Решение № 21220 от 20.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21220 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20251110141714 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от К. С. М. против „Е.С.Д.Л.“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ.

Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 07.04.2023 г., по силата на който заемала длъжността “шофьор на товарен автомобил”. Сочи, че след сключване на трудовия договор била командирована по реда на чл. 121а, ал. 1. т. 1, б. “б” КТ да извършва международни превози в полза на предприятието ползвател “Р.К.С.” ООД.

В исковата молба се навеждат твърдения, че с писмено изявление от 17.01.2025 г. ищцата изразила воля да прекрати трудовия договор между страните на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради неплатени трудови възнаграждения.

Работодатателят заявил, че не е съгласен да удовлетвори молбата поради споразумение за командироване с краен срок до м. април 2025 г., като предложил на ищцата да подаде молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие.

На 27.01.2025 г. ищцата получила искане за даване на обяснения поради неявяване на работа в периода 16.01.2025 г.- 21.01.2025 г. На 30.01.2025 г. ищцата отговорила, че е прекратила едностранно трудовия договор на 17.01.2025 г., поради което след тази дата няма задължение да се явява на работа.

Със заповед № 3/04.02.2025 г. работодателят прекратил трудовия договор между страните поради налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”. Ищцата счита, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна. Същата твърди, че работодателят не е спазил изискването да поиска обяснения, като умишлено е забавил получаването на обясненията на ищцата и е издал заповедта за уволнение без да се съобрази с тях. Сочи, че в заповедта за уволнение 1 липсва прекратителен диспозитив.

Същата развива съображения, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание трудовият договор между страните бил вече прекратен на друго основание - чл. 327, ал. 1, т.

2 КТ. В т.см. в исковата молба се сочи, че след прекратяване на трудовият договор на 17.01.2025 г. (датата на получаване на заявлението на ищцата), за ищцата не е съществувало задължение да се явява на работа.

На следващо място, ищцата навежда твърдения, че работодателят изменил мястото на работа от седалището в гр. София на седалището на предприятието ползвател в Република Италия, съотв. за срока на командироване е отпаднало задължението на ищцата да се явява на работа при ответника.

При изложените фактически съображения, ищцата моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението като незаконосъобразно. В условията на евентуалност, ищцата моли да бъде поправено основанието за прекратяване на трудовия договор, вписано в трудовата книжка и като такова да бъде вписано чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. В хипотеза на уважаване на иска за поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор, вписано в трудовата книжка, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 1866 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът навежда доводи, че уволнението е законосъобразно и е извършено при спазване на правилата, регламентирани в Кодекса на труда. Същият сочи, че в случая не са налице предпоставки за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Според ответника подадената молба от ищеца не представлява предизвестие за прекратяване, а е формулирана като такава за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. В т.см. ответникът счита, че молбата представлява съгласие за прекратяване на трудовия договор, адресирано до работодателя.

Същият сочи, че в молбата няма твърдения за забава в плащането на трудово възнаграждение.

В отговора се навеждат доводи, че в случая няма забава в плащанията на трудовото възнаграждение, поради което не са налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 23- 31/ 07.04.2023г., по силата на който К. С. М. заемала длъжността „шофьор товарен автомобил, международни превози“.

От представения Анекс № 16/ 02.01.2024г. се установява, че страните са постигнали съгласие трудовият договор да се измени относно размера на основното месечно трудово 2 възнаграждение, като същият да се измени от 880 лева на 933 лева.

Представено е и допълнително споразумение за командировка № 117/ 11.10.2024г. към трудов договор № 23-31/07.04.2023 г., сключено на основание чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „б“ КТ между К. С. М., „Е.С.Д.Л.“ ООД и приемащото дружество- „Р.К.С.“ ООД. Съгласно чл. 1, ал.

1 от същото, работникът се командирова в предприятието „Р.К.С.“, на длъжност „шофьор на товарен автомобил, международни превози“, за периода от 12.10.2024г. до 11.04.2025г. В чл.

4, ал. 1 от споразумението е предвидено, че основното трудово възнаграждение, уговорено по индивидуалния трудов договор остава непроменено, а именно 933 лева. Според чл. 4, ал.

3, изплащането на основното трудово възнаграждение по индивидуалния трудов договор се извършва в български лева до 20-то число на месеца, следващ месеца на извършената работа.

