Решение № 7934 от 30.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7934 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20241100110703 по описа за 2024 година прецени:

Делото е образувано по предявени от Н. Н. М. срещу Столична община осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на обезщетения в размери 40000 лева за неимуществени вреди и 2601 лева за имуществени вреди вследствие падане на заледен участък от тротоарна настилка, с твърдение за причиняването му от неизпълнение на задължение на ответника за поддържане на участъци от пътя в изправност.

В исковата молба, поправена с молба с вх. № 49487 от 23.04.2025 г., пълномощникът на ищеца Н. Н. М. излага, че на 14.01.2024 г. около 10:00 ч. в гр. София, район "Триадица" ж.к. "Стрелбище", при движението си от блок № 11 вх. "В", в посока към пазар "Иван Вазов" по пътека с тротоарни плочки между блок 11 и подстанция "Хиподрума", ищецът се подхлъзнал на заледена и непочистена тротоарна настилка и паднал, при което счупил лявата бедрена кост. Ищецът бил приет в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов". В лечебното заведение била проведена спешна оперативна намеса, трепаниран бил костно-мозъчният канал, извършена била репозиция на фрактурата, интрамедуларно въведен къс бедрен пирон с диаметър 11 мм, застопорен проксимално с трохантерен винт 115 мм, дистално с един АО винт. Била му назначена медикаментозна терапия.

Ищецът бил изписан на 22.01.2024 г. с препоръка да не натоварва увредения крайник. Към датата на предявяване на иска ищецът посещавал рехабилитация и трудно движел крака си. В исковата молба се твърди, че инцидентът станал причина за силни физически болки и продължителни страдания, както и за негативни емоции у ищеца, проблеми със съня, изпитване на безпокойство, раздразнителност, напрежение и страх да ходи по улиците. Ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за 1 медицински изделия и консумативи.

На основание изложеното, пълномощникът на ищеца прави искане до съда да осъди ответника Столична община да заплати на ищеца Н. Н. М.:

- обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 (четиридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.01.2024 г. до окончателното изплащане;

- обезщетение за имуществени вреди в размер общо 2601 (две хиляди шестстотин и един) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.01.2024 г. до окончателното изплащане.

Ответникът Столична община в отговора по чл. 131 от ГПК, допълнен с отговор с вх. № 70133 от 09.06.2025 г., оспорва исковете със следните възражения:

- възражение за неустановеност на мястото на произшествието, с насрещно твърдение, че мястото на инцидента, граничещо с бл. 11 и подстанция "Хиподрума", не е улица, а застлана с тротоарни плочки пътека в междублоково пространство, чието почистване не било задължение на Столична община;

- оспорване на механизма на настъпване на увреждането, с довод за недоказаност на обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът и причината за падането на ищеца;

- възражение с насрещно твърдение за установена в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" алкохолна зависимост на ищеца, която според ответника е в причинна връзка с произшествието;

- оспорване на характера и интензивността на твърдените от ищеца неимуществени вреди и оспорване на относимостта на твърдените имуществени вреди.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Ищецът Н. Н. М. живеел в гр. София на адрес район "Триадица" ж.к.

"******** (л. 66). На 14.01.2024 г. около 10:00 ч. ищецът излязъл от входа, в който живеел, и се отправил към пазар "Иван Вазов" по пътека с тротоарна настилка между блок 11 и подстанция "Хиподрума". При преминаването през пътеката пред блок 11, ищецът се подхлъзнал на заледен участък (според показанията на свидетеля Г. М. В.) и паднал. Инцидентът бил възприет от свидетеля В.. След падането ищецът бил транспортиран с линейка до УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" и приет в отделение по реконструктивна ортопедична хирургия на горен и долен крайник, където било установено пертрохантерно счупване (на лявата бедрена кост) закрито. В лечебното заведение била проведена оперативна интервенция на 15.01.2024 г. в условията на "отложена спешност" (л. 139). Пи време на операцията бил трепаниран костно-мозъчният канал, извършена била репозиция на фрактурата, интрамедуларно въведен къс бедрен пирон с диаметър 11 мм, застопорен проксимално с трохантерен винт 115 мм, дистално с един АО винт.

По време на престоя му в болницата била констатирана алкохолна зависимост 2 на пациента - според негови твърдения, отразени от лекар на 14.01.2024 г. (л.

182) и 15.01.2024 г., (л. 161), приемал концентриран алкохол (около 70 гр) в петък, като на 14.01.2024 г. бил констатиран и "едър тремор на горни крайници", "халюцинации/психомоторна възбуда" и било препоръчано "при нужда да се фиксира към леглото" (л. 182). При консултация с психиатър на 19.01.2024 г. били отбелязани синдром на зависимост към алкохол и лек абстинентен синдром, като било констатирано "състояние след отшумял алкохолен делир" (л. 164). Пациентът бил изписан на 22.01.2024 г. с препоръки за активно наблюдение и дадени указания за продължаване на лечението в амбулаторен порядък и предписана медикаментозна терапия (л. 12-13).

От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие падането ищецът получил счупване на лява бедрена кост в горния й край (пертрохантерна флактура), което причинило трайно затруднение движението на долен ляв крайник за срок повече от 30 дни.

Според вещото лице, при снормално протичане на лечебния процес, възстановителният период бил около 8-10 месеца, като първите два месеца болките били с по-интензивен характер. Вещото лице е констатирало, че не е настъпило пълно възстановяване на ищеца и наличие на ограничен обем движения в лява тазобедрена става и левия крак настрани и при ротация на бедрото в тазобедрената става.

