Решение № 3174 от 09.04.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 3174

Бургас, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - X-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА административно дело № 20267040700223 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. Т. Р. с [ЕГН] с адрес [населено място], [жк] [адрес] против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000030 издадена на 23.01.2026 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.З, п.б.“гг“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Прави искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна, поради недоказаност на нарушението.

Ответникът - полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ – В. Н. С., редовно уведомен, представя административната преписка и прави искане да се отхвърли жалбата и възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като счита, че същото следва да бъде определено в минимален размер Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4926110/23.01.2026 г. е съставен от младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], за това, че на 23.01.2026 г., на път І-9 на км.251.044 КПП в посока [жк], В. Р. е установен да управлява л.а.„Хонда“ с рег.№ 796М228, собственост на „Василев Ауто Кар“ ЕООД, който не е регистриран по надлежния ред, тъй като талона за временно движение и табелите са с изтекъл срок на валидност до 18.01.2026 г.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000030 издадена на 23.01.2026 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], Сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.1, б.“з“, п.б.“гг“ от ЗДвП на В. Р. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че лицето управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 26.01.2026 г. и е обжалвана по съдебен ред с жалба вх.№ 1373/29.01.2026 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

В хода на съдебното производство като свидетел е разпитан Д. И. В. – управител на „Василев Ауто Кар“ ЕООД. От свидетеля се сочи, че в средата на януари е оставил автомобила при В. Р., тъй като той има автосервиз. Автомобилът е бил с транзитни номера, които са имали валидност още 5-6 дни, като той е казал на В., че номерата са още валидни. В. му се е обадил на 21-22 януари, но не помни точната дата, и му казал, че са му отнели книжката, регистрационните номера и талона на колата. Мисли, че на транзитните номера пише само годината и като са му ги дали е бил предупреден, че са валидни 30 дни. Като е оставил автомобила при В. те са били валидни. В момента вече е регистрирана колата. Като е оставил колата е оставил и ключовете, като документите са били в жабката – гражданска отговорност и талон.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед рег.№ 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОД на МВР [населено място], на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити.

Съгласно чл.171, т.1, б.“з“, п.о.„гг“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви „а“-„ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5.

За да бъде законосъобразно наложена ПАМ е необходимо административният орган да докаже, че водачът е извършил нарушение по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 от ЗДвП, извън хипотезите по б.“а“-„ж“, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.

В случая в заповедта за прилагане на ПАМ не е извършено нормативно препращане към нито една от нормите, изброени в буква „з“, п.б.“гг“ на чл.171, ал.1 от ЗДвП, но фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка са в хипотезата на чл.140, ал.1, предл.първо от ЗДвП за това, че жалбоподателят е установен да управлява МПС, на което талона за временно движение и табелите са с изтекъл срок на валидност до 18.01.2026 г., т.е без надлежна регистрация.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл.141, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат и моторни превозни средства, за които е издадено разрешение за временно движение и са предоставени табели с регистрационен номер, предназначени за придвижване на превозното средство.

Съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Установеното със съставения АУАН нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП попада в санкционната разпоредба на чл.175, ал.3 ЗДвП, за която ПАМ е приложима.

В случая няма спор, че на 23.01.2026 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил без регистрация, тъй като издаденото на автомобила разрешение за временно движение е изтекло на 18.01.2026 г., т. е. осъществени са обективните елементи от състава на нарушението.

По делото се установява и субективната страна на деянието.

Данните от административната преписка сочат, че В. Р. е водач на процесния автомобил, а негов собственик е „Василен Ауто Кар“ ЕООД. Установява, се че автомобилът е бил предоставен за ползване, като е бил оборудван с два броя регистрационни табели, поставени на съответните места, като тези табели са отразявали временната регистрация извършена през 2025 г. Действително, на табелите не е посочена дата на регистрация, съответно на валидността на регистрацията, но те са посочени в представеното по делото разрешение за временно движение. Това разрешение се е намирало в лекия автомобил, поради което жалбоподателят е могъл да извърши проверка на срока за валидност на регистрацията и да установи, че той е изтекъл в един предходен на управлението на автомобила момент. Всеки водач има задължението преди да тръгне да управлява едно МПС да извърши проверка налице ли са необходимите за това документи за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, преминат годишен технически преглед, закупена винетка. Същевременно МПС с разрешение за временно движение са с временни табели, които външно се различават от табелите на МПС с постоянна регистрация и в този случай, водачът преди да пристъпи към управление на автомобила е длъжен да провери и дали срока на временната регистрация не е изтекъл, което обективно може да се извърши от разрешението за временно движение, с което е снабден автомобила. Като не е извършил тази проверка, жалбоподателя е проявил небрежност и извършеното от него административно нарушение е при непредпазливост. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината, за да се приеме, че жалбоподателя не носи отговорност.

С оглед на изложеното, след като по делото се установява, че жалбоподателят е извършил виновно вмененото му административно нарушение на нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, правилно административния орган е приел, че в случая, са налице законово основание за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.“з“, п.б.“гг“ от ЗДвП, поради което обжалваната заповед се явява законосъобразна и подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ В. Т. Р. с [ЕГН] с адрес [населено място], [жк] [адрес] против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000030 издадена на 23.01.2026 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], Сектор „Пътна полиция“.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия: