Решение № 8544 от 09.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8544 гр. ***, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110116928 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба, подадена от В. И. В., ЕГН:

**********, адрес: ***, срещу ***, адрес: **** с която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на *****

В исковата молба се твърди, че ищецът заемал длъжността „директор“ на Регионална дирекция по горите – *** (РДГ-***), като с оспорената Заповед № *** г. на изпълнителния директор (ИД) на *****(***) към Министерството на земеделието и храните (МЗХ) му било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Твърди се, че с оспорената заповед на ищеца било наложено дисциплинарно наказание, като му били вменени задължения и отговорности за предотвратяване на ситуации, в които ищецът не бил участвал, предварително не му било известно да са били подготвяни или организирани и не били представени доказателства относно това същите да са се състояли.

Твърди се, че със заповед № *** г. на ИД на *** от ищеца били поискани обяснения по повод получен анонимен сигнал в МЗХ, съдържащ твърдение, че на същата дата сутринта около 10 ч. служители на РДГ-*** не изпълнявали трудовите си задължения, а участвали в мероприятие извън сградата на РДГ*** – в околностите на с. ***. Сигналът бил получен в *** около 13:45 ч. В заповедта били поставени шест въпроса, на които на осн. чл. 193 КТ от ищеца били поискани писмени обяснения в 3-дневен срок. Ищецът получил заповедта на 19.01.2024 г. и в указания му срок подал писмени обяснения, към които приложил писмени доказателства. Твърди се, че във връзка със сигнала 1 от 18.01.2024 г. ищецът предприел незабавни действия за изясняване на случая, поискал писмени обяснения от всички лица, за които имало твърдения, че са участвали в мероприятието около с. ***. В подадените от въпросните служители писмени обяснения се съдържали твърдения, че същите са изпълнявали трудовите си задължения в района на с. ***, съгласно утвърдените графици за работа. В подадените от ищеца писмени обяснения същият представил доказателства и за това. Твърди се, че в обясненията на служителите не се съдържали данни за т.нар. „мероприятие“ в околностите на с. ***. В дадените от заместник-директора на РДГ-*** инж. В. обяснения се съдържала информация, че на 18.01.2024 г. екип 1, състоящ се от техн. *** и техн. *** взел участие в съвместна проверка с експерти от ***, която се състояла на територията на ДГС-***, участък ***. Представител на *** в тази проверка бил инж. ***, за което бил съставен протокол в 13:10 ч. Това се потвърждавало и от писмените обяснения на гл. сп. горски инспектор *** и гл. сп. горски инспектор ***. Твърди се, че в оспорваната заповед ИД на *** изградил вътрешното си убеждение и взел решение да наложи на ищеца дисциплинарно наказание единствено въз основа на проведен телефонен разговор със заместник-директора на РДГ-*** инж. В.. В този разговор ищецът не бил участвал и същият не бил наясно каква информация получил ИД на *** и дали същата е вярна. В подадените до ищеца две писмени обяснения инж. В. не бил споменал нищо за подобни разговори, нито в тях се съдържала информация за някакво мероприятие на 18.01.2024 г. в околностите на с. ***. В началото на м. март 2024 г. в отговор на поисканото от ищеца трето обяснение инж. В. информирал за проведен телефонен разговор между него и ИД на на ***, но отричал той или някой от служителите на РДГ-*** да е участвал в мероприятие „колене на прасе“. Същият твърдял, че подобно мероприятие времево било невъзможно да се случи, тъй като той и служителите от РДГ-*** се срещнали на работна среща, която продължила около 40 мин. Твърди се, че в хода на извършената от ищеца проверка до налагането на обжалваното дисциплинарно наказание „забележка“ , не било установено участието на служители на РДГ-*** в твърдяното в сигнала мероприятие на 18.01.2024 г. Твърди се, че в проведеното от ИД на *** дисциплинарно производство не бил установен факта на дисциплинарно нарушение, участието и приноса на ищеца към това нарушение. Твърди се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и издадена при съществени процедурни нарушения. Наказващият орган взел своето решение без да обсъди в пълен обем всички събрани в хода на проверката доказателства. Липсвала мотивация за взетото решение за налагане на дисциплинарното наказание. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени наложеното дисциплинарно наказание.

