплащала данъците на имота, дори и след като се била снабдила с констативния нотариален акт през 2012 година.

Данъците за имота (земя и сгради) се заплащали и до настоящия момент от ищеца, който го считал за свой.

Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който моли съда да отхвърли иска като недопустим и неоснователен. Счита, че искът бил недопустим, тъй като бил предявен след изтичане на всички давностни срокове, в които можел да докаже твърденията върху евентуалната си собственост върху имота. По същество оспорва твърденията на ищеца, че е собственик на целия имот, като твърди, че той притежава само 1/2 ид. част от земята, без сградите в имота.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.01.1980 година, с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том I, дело № 16/1980 г. на свиленградски районен съдия, Н.И. С. продава на сина си И. Н. С. следния недвижим имот: дворно място от 1092 кв.м., находящо се в гр. Любимец, обособено в парцел XIX, образуван за планоснимачен номер 1218 в квартал 61а по плана на града, утвърден със Заповед № 2475/03.06.1957 г., без постройките в него.

Представено е с исковата молба Удостоверение с рег. № Л-3088/1/02.08.2025 г., издадено от Община Любимец, видно от което имотът, описан в горепосочения нотариален акт от 1980 г. като дворно място от 1092 кв.м., е идентичен с част от УПИ ***** с площ от 2

1092 кв.м. в квартал 61 по плана на гр. Любимец, одобрен със Заповед № 254/04.08.1992г.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 412/19.12.2025 г., издадено от Община Любимец, продавачът по нотариалния акт - Н.И. С. е починал като вдовец на 29.08.1985 г. и е оставил за законни наследници сина си И. Н. С. и внучка си Т. Г. П., която го е наследила по заместване на баща си Г. Н. Ч., починал на 28.10.195 г. преди общия наследодател (чл.10, ал.1 от ЗН). И. Н. С. (син на наследодателя Н.И. С. и купувач по горепосочения нотариален акт) е починал на 29.05.1990 г. и е оставил за законни наследници съпруга М.А. С.о (поч. на 27.09.2000 г.) и техния син Н.И. С. (поч. на 21.03.2013 г.). След смъртта си последният е оставил за законни наследници двама сина: И. Н. С. и П. Н. С. – ищец по делото, видно от Удостоверение за наследници с изх. № И-2918/26.08.2025 г., издадено от Община Любимец.

Братът на ищеца И. Н. С. се е отказал от наследството, останало от баща му Н.И. С., като отказът от наследство е вписан в особената за това книга на Пловдивски районен съд на 03.04.2013 г., видно от представено удостоверение, издадено по ч.гр.д. № 5552/2013 г. по описа на РС – Пловдив.

Видно от представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 197, том VI, peг. № 6859, дело № 896 от 2012г. по описа на нотариус с рег. № 420 по РНК, Т. Г. П. е призната за собственик на 1/2 ид. част от процесния УПИ *****, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка.

С оглед оспорване на констатациите на нотариуса в посочения констативен нотариален акт от 2012 г., относно принадлежността на правото на собственост на ответницата, по делото са допуснати шестима свидетели – по трима за всяка от спорещите страни. От страна на ответницата свидетели не бяха доведени за разпит в съдебно заседание.

От показанията на ангажираните от ищеца свидетели става ясно, че в процесния имот живеели бабата, дядото и прадядото на ищеца, до смъртта им, като най-късно починала бабата - през 2000 година. След смъртта й в имота живял бащата на ищеца до смъртта му през 2013 година. След това, в продължение на 12 години в имота живял свидетеля Костадин Н. Арнаудов, на когото ищецът предоставил правото да го ползва безвъзмездно, за да го поддържа. Според свидетелите наследодателите на ищеца, а след смъртта им и той самият, са полагали грижи за имота - извършвали са редица ремонти по сградите в него, в т.ч. прехвърляне на покрива на жилищната сграда – с убеждението, че те са собственици на този имот. Свидетелите са категорични, че Т. П. не е идвала в имота и не се е интересувала от него, нито преди смъртта на бащата на ищеца, нито след това.

От представеното удостоверение за данъчна оценка е видно, че процесния УПИ и построените в него сгради са декларирани от ищеца П. Н. С..

При така установените обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с установителни искове за собственост, с който ищецът търси защита на правото си на собственост с твърдение, че е съсобственик на процесния УПИ на основание наследствено правоприемство и че е съсобственик на построените в УПИ сгради на основание давностно владение, присъединено към това на наследодателите му. От своя страна, ответницата претендира да е собственик на 1/2 ид. част от имота и сградите в него на основание наследяване и давностно владение, вследствие на което се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост от 10.12.2012 г.

При спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират да са собственици, било по наследствено правоприемство или с нотариални актове - констативни или такива за правна сделка, всяка една от тях следва да докаже своето право по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест. В посочения смисъл е ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. Затова, всяка от страните следва да установи претендираното си право на собственост на наведеното основание.

Наведеното от ищеца придобивно основание по отношение на процесния УПИ – 3 наследяване, предпоставя установяване наличието на имота в патримониума на наследодателя му. Това обстоятелство категорично се установява по делото: наличен е титул за собственост, който легитимира дядото на ищеца по бащина линия като изключителен собственик на процесния УПИ, а ищецът е негов единствен законен наследник.

Следователно, въз основа на наследяването ищецът е станал собственик на целият УПИ.

Наведеното от ищеца придобивно основание по отношение на сградите в процесния УПИ - давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя - чл.68, ал.1 от ЗС. При спор за придобИ.е по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, следва да се установи дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога.

По делото категорично се установи, че ищецът е осъществявал непрекъсната фактическа власт върху процесните сгради в имота за период по-дълъг от 10 години, считано от смъртта на баща му през 2013 г. Установи се също, че преди ищеца непрекъсната фактическа власт върху процесните сгради са осъществявали баща му, а преди него – баба му и дядо му, както и че ответницата никога не е осъществявала фактическа власт върху имота и сградите в него.