Решение № 842 от 10.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. Бургас, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20252120203055 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на „Калина 2006“ ЕООД, ЕИК: 147100236, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Октомври“ №28, представлявано от М. Д. П., против Наказателно постановление №842202F833485/06.08.2025г., издадено от К. Н. К. - Началник на отдел ‘‘Оперативни дейности“Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството – жалбоподател, на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.

В жалбата се излагат доводи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли съда да отмени изцяло същото, като се излагат и подробни аргументи в тази насока. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател редовно призовано, се явява адв.П., която поддържа жалбата.

За АНО, редовно призован, се явява юрисконсулт Т., която моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.06.2025г., в 17,12 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - магазин алкохол и цигари, находящ се в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.„Брацигово“ №13, стопанисван от „Калина 2006“ ЕООД, с ЕИК:

147100236. При проверката е установено, че в обекта има монтирано пос-терминално устройство за плащане с дебитни, кредитни и др. карти към „Пощенска банка“, 1 регистрирано на адреса на проверявания търговски обект. В хода на проверката са изискани и представени документи, издадени от пос-терминаяа и удостоверяващи плащания на клиенти чрез карти за 30.06.2025г. При анализ на бележка, отпечатана в 13,32ч., е установено, че на 30.06.2025г. е било осъществено плащане от клиент за сумата от 12,00 лв.

При проверка на контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за дата 30.06.2025г., сумата от 12,00 лв. не е отразена на монтираното и технически изправно фискално устройство „Елтрейд АЗ KL“ с peг. №4787532/20.02.25г. и ИН на ФУ:ЕС 391287 и ИН на ФП:44391287 чрез издаване на фискален бон.

АНО е приел, че Калина 2006“ ЕООД, ЕИК: 147100236 не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред на продажба, съставляващо нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ. Възприемайки така описаната фактическа обстановка АНО е издал процесните АУАН и НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, видно от представената по делото Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025г. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащия го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Административно – наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана за осъществено нарушение по чл.118, ал.1 ЗДДС. Съобразно цитираната правна норма всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Прилагането на тази разпоредба, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, 2 както и минималните реквизити на фискалните касови бележки са определени с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Съгласно чл.25, ал.1, т.1 ЗДДС, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Съгласно чл.25, ал.6 от Наредбата, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Съдът намира обаче, че в случая са налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В цитираната разпоредба са посочени обстоятелствата, които изключват обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с явно незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. Съществената разлика в двете хипотези на чл.9, ал.2 от НК се изразява в това, че малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно въздействие на обществените отношения или неговото въздействие е такова, че не ги застрашава, което изключва обществената му опасност и оттам не се квалифицира като престъпление. От своя страна, маловажният случай по чл.93, т.9 от НК се характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е по-малко тежко, докато деянието по чл.9, ал.2 от НК поради липса или явна незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление.

БРС намира в тази връзка, че деянието на жалбоподателя, дори и да се приеме, че съставлява административно нарушение, е малозначително, тъй като не оказва отрицателно въздействие на обществените отношения, което изключва обществената му опасност. В случая се касае за констатирано едно единствено нарушение от страна на жалбоподателя, което при това касае неиздаването на касов бон за сумата от едва 12лв. Липсата на издаден фиксален бон за такава малка сума, при съпоставяне на големия реализиран оборот за деня /в размер на 3-4000лв./, навежда към извода за допускане на нарушението по невнимание и поради натовареност в обекта /каквито са били и обясненията на работещия в магазина случител, дадени пред проверяващите/. Изложеното се явява и съвсем естествена житейска ситуация, тъй като ноторно известно е, че обекти като процесния реализират най – много доходи и съответно са най – натоварени през летния сезон, като за тях е характерна именно сезонната работа. В този смисъл и при наличието на голям брой посетители в обекта е напълно възможно да е допусната неволна грешка от страна на служителя. Нещо повече, касае се за първо нарушение на дружеството /доколкото липсват данни за други такива/, което обосновава и извода, че случаят е инцидентен и лишен от каквато и да е обществена опасност. В същото време и твърдяното като избегнатото за плащане ДДС за което липсват данни да не е платено в действителност/ би било в размер максимум от 2,40лв., а на 3 дружеството е наложена и ПАМ /макар и същата да не е изпълнена все още, видно от изявлението на процесуалния представител на АНО/. Предвид изложеното, АНО е следвало да отчете спецификата на случая и да не издава НП.

За пълнота следва да бъде посочено, че всяко едно деяние трябва да е обществено опасно деяние - чл.9, ал.1 от НК, което да прави обществено оправдано третирането на съответното поведение като административно нарушение и да обоснове използването на средствата на административно – наказателната принуда за обществено приемливи. В случая обаче не сме изправени пред такава хипотеза.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, жалбоподателят е направил искане за присъждане на такива, като е представил доказателства за сторени разноски в размер на 500лв. /съобразно представен договор за правна защита и съдействие на л.38 от делото/, които следва да се присъдят в негова полза.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното НП не е издадено в съответствие със закона и следва да се отмени.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №842202-F833485/06.08.2025г., издадено от К. Н. К. - Началник на отдел ‘‘Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството – жалбоподател „Калина 2006“ ЕООД, ЕИК: 147100236, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Октомври“ №28, представлявано от М. Д. П., на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.

ОСЪЖДА НАП-София д а заплати на „Калина 2006“ ЕООД, ЕИК: 147100236, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Октомври“ №28, представлявано от М. Д. П., сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4