Претендира разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Изпълнителна агенция по горите за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. *** В.. Процесуалният 2 представител оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че ИД на *** е работодател на ищеца, в качеството му на директор на РДГ-***, както и че с оспорваната заповед на последния е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за незаконосъобразност на процесната заповед. Твърди, че на 18.01.2024 г., в 13:42 ч., ИД на *** получил съобщение от МЗХ за получен при тях сигнал, съдържащ твърдения, че в същия ден – на 18.01.2024 г., от около 10 часа сутринта служители на РДГ-*** през работно време не изпълнявали трудовите си задължения, а участвали в мероприятие извън сградата на РДГ – „колят прасе“ в околностите на с. ***. Твърди, че малко по-късно, в 13:47 ч., инж. **** – заместник-изпълнителен директор на ***, провел разговор с ищеца, по време на който последният посочил, че вече е информиран за случая от служител на ***, както и че се обадил на служителите си, които участвали в мероприятието, и им разпоредил да си тръгват веднага. По-късно, в 13:59 часа, ИД на *** провел телефонен разговор с инж. В. – заместник-директор на РДГ-***, който бил посочен в сигнала като един от участниците в процесното мероприятие. По време на този разговор инж. В. не отрекъл за подобна организация и заявил, че са на работен обяд (тийм билдинг). Освен това инж.

В. поканил ИД на *** и колегите му да се присъединят към тях, ако са в района на събитието. На този разговор, който ИД на *** бил провел на високоговорител от служебния си автомобил, свидетели станали двама служители в *** – инж. Д. Б. и Р. Л.. По-късно, в 14:07 ч. ИД на *** провел телефонен разговор с ищеца, по време на който последният заявил, че е служебно ангажиран извън сградата на РДГ-*** и няма информация по случая и за подобна организация. Във връзка с проведените телефонни разговори на ръководството на *** с ръководството на РДГ-***, които дали основание на ИД на *** да приеме, че действително подобно мероприятие се е състояло, последният незабавно предприел последващи действия и с писмо с рег. № *** г. на основание чл. 193, ал. 1 КТ изискал от ищеца писмени обяснения по случая. В указания срок ищецът подал писмени обяснения, ведно с приложени към тях документи. След преценка на представените от ищеца обяснения и документи, както и цялата фактология по случая, със Заповед № *** г. на ИД на *** на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

Излага доводи, че обстоятелството, че процесното събитие се е състояло, се установявало от проведените телефонни разговори с горепосоченото съдържание на ръководството на *** с ищеца и заместника му инж. В..

Обстоятелството, че на 18.01.2024 г. служителите на РДГ-*** в работно време са участвали в мероприятие извън сградата на дирекцията – в околностите на село ***, било отразено на 20.01.2024 г. в статия в регионалния интернет сайт „***“, придружена със снимков материал, както и в социалната мрежа „***“.

Излага доводи, че било установено и извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина – неупражнен контрол и начин на организация на работа на подчинените му служители, с което допуснал уронването на доброто име на РДГ-*** и ***. Твърди, че в качеството на директор на РДГ-*** 3 ищецът бил длъжен да съблюдава и изпълнява посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите и в раздел V, т.

1 и раздел XII „Професионална етика“ от длъжностната характеристика задължения, което в случая не бил сторил и това довело до неизпълнение на нормативно определеното му задължение да организира и ръководи дейността на РДГ-***. Действията на ищеца в случая показвали неспособността му като ръководител на РДГ-*** да организира, координира и контролира дейността й, в съответствие с вменените му с Устройствения правилник на дирекцията и длъжностната му характеристика задължения. Сочи, че в работата си директорът на РДГ следвало да се води от принципите на законност и прозрачност относно дейността на дирекцията, да предприема действия и да взема решения, имащи за цел да не уронват доброто име на предприятието пред обществеността, както и да не допуска злоупотреба с доверието на работодателя. С действията си и начина на ръководене и организация на дейността на РДГ- ***, ищецът следвало да не допуска възникването на подобни ситуации. Въпреки предприетите последващи действия от ищеца за изясняване на случая, били налице допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на трудови задължения, предвидени в нормативен акт – чл. 5, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на РДГ, както и на задължения, определени при възникването на трудовото му правоотношение – раздел V, т. 1 и раздел XII „Професионална етика“ от длъжностната характеристика, в частта, в която на директора на РДГ било вменено задължение да не злоупотребява с доверието на работодателя си, както и да пази доброто име на дирекцията. На следващо място излага доводи, че разпоредната на чл. 195 КТ също била спазена, като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание била мотивирана и в нея били посочени всики изикуеми реквизити. На следващо място твърди, че работодателят съобразил изискването на чл. 189 КТ, като при определяне на дисциплинарното наказание е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника, поради което на ищеца било наложено най-лекото дисциплинарно наказание. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т.

1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на *****

В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя в негова доказателствена тежест е да установи, че му е било наложено дисциплинарното наказание, чиято отмяна иска, а доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното 4 наказание тежи върху работодателя. При трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението.