Решение № 14302 от 09.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14302 гр. София, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110165353 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], срещу С. М. С., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 16.07.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40788/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [населено място], [жк], [жилищен адрес], аб. № [номер], за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Ответникът оспорва исковете при доводи за нередовност на исковата молба, за неоснователност и недоказаност на претенциите на ищеца. Отрича да е собственик или ползвател на процесния имот през исковия период. Счита, че ищецът не е изпълнил 1 задължението си да публикува съобщения относно дължимите суми на интернет страницата си, с оглед което оспорва основателността на претенциите за лихви за забава в плащането на главните вземания. Оспорва материалната легитимация на ищеца по претенциите, свързани с услугата за дялово разпределение на ТЕ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. В условията на евентуалност заявява оспорване на исковете за разликата над 1/2 от размера на същите, т.к. недвижимия имот би бил придобит в режим на СИО.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл.

139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия (в това число, че ответникът е собственик на процесния имот през исковия период и страните са обвързани от облигационна връзка за доставка на топлинна енергия до имота през исковия период), обема на реално доставената на ответника топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането на ответника в забава, в това число обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване на давностните срокове за погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията. В тежест на ищеца е да установи също, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число и възражението си, заявено в условията на евентуалност, че следва да отговаря само до размер от 1/2 част от предявените искове.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда 2 намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е придобил правото на собственост върху имота през 1989 г. Видно е от съдържанието на приобщения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, че на 09.10.1989 г. ответникът е придобил апартамент № [номер], на шести етаж в блок [номер], вх. [ ], местността „О.“. Представено е удостоверение, изх. № 68-00-237/10/22.02.2013 г., издадено от [фирма], съгласно което стар адрес: [жк], бл. [номер], е идентичен с настоящ адрес: [жк], бл. [номер], вх. от А до И. Че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, се потвърждава и от списъка на етажните собственици от етажната собственост от адрес [жк], бл. [номер], ех. [ ], представляващ приложение към протокол за проведено на 04.06.2022 г. общо събрание, тъй като имената му фигурират срещу ап. № [номер], положен е подпис, чиято автентичност не е оспорена от ответника.

На следващо място, като писмено доказателство е прието удостоверение за сключен граждански брак от 14.10.1979 г., видно от което ответникът е сключил брак на посочената дата с Р. А. О.. Ето защо и като съобрази разпоредбата на чл. 13, ал. 1 СК /отм. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г./ съдът приема за основателен доводът на ответника, заявен в условията на евентуалност, че собствеността върху недвижимия имот в действителност се притежава и от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Възражението на ответника обаче, че е легитимиран по материалното правоотношение до размер на ½ част от задълженията на купувача по същото, са неоснователни с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК /Обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./, доколкото законът установява солидарна отговорност за съпрузите за задължения, поети за задоволяване на общи нужди на семейството, каквата нужда е и ползването на комунални услуги в общия имот.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право на собственост върху недвижимия имот. Възражението на ответника, че ищецът не е доказал ответникът да продължава да е собственик и към процесния период, съдът приема за неоснователно. По делото липсват твърдения за разпоредителни сделки или загубване на правото на собственост от ответника на друго правно основание. В случай че такова е било 3 налице и доколкото ответникът би черпил благоприятни последици от установяване на този факт по делото, то и съдът приема, че е следвало да заяви такива твърдения и да докаже същите по делото. Ето защо и следва да се обобщи, че пълно и главно ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответеника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведеното на 04.06.2002 г. общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с [фирма-ТЛП], като в изпълнение на взетото решение е сключен и представеният по делото договор № 2545/12.07.2002 г. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост.

Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от [фирма-ТЛП] в съответствие с приложимата към процесния период нормативна уредба. През исковия период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, поради затапване на радиаторите. Начисленията за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена на база отопляемия обем на жилището /199 куб.м./. През процесния период в имота не е потребявана ТЕ за подгряване на вода. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Вещото лице е приело, че за процесния период общият топломер е годно средство за измерване на топлинната енергия, с оглед извършените метрологични проверки, описани в обстоятелствената част на експертизата. Съгласно направените изчисления задълженията за цена на топлинната енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. експертът е посочил, че възлиза на сумата от 275,44 лева, като същата представлява дължимата цена на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която е начислявана за месеците от активния отоплителен сезон, т.е. за 4 м.11.2018 г. – м.04.2019 г. и за м. 11.2019 г. – м. 04.2020 г.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът съобразява обстоятелството, че месеците 05.2018 г. – 10.2018 г. попадат извън активния отоплителен сезон, започващ от 01.11 на съответната година. Предвид данните от заключението на СТЕ, съдът констатира, че за месеците 05.2018 г. – 10.2018 г. за имота не е начислявана ТЕ и доколкото по делото е установено, че имота не се ползва топлинна енергия за подгряване на вода, съдът приема, че вещото лице е изготвило коректно заключението си и е дало отговор на въпроса каква е дължимата цена на ТЕ за процесния период, с оглед което и съдът ползва същото при изграждането на изводите за правнорелевантните за спора факти.