Решение № 842 от 12.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Невена Чеуз

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100514649 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба, депозирана от К. В. Д., чрез процесуален представител адв. Г.К. срещу постановление от 27.09.2024 г. на ЧСИ – Б.Я. по изп. дело № 258/2018 г., с което е оставено без уважение искането да бъде прекратено делото. В жалбата са развити съображения, относно неправилността на обжалвания акт на ЧСИ и съдът е сезиран с искане за неговата отмяна.

Ответникът по жалбата, взискател в производството, „Изи Финанс“ ЕООД е заявил становище, в което са развити съображения за нейната неоснователност.

По делото са представени мотиви по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК от ЧСИ Б.Я., с които е заявено становище за не основателност на депозираната жалба.

Приложен е препис от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата по делото и на основание чл. 437 от ГПК, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

1

Жалбата е подадена от легитимирана страна- взискател изпълнението. Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК. по

В приложното поле на лимитивната и императивна норма на чл. 435 ал.2 от ГПК е предоставена правна възможност на длъжника да обжалва отказа да се прекрати изпълнителното производство с оглед т.6 на цитираната по-горе норма.

Разгледана по същество настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното дело е образувано по молба от 24.10.2018 г. на взискателя „Изи Финанс“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 12.09.201 8 г., издаден по гр. дело № 28 782/2018 г. на СРС, 1 6 9 състав.

Изпълнителният лист е издаден срещу К. В. Д.. Видно от молбата, с която е образувано изпълнителното производство изпълнителният лист е за парични вземания, произтичащи от неизпълнение на договорни задължения.

На 24.10.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „Суит Бар Грил Ф1“ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 28.08.2019 г. са изпратени запорни съобщения до „ПИБ“ АД, „Изипей“ АД за запор на сметки на длъжника респ. до „Ф-Фудс Бг“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

На 19.03.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД.

На 28.04.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.На 05.07.2023 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД.

На 05.07.2023 г. е изпратено запорно съобщение до „Яни 6969“ ЕООД за запор на трудово възнаграждение.

На 26.10.2023 г. е изпратено второ запорно съобщение до „Яни 6969“ ЕООД за запор на трудово възнаграждение.

На 19.12.2023 г. е изпратено трето запорно съобщение до „Яни 6969“ ЕООД за запор на трудово възнаграждение.

На 12.04.2024 г. е изпратено четвърто запорно съобщение до „Яни 6969“ ЕООД за запор на трудово възнаграждение.

2

На 16.09.2024 г. са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД.

С молба от 26.09.2024 г., длъжникът по делото е поискал неговото прекратяване на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

С постановление от 27.09.2024 г. ЧСИ – Я. е отказал да уважи молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

При тези установени факти по делото, настоящият съдебен състав намира, че липсва настъпила по съответния ред перемция на изпълнителното производство в резултат на бездействие на взискателя, изразяващо се в непоискване извършването на изпълнителни действия в продължение на две години каквото е изискването на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Взискателят още с молбата си по чл. 426 от ГПК е възложил на ЧСИ да предприеме изпълнителни действия по повод събиране на вземането, обективирано в изпълнителния лист, въз основа на който е инициирано процесното изпълнително производство. В изпълнение на сочените способи ЧСИ е наложил последователно запори върху сметки на длъжника и неговото трудово възнаграждение като времевия промеждутък между същите е помалък от две години. Дали поисканото изпълнително действие може да бъде реално предприето е въпрос от значение за приложимостта на чл. 116, б. „ в” ЗЗД, което следва да се прецени в производство по реда на чл. 439 ал.1 от ГПК, а не в рамките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ – Б.Я. по изп.дело № 258/2018 г., с което е оставено без уважение искането да бъде прекратено делото на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.

Решението е окончателно, на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4