Решение № 155 от 04.09.2024, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Гражданско дело 1120/2023
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 04.09.2024
- Състав
- Минка Иванова Китова
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
- член 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
- член 7 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
- чл. 13, ал. 1 и ал. 4 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 293 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Харманли, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20235630101120 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, **** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, ***, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б.Т. срещу А. К. Й., ЕГН **********, гр.Симеоновград, **** за признаване за установено по отношение на А. К. Й., ЕГН **********, гр.Симеоновград, че дължи на „АПС Бета България” ЕООД, ****, следните суми: главница в размер на 600 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 132.09 лв. за периода от 10.06.2021г. до 10.03.2022г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 60.33лв. за период от 10.03.2022г. до 16.06.2023г. лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, ГПК.
Ищецът твърди, че на 10.06.2021 година длъжникът А. К. Й., ЕГН: ********** е сключил Договор за потребителски кредит № 534837 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне 9 броя вноски по 147 лв в срок до 10.03.2022г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48.03%.
Ищецът посочва, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването 1 на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем 534837 на 10.06.2021г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Посочва, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10 чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Ищецът твърди, че ответника А. К. Й., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания цесия от 21.07.2022г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера “АПС Бета България“ ЕООД, ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. **** Вземането срещу ответника по настоящото производство било индивидуализирано на стр. № 51 от Приложение №1 към договора за цесия.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 24.08.2022 година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер и не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента — на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор цедент. Връчването на уведомлението обаче няма 2 характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от 33Д уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Ищецът моли, ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника — ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, да приемете за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКО Ищецът твърди, че ответникът А. К. Й., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към настоящия момент задължението все още не е погасено.
Моли съдът с оглед наведените по делото факти и обстоятелства, да приеме за установено, че ответникът А. К. Й., ЕГН **********, дължи на „АПС Бета България” ЕООД, с **** парично вземане, така, както е посочено в издадената по ч.гр.д. № 745/2023г. заповед за изпълнение, а именно: главница в размер на 600 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 132.09 лв. за периода от 10.06.2021г. до 10.03.2022г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 60.33лв. за период от 10.03.2022г. до 16.06.2023г. лв. за период от 10.03.2022г. до 26.11.2023г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Ищецът посочва, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения и същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел Х. „Забава, Предсрочна изискуемост” от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г.
Моли съдът след като се запознае с доказателствата по делото и изложените аргументи да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника А. К. Й., ЕГН **********, че дължи на „АПС Бета България“ с **** със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. **** представлявано от юрк. Б.Т. сумата в общ размер от 820.71 лв., формирана както следва: главница в размер на 600лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 132.09 лв. за периода от 10.06.2021 г. до 10.03.2022 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 60.33лв. за период от 10.03.2022г. до 16.06.2023г. лв. за период от 10.03.2022г. до 26.11.2023г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендира се присъждане на разноските, направени в хода на заповедното производство и в хода на настоящото производство.
Ответникът, чрез упълномощения си защитник адв. В. Л. от АК – Хасково е депозирал отговор по чл.131 ГПК, с който възразява по предявения срещу него иск, като последния се явявал допустим, но не и основателен и моли същия да бъде отхвърлен като 3 такъв и да им се присъдят разноски по делото. Заявява, че оспорва сключения Договор за потребителски кредит № 534837 със „СИТИ КЕШ“ ООД в размер на 600 лева.
Излага следните съображения, като твърди, на първо място, че никога ответника не бил сключвал Договор за потребителски кредит № 534837 със „Сити Кеш“ ООД за сумата от 600 лева, не бил сключвал и такъв по електронен път съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по силата на който, кредиторът да е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 600 лева, който да върне на 9 броя вноски по 147 лв. в срок до 10.03.2022г. с фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48.03 %.
Посочва, че никога ответника не бил получавал посочената сума от 600 лева по процесния договор за кредит от „Сити Кеш“ ООД, нито по банков път, нито в който и да е офис на дружеството в брой, предвид на което заявява, че на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК, договора и приложените към него документи, както следва: договор за паричен заем, Кредирект № 534837, сключен на 10.06.2021г., ведно с условия на договора, оспорва и лог файл по договор за заем № 534837, цитираните документи не са връчвани на ответника същите са неясни по смисъла на чл. 10 и сл. от ЗПК и чл. 6, чл. 8 и сл. от ЗПФУР.
Твърди, че процесния договор не е сключен от ответника, не са сключвани, попълвани и подписани от ответника и другите изброени по-горе документи, липсва и подписа на ответника или данни които да удостоверяват, че документите както и самия договор са подписани от ответника или са му предоставени от кредитора по реда на ЗПФУР.