Решение № 4223 от 10.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. София, 12.06.2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 4064 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Със съдебно решение № 705 от 03.01.2019г., постановено по гр. дело № 90395/2017г. по описа на Софийския районен съд (СРС), ІІ ГО, 56-ти състав, Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) „А.Б.“ АД е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), да заплати на ищеца Е.А.Т., сумата от 2 000 лв. – представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на настъпилото на 09.01.2017 г. в гр. София ПТП, както и на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задължението и договорите (ЗЗД) законната лихва, считано от 19.07.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата до пълния предявен размер от 16 000 лв. С решението си съдът е осъдил ЗАД „А.Б.“ АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на ищеца Е.А.Т. и сумата от 30.23 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лекарства и медицински консумативи, вследствие на настъпилото на 09.01.2017 г. в гр. София ПТП, както и на основание чл. 86, ал.

1 от ЗЗД законната лихва, считано от 19.07.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата до пълния предявен размер от 811.78 лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил ЗАД „А.Б.“ АД да заплати на Е.А.Т. сумата 168 лева, представляваща разноски по делото. Осъдил е ищеца да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника сумата от 1225.52 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Е.А.Т., в частта, с която са отхвърлени частично кумулативно предявените осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Твърди се неправилност на постановеното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и нарушение на материалния закон, като не са направени доказателствени искания.

В осъдителната част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

Въззивникът твърди, че по делото безспорно е установен целия фактически състав за ангажиране отговорността на застрахователя – ответник във връзка с настъпилото на 09.01.2017 г. в гр. София ПТП, при което е пострадал ищеца. Поддържа, че страните спорят по размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като определеното от съда обезщетение от 24 000 лв. отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Въззивникът изразява несъгласие с извода на съда, че по делото е доказано допринасянето от ищцата за настъпването на вредоносния резултат. Поддържа, че не е доказано съпричиняване на пострадалата Е.А.Т., представляващо извършването на действия, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. При условия на евентуалност твърди, че дори да е налице противоправно поведение от страна на пешеходката, то е по-малко укоримо и съпричиняването е в размер на не-повече от 10 %. Излага подробни съображения в подкрепа на довода си. Поддържа, че водачът е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, а доколкото е навлязъл в насрещното платно за движение, то за пешеходецът не е следвало да представлява опасност за него, тъй като той е пресичал лентата за движение в обратната посока, поради което и няма вина и не следва да бъде прието противоправно поведение на пострадалата Е.А.Т.. С оглед на изложеното счита, че не е доказано наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, а в случай, че съдът приеме такова за доказано, счита, че неговият размер не следва да е по-висок от 10%. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и бъде постановено решение, с което да бъде осъдено ЗАД „А.Б.“ АД да заплати на Е.А.Т. сумата от още 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2017 г. до окончателното плащане, както и още 781.55 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с настъпилото на 09.01.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2017 г. до окончателното плащане. Не сочи нови доказателства. Претендира направените разноски и пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ответник ЗАД „А.Б.“ АД, чрез надлежно упълномощен представител, в която изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че размера на дължимото обезщетение е правилно определен, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Поддържа, че съдът правилно е преценил, че Е.Т. не следва да получи пълните размери на обезщетенията за материални и нематериални вреди тъй като, въпреки вината на водача на автомобила, поведението на ищеца е било значителен фактор за настъпването на ПТП и съответно – за претърпените вреди. Не сочи нови доказателства. Претендира направените по делото разноски, вкл. и за адвокатски хонорар. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие, поддържа въззивната жалба и не сочи нови доказателства. Претендира разноски и не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез представителя си по пълномощие, оспорва въззивната жалба и поддържа отговора по изложените в него съображения. Претендира разноски и не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Двете страни представят списъци по чл. 80 от ГПК.

Страните не сочат нови доказателства и не са правили доказателствени искания във въззивното производство.

Софийският градски съд, в настоящия си въззивен състав, като взе предвид подадената въззивна жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми, приложими към разглеждания спор и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана и с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

І. По валидността на обжалваното решение.

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимостта на решението, в обжалваната част.

Решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковете, а съдът се е произнесъл именно по искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

ІІІ. По съществото на спора съдът приема следното:

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.

271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт. От събраните в първоинстанционното съдебно производство доказателства се установи, че на 09.01.2017 г. около 18.00 ч. в гр. София лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 4“, с рег. № *******, управляван от К.Т.Д.,*** река от ул. Градинарска към пл. Сточна гара и на около 50 метра след ул. Павлина Унуфриева участва в ПТП с пресичащия от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец Е.Т.. Механизмът на настъпване на процесното произшествие своевременно е оспорен от ответника – с отговора на исковата молба, но се установява еднозначно от писмените доказателства, свидетелските показания на К.Т.Д., както и от неоспорените заключения по автотехническата експертиза (САТЕ).

Страните по делото не спорят относно наличието на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 4“, с рег. № ******* към датата на ПТП, по който застраховател е ЗАД „А.Б.“ АД.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), приета като неоспорена от страните, кредитирана от съда съобразявайки чл. 202 от ГПК, като обективно и безпристрастно дадена, се установява, че от настъпилото на 09.01.2017г. в гр. София ПТП на Е.А.Т. са й причинени следните увреждания: счупване на лявата мишнична кост в горния й край. В заключението си експертът приема, че на ищцата й е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Според заключението на СМЕ счупването на лявата мишнична кост в горния й край реализира медикобиологичния признак – трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни, като претърпените от ищцата телесни увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП. От заключението се установява, че през периода на лечение ищцата е претърпяла болки и страдания за период от около 4 месеца, като през първите 2 месеца болките са били с по – голям интензитет. Според заключението на вещото лице всички описани увреждания са логично следствие от процесното произшествие. При липса на доказателства за различен от установения механизъм на настъпилото ПТП, съдът приема, че няма основание да не дава вяра на заключението на експерта, че уврежданията на ищцата са причинени именно от настъпилото на 09.01.2017г. ПТП.

Районният съд е разпитал свидетелят Й.С.Т.– съпруг на ищцата, чиито показания са допуснати относно установяване на болките и страданията на ищцата в резултат на процесното ПТП. От показанията на този свидетел се установява, че след настъпилото на 09.01.2017г. ПТП Е.Т. имала външни наранявания по брадичката и коляното и се оплаквала от силни болки в лявото рамо, а при направената рентгенова снимка се оказало, че има счупване на лявата ръка и се налагало да й се направи операция с поставяне на имплант. Установява се, че на 11.01.2017 г. на ищцата била направена операция, като свидетелят я придружавал в болницата, тъй като не можела да се грижи сама, а ищцата изпитвала много силни болки, като след изписването й от болница останала в къщи до м. септември 2017 г., през което време ходела на рехабилитация и се оплаквала от болки в лявата ръка. Установява се също, че ищцата не можела да си вдига лявата ръка нормално и след инцидента напуснала работа. Преценени при спазване нормата на чл. 172 от ГПК, настоящият съдебен състав не намира основания да не кредитира обсъдените показания на този свидетел, тъй като те са последователни и логични, а и изцяло кореспондират със заключението на вещото лице по медицинската експертиза, включително относно преживените болки и предприетото лечение след процесния инцидент.