Решение № 57 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513712 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11021/11.10.2022г. по гр.д. № 3461 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 34-ти състав В. БГ”ЕООД /с предишно наименование „4финанс”/, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул. ******* е осъдено да заплати на Д. Е. П., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. В.Н., гр. София, ул. ******* на основание на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 80,79лв., представляващи заплатена без основание такса за експресно разглеждане по договор за кредит № 9881730002/09.10.2017г.;, на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 299,95лв. представляващи съдебни разноски, В.

БГ”ЕООД /с предишно наименование „4финанс”/, ЕИК ******* е осъдено да заплати на адв. И. Н. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 257,10лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за заплащане на сумата от 13,48лв., представляващи платена без основание възнаградителна лихва по договора за периода от 09.10.2017г. до 08.11.2017г., като Д. Е. П., ЕГН ********** е осъден да заплати на В. БГ”ЕООД /с предишно наименование „4финанс”/, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 14,30лв.,

1

С Решение , наименовано Определение № 30384/10.11.2022г. по гр.д. № 3461/2022г. по описа на СРС, 34-ти състав на основание на чл. 250 от ГПК е допълнено Решение № 11021/11.10.2022г. по гр.д. № 3461 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 34-ти състав като В. БГ”ЕООД /с предишно наименование „4финанс”/, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул. ******* е осъдено да заплати на Д. Е. П., ЕГН ********** законната лихва за забава на плащането на сумата от 80,79лв. за периода от подаване на исковата молба – 25.01.2022г. до окончателното й погасяване.

С Определение № 30384/10.11.2022г. по гр.д. № 3461/2022г. по описа на СРС, 34-ти състав е изменено Решение № 11021/11.10.2022г в частта за разноските, като е отменено решението в частта, с която Д. Е. П., ЕГН ********** е осъден да заплати на В. БГ”ЕООД /с предишно наименование „4финанс”/, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 14,30лв.

Срещу така постановеното основно

Решение от 11.10.2022г. е депозирана въззивна жалба вх.№ 246337/14.11.2022г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 11.11.2022г. от ответника по исковете В. БГ”ЕООД /с предишно наименование „4финанс”/, ЕИК ******* в частта, в която исковете с а уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно било прието от СРС, че клаузата , уговаряща дължимост на таксата за експресно разглеждане противоречи на чл. 19, ал. 4 и чл. 10а от ЗПК, че е уговорена след подаване на заявката за кредит, че не е било известен размера й. Договорът за кредит бил сключен от разстояние през интернет-сайта на въззивника, при подаване на заявката последователно се отваряли прозорци, един от тях бил стандартния европейски формуляр, съдържащ всички условия на договора, едва след прочитането им се активирал бутон „подпиши”, като подписването доказвало, че потребителят е запознат с условията. Услугата приоритетно разглеждане на искането не била задължителна, след запознаване с условията за същата, както и с размер на възнаградителна лихва потребителят можел да прекъсне процедурата по кандидатстване , но той не го е направил. Съгласно ОУ в 14 дневен срок от сключването на договора потребителят можел да се откаже от него, но това не било направено, напротив сумата била усвоена от него.

Ищецът бил дългогодишен редовен клиент на въззивника, след процесния 2 договор за кредит изтеглил още 14 кредита, което доказвало, че е запознат с условията. Разпоредбата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК позволявала да се уговорят допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и за тях да се уговарят такси и комисионни. Такъв бил и характерът на услугата „експресно разглеждане”. Тази такса не била свързана с усвояването или с управлението на кредита. Тази такса била съгласувана с КЗП. Управлението на кредита били действия различни от тези по предоставянето на кредита, усвояването на кредита било действия след сключването на договора, като усвояването било действията по получаването на сумата по кредита от кредитополучателя.

Таксата за експресно разглеждане имала отношение само за срока, в който кредитодателят следва да заяви дали ще предостави кредита, в случая ищецът получил насрещна престация за платената от него такса от 80,79лв. ЗПК не предвиждал ограничения на компонентите, формиращи ГПР, единственото такова бил размер на ГПР от 50%. Ако единствен разход по кредита формиращ ГПР била възнаградителната лихва, нямало пречка същата да е 50% годишно. Претендирал е разноски.

Въззиваемият – ищец Д. Е. П., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било правилно. Непосочването на основните данни за формиране на ГПР било равнозначно на непосочване на ГПР в договора, като това било ситуация, в която потребителят не бил запознат с условията по бъдещото изпълнение на задълженията. В случая било установено, че бил върнал главницата от 400лв., платил таксата за експресно обслужване от 80,79лв. и възнаградителна лихва от 13,48лв. , установило се от заключението по счетоводната експертиза, че ГПР при включване на таксата в него е 286,74%, много над допустимия размер от 50%. Таксата била свързана с усвояването и управлението на кредита и правилно районният съд приел, че клаузата за същата е нищожна.

