Решение № 805 от 14.08.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. Стара Загора, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Г. при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Г. Гражданско дело № 20245530104448 по описа за 2024 година

Делото е образувано по иск с правна квалификация чл.124 ГПК, във вр. с чл.22 ЗПК и чл.146, ал.1 ЗЗП, предявен от ищеца Д. Х. Д. срещу ответните дружества „Стик-Кредит“ АД, гр. София и „АПС БЕТА България“ ЕООД, гр.

София, като моли да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит сключен от разстояние № 828099 от 04.09.2024 г., сключен между ищеца и „Стик-Кредит“АД е нищожен. Претендира разноски.

В депозирано допълнително становище излага подробни аргументи в подкрепа на искането процесния договор да бъде обявен за недействителен.

Ответното дружество „Стик-Кредит“АД в срока по чл.131, ал.1 ГПК представят подробен писмен отговор. Сочат, че между страните е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 828099/07.05.2022 г. Твърдят, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Молят да бъде отхвърлен изцяло като такъв, като им бъдат заплатени направените от тях разноски.

Ответното дружество „АПС БЕТА България“ ЕООД в срока по чл.131, ал.1 ГПК представят подробен писмен отговор, като оспорват като неоснователен предявеният иск. Претендират за направените разноски по делото.

В исковата си молба ищецът моли за прогласяването на нищожността на долупосочения договор. Твърди, че на 04.09.2024 г. между Д. Х. Д. и „СТИК-КРЕДИТ" ЕАД бил сключен Договор № 828099 (наричан по-долу „Договора").

1

На първо място, счита, че сключеният между страните договор за предоставяне на потребителски кредит съдържал неравноправна клауза, която го правила недействителен. Конкретно такава била клаузата за заплащане на неустойка за всеки ден, през който не било предоставено обезпечение. Намира тази уговорка за неравноправна и поради това нищожна. Кредиторът разполагал със задължение и с достатъчно много източници на информация, за да оцени предварително кредитоспособността на потребителя (чл. 16 от ЗПК) и ако оценката му била лоша, той - вместо да сключи договор, можел да откаже да предостави кредит (чл. 18 от ЗПК). В случая, включването на клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение противоречило на закона, като на практика тази клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Непредставянето на обезпечение само по себе си не водило до някакви вреди на заемодателя. Такива биха възникнали едва при неизпълнение на задължението на заемателя за връщане на заетата сума и невъзможност за удовлетворяване от имуществото му. Този риск следвало да се съобрази от заемодателя към момента на сключване на договора за заем и да намери отражение при вземането на решение за отпускането му, а не предварително да се постави условие за дължимост на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Посоченото навеждало на извод, че Договорът съдържал клауза, която била неравноправна по смисъла на ЗЗП, а това я правила нищожна поради противоречие на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, т.е. на закона. Порокът на сделката поради противоречие със закона се състоял в нарушаване на императивна правна норма и бил установим при съпоставка на съдържанието на сделката с правилото на закона. В случая била налице уговорка, която водила до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и на потребителя. По същество, кредиторът си осигурявал допълнително възнаграждение, което освен на цитираните ограничения в ЗЗП, противоречло и на изискването за добросъвестност и водило до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респективно до нищожност на клаузата поради неравноправност.

На второ място, разпоредбата на чл. 10 от ЗПК гласяла, че договорът за потребителски кредит се сключвал в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Счита, че в настоящия случай не било спазено изискването за размер на шрифта. Според практиката на Районен съд - Пловдив, формирана в Решение № 3485 от 27.10.2022 г. по ГД № 15178/2021 г., нормата на чл. 10, ал. 1, предл. последно била повелителна, тя следвало да бъде тълкувана стриктно и да се санкционира всяко отклонение от предвидената в нея хипотеза, независимо колко незначително е то. Последица и санкция за неспазването й била недействителността на целия договор, както предвижда чл. 22 от ЗПК - когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В 2 защита на това твърдение /Решение № 260377 от 18.10.2021 г. на PC - Шумен по гр. д. № 2915/2020 г./.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставял своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, която информация съгласно ал. 2 се предоставяла във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. В конкретния случай заемодателят не бил предоставил нито предложение за сключване на договора, нито пък бил попълнен от кредитоискателя единен европейски формуляр към предложението и договора, което било в противоречие на цитираната разпоредба. В подкрепа на аргументите било постановеното от СРС Решение № 224 от 05.01.2024 г. по ГД № 48705/2022 г.