Така изложените обстоятелства обуславят следните изводи на съда:

Според твърдението на ответника и представеното от него писмо от Столична община направление "Архитектура и градоустройство" и приложени схеми и снимки (л. 96-101), алеята, на която е произлязъл инцидентът, преминавала през УПИ IV - "за площад и озеленяване".

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1 т. 3 от ДР на Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО), озеленени площи са всички съществуващи или предвидени с общия устройствен план и/или с подробен устройствен план територии и поземлени имоти с ландшафтно-екологична, защитно-мелиоративна, рекреативноестетическа или друга специфична функция. Когато на територията на озеленените площи са изградени пешеходни алеи, те са част от тези озеленени площи, съгласно дефинитивната разпоредба на § 1 т. 9 от ДР на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община. Предназначението на пешеходните алеи е да се използват за движение на пешеходци и задължение на общината е да ги поддържа в състояние, в което алеите да бъдат използвани от пешеходците без затруднения и без опасност от нараняване или травма. Това задължение произтича от собствеността на общината върху зелените площи за обществено ползване, съгласно § 7 ал. 1 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА.

Според показанията на свидетеля Г. М. В., инцидентът с ищеца е произлязъл върху пешеходна алея от жилищната сграда на блок 11 към пазар "Иван Вазов" (л. 217). Представителят на ответника се позовава на задължението на собствениците, ползвателите и владелците на имотите да 3 почистват тротоарите пред и около сградите на имотите от сняг и лед , уредено в чл. 67 ал. 1 т. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, за да изключи отговорността на ответника за поддържане чистотата на мястото на произшествието. Съдът не приема този довод за основателен.

Задължението на собствениците, ползвателите и владелците на имотите е да почистват тротоарите само непосредствено пред и около сградите на имотите от сняг и лед, съгласно чл. 67 ал. 1 т. 2 от Наредбата на Столична община.

Пътеката, на която е произлязъл инцидентът, не е непосредствено пред жилищната сграда и не се обхваща от задължението на собствениците, ползвателите и владелците на имота по чл. 67 от Наредбата. Съдът не приема и довода на представителя на ответника за липса на задължение на Столична община за почистване на пътеката, поради нейната "незаконност". Пътеката е била изградена от трайно закрепени за земната повърхност тротоарни плочки, което обуславя фактически извод за нейното изграждане по възлагане от ответника Столична община. "Законността" на пътеката като строеж не е относима към задължението на Столична община като собственик да я почиства, съгласно чл. 2 ЗОбС вр. чл. 7 ал. 1 т. 4 ПЗР на ЗМСМА.

Счупването на лявата бедрена кост е причинило на ищеца ограничение в движението на левия крак за срок от 8 месеца, което ограничение продължава и до изготвяне на СМЕ. Това причинило първоначална невъзможност, а впоследствие значителни затруднения при придвижването на ищеца. Същевременно, травматичното увреждане е причинило болки на ищеца, които са били с особена интензивност първите два месеца след увреждането. Тези обстоятелства обуславят извода на съда, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 20000 (двадесет хиляди) лева.

За лечението си ищецът е направил разходи в общ размер 2499 лева, обективирани в представената по делото фактура (л. 9, л. 175), издадена на ищеца от УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов". Следва сумата от 2499 лева по фактурата да бъде заплатена от ответника. Съдът не приема като доказателство за извършен от ищеца разход представения протокол за възложени медицински изделия (л. 8, л. 177). Той обективира разход на лечебното заведение в размер на 102 лева за стерилни хирургични чорапи, но не доказва заплащането на тази сума от ищеца.

Представителят на ответника е обосновал недължимост на претендираните обезщетения поради настъпване на произшествието изцяло по вина на ищеца, като се е позовал на установената по делото на алкохолна зависимост на ищеца. Самата алкохолна зависимост не е обстоятелство, изключващо отговорността на ответника, но следва да се отчете като съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Според изявлението на вещото лице в съдебно заседание на 09.10.2025 г., в състоянието, в което е бил ищецът, съгласно медицинската документация, включваща данни за алкохолен абстинентен синдром, тремор и несигурност в походката, е било възможно да се наруши походката, дори и ако не е налице заледяване. Това дава основание при определяне размера на обезщетението да се отчете съпричиняване от 4 страна на ищеца, което съдът определя на 10%. В съответствие с горното, искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен в частта му за сумата от 18000 лева, а искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен за сумата от 2249,10 лева.

Съдът определя адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца в общ размер 3850 лева, от което ответникът следва да заплати 1732,50 лева.

Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса от 810 лева и разноски от 225 лева според уважената част от иска.

Съдът определя в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, от които ищецът следва да заплати на ответника 165 лева, според отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

Осъжда Столична община гр. София БУЛСТАТ 000696327, седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Московска“ № 33, да заплати на Н. Н. М.

ЕГН **********, адрес: гр. София ж.к. "******** ап. 35 сумата от 18000 (осемнадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от счупване на лява бедрена кост при падане на 14.11.2024 г. върху заледена непочистена част от пешеходна алея в гр. София ж.к. "********, ведно със законната лихва от 14.01.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в частта му над тази сума до 20000 лева поради съпричиняване и в частта му над 20000 лева до предявения размер от 40000 лева като неоснователен.