Решение № 2677 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2677 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Петър Ив. Минчев

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100509224 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11309 от 13.06.2025 г. по гр. д. № 68019 от 2024 г. Софийският районен съд е осъдил „А1 България“ ЕАД да заплати на „Минолби“ ЕООД, на основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 0,73 лева, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975 за месечни абонаментни такси (МАТ) по фактура № 442398009 за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. за мобилен телефонен номер ****.

Ответникът „А1 България“ ЕАД е подал въззивна жалба, в която развива съображения, че първоинстанционното решение е неправилно. Счита, че не било доказано ищецът да е заплащал процесната сума, поради което и нямало основание същата да му се възстановява. Неправилен бил изводът на СРС, че е ирелевантно обстоятелството, че процесната сума е заплатена от трето лице, а не от ищеца. В случая имуществото на ищцовото дружество не било намаляло, въпреки че било заплатено негово задължение от трето лице. Поддържа, че „Минолби“ ЕООД не е обявявало финансови отчети от 2020 г. и не е имало служители, поради което не било доказано да е заплатило и процесната сума.

Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Минолби“ ЕООД оспорва жалбата. Развива съображения, че е било задължено лице по процесната фактура, поради което било ирелевантно кой фактически я е заплатил. Фактът на плащане не се оспорвал от ответника, поради което правилно СРС е уважил иска. В тази връзка се позовава на чл. 73 ЗЗД и чл. 301 ТЗ. Без значение бил и фактът дали ищецът е осъществявал търговска дейност и дали е декларирал разходи. Фактурата е била начислена в повече, била е заплатена и приета без възражение от страна на „А1“ ЕАД и е сторнирана впоследствие с кредитното известие по реда на чл. 115, ал. 2 от ЗДДС. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

1

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

Производството пред СРС е образувано по искова молба на „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за сумата от 0,73 лева, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975 за месечни абонаментни такси (МАТ) по фактура № 442398009 за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. за мобилен телефонен номер ****.

Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернетпакети). Твърди се, че ответникът фактурирал сбор от месечни абонаментни такси, които били различни като стойност от договорените такива. Сочи, че ответникът е издал фактура с № 442398009, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга № **** - 11,49 лв. без ДДС. Твърди се, че ищцовото дружество е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка ищецът установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, общо в размер на 0,61 лв. без ДДС, или 0,73 лв. с ДДС.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на сключен договор между страните, посочен в исковата молба. Не оспорва и наличие на заплатена претендираната по делото сума в размер на 0,73 лв. с ДДС, която е начислена във фактура с № 442398009/10.01.2022 г. за мобилна услуга № ****. Твърди, че в представената по делото фактура е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните са уговорени съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга „A1 М клас“ от 14.10.2019 г., Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г. Сочи, че в процесната фактура всички суми са начислени, като е съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата. Твърди още, че ищецът не е заплатил процесната сума, доколкото ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на процесния договор, поради което сумата е заплатена от друго лице, ползвател на услугата, и следва да се възстанови на него, а не на ищеца.

С доклада си по делото СРС е отделил за безспорни следните обстоятелства: че ищецът е абонат на електронни съобщителни услуги, съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България“ ЕАД, за мобилна услуга номер ****; издаването на фактура № 442398009 с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.; плащането на начислените суми по фактурата, вкл. сумата от 0,73 лв. с ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Първоинстанционният съд е изяснил всестранно и обективно спора от фактическа страна, като въззивната инстанция споделя изложените от същия мотиви, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, без да е необходимо да ги преповтаря.

По наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.

Основният спорен въпрос, поставен пред въззивния съд, е, дали ищецът е обеднял, при положение че не е доказано кой е фактическият платец на процесната сума и чие имущество реално е намаляло. Ответникът оспорва обстоятелството, че задължението е заплатено от страна на „Минолби“ ЕООД, като поддържа това възражение и във въззивната си жалба.

2

За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е платил процесната сума, а в тежест на ответника е да установи основанието, на което да я задържа. Вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се поражда, както при пълна липса на основание за плащането /липса на каквото и да било правоотношение между страните/, така и при невалидно основание /нищожно правоотношение/, а също така и при грешка на кредитора относно размера на дължимото плащане по дадено правоотношение, каквато е налице в случая. Фактът на плащане от трето лице обаче не може да се предполага, а подлежи на доказване в случая от ответника, тъй като той твърди този факт.

От представените по делото косвени доказателства, ценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че ищецът доказва, че той е направил процесното плащане. Установява се, че фактура № 442398009/10.01.2022 г. за мобилна услуга № **** за обща сума от 57,52 лв. с ДДС е издадена от „А1 България“ ЕАД на „Минолби“ ЕООД по съществуващото между страните правоотношение. На второ място, липсва спор между страните, че сумата по фактурата е погасена чрез плащане. На трето място, страните не спорят, че ответникът е издал в полза на ищеца кредитно известие към процесната фактура за сумата от 0,73 лева с включен ДДС, с което е намалена на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС данъчната основа по платената фактура. Издаването на кредитно известие към платена фактура е свързано по силата на закона със задължение за възстановяване на сумата по кредитното известие в полза на лицето, на което е издадено /чл. 115, ал. 2 ЗДДС/. Съвкупността от тези изходящи от ответника частни свидетелстващи документи относно неизгодни за него факти сочи недвусмислено, че процесното плащане е извършено именно от жалбоподателя „Минолби“ ЕООД.

Ответникът не доказва по делото, че трето лице е заплатило процесната сума, а поддържаните в отговора на исковата молба и въззивната жалба възражения в тази насока се основават на предположения. Без значение е и обстоятелството дали ищецът е извършвал търговска дейност, с колко служители е разполагал и как е осъществявал финансовата си отчетност – тези обстоятелства не са релевантни за дължимостта на претендираната сума на посоченото основание.

Ето защо, въззивният съд намира, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване – издаването на фактура за недължима сума, плащането й от жалбоподателя-ищец и липсата на възстановяване на недължимо платената сума по какъвто и да било начин. Поради тази причина, претенцията на ищеца е основателна и като я е уважил, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане за разноски, въззивникът следва бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 25,56 евро /превалутирани 50 лв./, за което са представени доказателства за плащане. Не следва да се присъждат допълнително разноски за изпращане на отговора на въззивната жалба по пощата, тъй като тези разходи са сторени по волята на въззиваемия и не е задължително книжа до съда да се изпращат чрез пощенски оператор.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11309 от 13.06.2025 г. по гр. д. № 68019 от 2024 г. на Софийския районен съд.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 сумата от 25,56 евро /превалутирани 50 лв./, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4