Оттук следвал и изводът, че Договорът е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1, предл. последно от ЗПК, както и поради противоречието с чл. 5. Затова, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен, потребителят бил задължен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита.

Моли съдът да постанови решение, с което да обяви Договор № 828099 от 04.09.2024 г., сключен между Д. Х. Д. и „СТИК-КРЕДИТ" АД с ЕИК 202557159 за нищожен, както и да му бъдат присъдени сторените съдебни разноски. Моли - в случай на неявяване от негова страна, делото да бъде разгледано в негово отсъствие или в отсъствие на пълномощник.

В отговора си ответникът „АПС БЕТА България“ ЕООД счита, на първо място, че не били налице основанията за обявяване на договора за нищожен. Нищожността като най-тежък порок на сделката, водеща до невъзникване на желаните от страните правни последици, била уредена в чл.

26 ЗЗД. Съгласно предвиденото в посочения член, нищожни били договорите, които „противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Нищожни били и договорите, които имали невъзможен предмет, договорите, при които липсвало съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.

В процесния случай не било налице нито едно от посочените основания, които да обуславят нищожност на договора за паричен заем. Цитирали се нарушения на Закона за потребителския кредит и се твърдяло, че предвид нарушението на чл. 22 ЗПК, то договорът следвало да бъде обявен за недействителен и съответно да настъпят последиците на чл. 23 ЗПК - връщане на чистата стойност на кредита, но не и твърдяната от ищеца нищожност, регламентирана в Закона за задълженията и договорите. Не ставало ясно, 3 искало се от съда да бъда прогласена нищожността на договора, или неговата недействителност на основание противоречие със Закона за потребителския кредит.

Твърдяла се нищожност на уговорката за неустойка на непосочено от ищеца основание. В противоречие от общия принцип на чл. 26, ал. 4 ЗЗД „Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. “, се твърдяло, че нищожността на клаузата за неустойка влече нищожност на целия договор за паричен заем.

Методът за определяне на годишния процент на разходите бил посочен в чл. 19 ЗПК и съгласно закона, той „изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. Изрично като изключение било посочено в ал. 3, т. 1 на същия член, че „При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“.

Възникналото задължение за заплащане на неустойка, съгласно чл. 27 от процесния договор за заем, било именно задължение, породено от договорно неизпълнение. При изпълнение от страна на длъжника, а именно предоставяне на обезпечение, то неустойка не би се начислила. Неустойката обезпечавала изпълнението, като представлява допълнителна гаранция за кредитора, че вземането му по процесния договор - по което не били представени нито лични, нито реални обезпечения, ще бъде изпълнено. Дори и да се приемело, че неустойката била в прекомерен размер, то същата следвало да бъде намалена съгласно правилото на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а не същата да бъде изцяло отменяна. Последното би означавало кредиторът да се постави в неблагоприятната позиция от една страна, изпълнението на задължението да не е било по никакъв начин обезпечено, от друга неизпълнението да не било скрепено с никаква неустоечна клауза.

На следващо място, дори и да се приемело, че с клаузата за неустойка се нарушавали разпоредбите на ЗПК и съответно погрешно са определял годишният процент на разходите, дори и да бъде обявен за недействителен договора за потребителски кредит, то в тази хипотеза биха настъпили последиците на чл. 23 ЗПК, а именно - да бъде дължимо връщането на чистата стойност по кредита /главницата/.

В допълнение, дори да се приемело, че неустойката била прекомерна по размер, то съществувала възможността същата да бъде намалена поради прекомерност на основание чл. 92 ЗЗД, вместо цялата клауза да бъде обявявана за нищожна, а оттам - кредиторът да бъде лишен от всякакво обезщетение за претърпените вреди.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, 4 като моли същото да бъде намалено до минимума съгласно Наредба № 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като настоящото дело не се отличавало нито с фактическа, нито с правна сложност.

Моли, в случай, че при провеждане на първото заседание по делото не се яви представител от страна на „АПС Бета България“ ЕООД, да се даде ход на делото и същото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК моли да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски - 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Вторият ответник твърди, че в действителност на 07.05.2022 година между „СТИК - КРЕДИТ“ АД като кредитор и ищеца Д. Х. Д., като Потребител по смисъла ЗПК бил сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 828099, по силата на който кредиторът предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1100 лв. (хиляда и сто лева), която сума същият бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата ответникът погасил служебно дължима сума по предходен кредит и остатъка от заемната сума предоставил на разположение на ищеца, съгласно изразеното от ищеца желание за изплащане в брой на каса на Изипей.