Тази клауза била неравноправна, уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискванията за добросъвестност и равновесие в правата на страните. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАДВ. Оспорил е претенцията на въззивника за разноски, като е посочил, че при спор по чл. 55, ал.1 от ЗЗД по който страна е потребител и финансова институция отговорността за разноски не се разпределя по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК, претендираното в случая от въззивника като разноски за процесуален представител било и 3 прекомерно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 13083/25.01.2022г. на Д. Е. П., ЕГН ********** срещу В. БГ”ЕООД /с предишно наименование „4финанс”/, ЕИК ******* с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 80,79лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.01.2022г. , до изплащането й, представляващи заплатена без основание такса за експресно разглеждане по договор за кредит № 9881730002/09.10.2017г; сумата от 13,48лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.01.2022г. , до изплащането й , представляващи платена без основание възнаградителна лихва по договора за периода от 09.10.2017г. до 08.11.2017г. Навело е твърдения, че на 09.10.2017г. сключил договор за кредит с ответника за сумата от 400лв. при годишен лихвен процент от 41% и ГПР от 49,70%, платил такса от 80,79лв. за експресно разглеждане на искането на кредит, изпълнил задълженията по този договор, като върнал главницата и платил и възнаградителна лихва , таксата за експресно разглеждане, общо платил сумата от 494,27лв.

Сключеният договор бил нищожен защото противоречал на императивни норми на закона – не била спазена предвидената форма, не му била предоставена необходимата преддоговорна информация, разменените електронни съобщения не били подписани; шрифт бил по –малък от „12”, клаузите на договора били неясни и разбираеми, не сочел общият размер на кредита; общият размер на дължимата сума и ГПР. Следвало да се посочат компоненти, формиращи ГПР и как се формира ГПР, а не само размер на ГПР, посочен бил само ГЛП, но не и останалите компоненти, които формират ГПР. Този ГПР бил погрешно посочен, реално размер бил 282,81%. Таксата за експресно обслужване не била дължима, защото клаузата, която я уговаряла била нищожна поради противоречие с д 10а, ал.2 от ЗПК, била неравноправна, не отговаряла на изискванията за добросъвестност. Тази такса следвало да се включи в ГПР и така размер на същия щял да бъде 282,81%, тоест много над допустимия размер от 50%. Нищожна била и клаузата за възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите нрави и това водело до нищожност на целия договор. Договорът не съдържал погасителен план, 4 което било допълнително основание да се приеме същия за недействителен, не се сочел лихвения процент на ден, правото на отказ от договора.

Договорът бил унищожаем поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Ответникът В. БГ”ЕООД /с предишно наименование „4финанс”/, ЕИК ******* е оспорил исковете. Посочил е, че сключеният договор бил валиден, всяка една от клаузите по договора били валидно, изпълнил задължението си да уведоми потребителя преди сключването на договора за всички условия по същия. Процедурата по кандидатстване за предоставяне на кредит по интернет-сайта не допускала преминаване от стъпка към стъпка без потребителят да прочете всеки един ред от текста Не били представени документи за плащане на процесните сум Ищецът имал общо 16 договора за кредит по договори сключени с ответника, процесният договор бил втори по ред, това доказвало че ищецът е доволен от предоставяните му услуги, запознат бил със същите. ГПР бил в рамките на допустимото от закона, определен бил по правилата на ЗПК. ГПР включвал само договорната лихва, тя била 41%, но при приравняването и на годишна база се получавал ГПР от 49,7%. Таксата за експресно обслужване не била за усвояването или управлението на кредита, нямало пречка да се уговори такава, ищецът получил насрещна престация, като искането му било разгледано незабавно.

Тази такса не била задължителна, услугата била предоставена по искане на потребителя с условия за което бил предварително запознат Размер на договорната лихва съответствал на типичните функции на същата, не нарушавал закона и добрите нрави, размер бил съобразен с начина по който набирал средства за осъществяване на дейността си. Претендирал е разноски.

Приет е документ озаглавен договор за потребителски кредит от разстояние № 9881730002/09.10.2017. без положен саморъчно подпис за за страните, сключен по реда на Закона за предоставяне на кредитни услуги от разстояние, съгласно който ищецът се е задължил да предоставени на ответника кредит от 400лв. чрез плащане в „Изи пей”АД, която сума следва да се върне за срок от 30 дни до 08.11.2017г. като и да плати възнаградителна лихва от 41% годишно, ГПР от 49,7%, дължи се и такса за експресно обслужване в размер на 80,79лв., като общата сума която следва да 5 се плати е 494,27лв.Съгласно общите условия таксата за експресно обслужване не е задължителна, тя е за упоискана от потребителя, като гарантира експресна обработка на кандидатурата за отпускане на кредита В раздела по т.1 е подробно описаната процедурата по кандидатстване за кредит, като е описана всяка стъпка за същото на интернет-сайта на ответника, със стандартния европейски формуляр за предварителна договорна информация и общите условия. Съгласно чл. 2 от договора срокът за отговор на искането за получаването на кредит е 7 календарни дни, но при искане за експресно разглеждане – до 15 минути, като тази такса се дължи само ако искането за кредит бъде одобрено – чл. 2.5. Съгласно чл. 3 от договора той се счита за сключен от потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършване на паричния превод от кредитора след като потребителят го е приел на началната страница или подпише същия на хартиен носител-така след като потребител натисне бутон „подпиши” кредитодателят му изпраща потвърждение под формата на имейл на посочения в профила на потребителя електронен адрес, като съобщенията по електронната поща потвърждаващи приемането на договора имат сила на подписи в съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. Посочено е в чл. 4 , че ГПР включва преки и косвени разподи по кредита, вкл. и възнаградителна лихва, не включва разходите по допълнителните незадължителни услуги. Съгласно чл. 5 от договора потребителят може да се откаже от договора в 14 дневен срок от сключването му