Видно от представената молба от 17.01.2025г., ищцата е релевирала искане за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 17.01.2025г., на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ.

Установява се, че в същия ден, на 17.01.2025г., в отговор на подаденото заявление, ответникът е заявил, че не са налице предпоставките трудовото правоотношение да бъде прекратено на посоченото основание, тъй като трудовото възнаграждение е платено в срок Представено е искане с изх. № 26/21.01.2025 г., получено от ищцата на 27.01.2025 г., с което на основание чл. 193, ал. 1 КТ, „Е.С.Д.Л.“ ООД дава 7- дневен срок на К. С. М., в койот да даде писмени обяснения за системното си отсъствие от работа, а именно за периода от 16.01.2025 г. до 21.01.2025 г.

Видно от представените по делото писмени обяснения от 30.01.2025г., ищцата твърди, че считано от 17.01.2025 г. трудовото правоотношение с „Е.С.Д.Л.“ ООД е прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради неплащане на дължимите суми за трудово възнаграждение и обезщетение за ползван отпуск по чл. 162 КТ за месец декември. В тази връзка, ищцата сочи, че след посочената дата няма задължение да се явява на работа.

Приложена е и обратна разписка, удостоверяваща получаването на писмените обяснения от дружеството на 06.02.2025 г.

Със заповед № 3/ 04.02.2025г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че ищцата не се представя на работа, считано от 16.01.2025г., с което извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.

От страна на ответника са приложени извлечения от ведомости за заплати и платежни нареждания за изплатени от работодателя трудови възнаграждения на ищцата, вкл. платежно нареждане от 15.01.2025 г. за сумата от 36,81 лева, с основание – заплата декември.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ.

3

По общите факти:

Не е спорно между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което ищцата е заемала длъжността “шофьор- товарен автомобил, международни превози“.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Проверката на законността на оспорената заповед, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност, като съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които (според ищеца) опорочават волеизявлението за налагане на наказание. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на наложеното наказание съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на налагане на дисциплинарно наказание или надлежното му упражняване. В т.см. решение № 156 от 3.07.2018г. на ВКС по гр. дело № 4920/2017г., ВКС, IV г.о.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при трудов спор по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ с предмет законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание "уволнение", изцяло в тежест на ответника- работодател е да докаже по делото, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а именно: с мотивирана писмена заповед, в която вменените нарушения на трудовата дисциплина са конкретизирани с обективните си и субективни признаци от компетентния орган и в сроковете по чл. 194 КТ, че от ищеца са поискани обяснения във връзка с извършените нарушения и същите са били оценени при налагане на наказанието, както и че ищецът е извършил вмененото със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушение, а именно: обстоятелството, че ищцата не се е явила на работа в два последователни дни, а също и че при налагане на наказанието работодателят е съобразил тежестта на нарушението и поведението на ищеца. В т.см. e трайната съдебна практика, изразена в решение по гр. дело № 1036/2016г. на ВКС IV г.о., решение по гр. дело № 795/ 2014г. на ВКС, IV г.о.

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че ищцата К. С. М. не се е явила на работа в периода от 16.01.2025г. до 04.02.2025г.

Първият въпрос, който следва да бъде разгледан е кога е прекратено трудовото правоотношение между страните.

Конкретиката на случая сочи, че ищцата е изпратила до работодателя писмено изявление, с искане трудовото правоотношение да бъде прекратено без предизвестие поради неплащане на трудови възнаграждения. Посоченото изявление безспорно е достигнало до знанието на работодателя на 17.01.2025г., когато последният е отговорил на същото.

Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото 4 възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване.

За да се прекрати трудовият договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ от работника, е необходимо обективно да е налице забава в плащането на трудовото възнаграждение.

Законът не определя минимален срок на забавата, не изисква и вина на работодателя. Във всички случаи, когато обективно е налице забава на задължението на работодателя по чл.

128 КТ, работникът има право да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие като отправи до работодателя писмено едностранно изявление. Прекратяване на трудовия договор без предизвестие настъпва от момента на получаване на писменото изявление.

Ефектът на прекратяването настъпва в момента на получаване на изявлението от работодателя и налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" след този момент не може да породи правно действие, защото вече не съществува трудово правоотношение. В т.см. Решение № 266 от 05.06.2007г. по гр. д. № 1416/2004г. на ВКС, II г.о.